— Налей ни чай — подкани я тя и махна към дървения поднос върху двата сандъка, със сребърна кана и няколко калаени чаши на него. — И ми разкажи какво чу.
Сиянието обкръжи за миг Нисао, щом запреде преградата около шатрата и стегна сплита. После напълни двете чаши и отвърна:
— За преговорите нищо не знам. Искам да те помоля да поговориш на Лелейн.
Романда взе подадената й чаша и отпи бавно, за да й остане време Да помисли. Добре поне, че чаят беше нормален. Лелейн ли? Какво можеше да има около Лелейн, че да трябва преграда? Всичко, което можеше да й осигури лост срещу нея, щеше да е от полза. Твърде самодоволно се държеше напоследък. Тя се измести леко на възглавницата.
— За какво? Защо сама не поговориш с нея? Не сме паднали толко-ва ниско, както Бялата кула на Елайда.
— Говорих вече. По-скоро тя ми говори, и то доста твърдо. — Седна, остави чашата на масата и бавно почна да оправя диплите на полата си на жълти ивици. И тя май се опитваше да спечели време. — Лелейн настоя да престана да разпитвам за Аная и Кайрен. Според нея убийствата им били работа на Синята Аджа.
Романда изсумтя и отново се намести на стола. Дървените корици на книгата много убиваха отдолу, ръбовете им се забиваха в кълката й.
— Това е пълна глупост. Но ти защо си разпитвала? Не помня да си била толкова любопитна за такива неща.
Нисао допря чашата до устните си, но отпи едва-едва. Остави я и изведнъж сякаш стана по-висока, толкова вдигна гръб. Врабец, превърнал се в ястреб.
— Защото Майката ми заповяда.
Романда едва успя да скрие изненадата си. Тъй. Отначало бе при-ела Егвийн по същата причина, заради която подозираше, че са я приели останалите Заседателки. Лелейн поне го бе направила заради това, след като бе разбрала, че не може да спечели епитрахила и жезъла. Едно кротко и отсъпчиво момиченце щеше да е кукла в ръцете на Съвета и Романда твърдо смяташе да е тази, която ще дърпа конците, и нямаше начин да бъде спряна, освен ако не въстанеха срещу втората Амирлин, което със сигурност щеше да сложи край на бунта срещу Елайда. По-късно като че ли стана ясно, че истинската кукловодка е Сюан. Сигурно и Лелейн беше скърцала със зъби не по-малко от нея заради това. Егвийн сега беше в ръцете на Елайда, но на няколкото срещи бе останала хладна и сдържана, уверена в действията си и в каузата на Сестрите извън стените на Тар Валон. Макар и с неохота, Романда бе започнала да изпитва уважение към момичето. С голяма неохота, но не можеше да го отрече. Сигурно беше заради самата Егвийн. Съветът здраво държеше сънебродния тер-ангреал и макар никоя да не можеше да намери онзи, който Леане беше заела преди ужасната нощ, двете със Сюан буквално се бяха стиснали за гърлата. Никакво съмнение не можеше да има, че Сюан се промъква в Тер-айеран-риод, за да посъветва Егвийн какво да говори. Дали Нисао беше стигнала до същото заключение за Егвийн, без да я е виждала в Невидимия свят? Не можеше да престане да мисли за това.
— Това достатъчно основание ли е за теб, Нисао? — Едва успя да избута книгата назад, без другата да забележи. Отново се намести, но както и да седнеше върху проклетата книга, пак беше неудобно. Ако продължеше така, щеше да й отече бедрото.
Нисао повъртя чашата си, но не отмести очи.
— Това е главното ми основание. Отначало си мислех, че ще стане твое паленце. Или на Лелейн. По- късно, когато се видя, че се е отървала и от теб, и от нея, си помислих, че трябва я държи Сюан, но скоро разбрах, че греша. Сигурна съм, че Сюан й е била учителка и навярно приятелка също така, но съм виждала как Егвийн я реже изкъсо. Никоя не може да върже на каишка Егвийн ал-Вийр. Тя е умна, наб-людателна, бързо се учи и е ловка. Може да стане една от великите Дмирлин. — Напомнящата на птица Сестра се изсмя късо. — Даваш ли си сметка, че ще е най-дълго властвалата Амирлин в историята? Никоя няма да живее достатъчно дълго, за да излезе над нея, освен ако сама не се оттегли. — Усмивката отстъпи място на строгост, и може би на тревога.
Това, че чу да й подхвърлят собствените й мисли, при това коригирани, беше изнервящо. Велика Амирлин? Хм! Много години щяха да изтекат, преди да се види дали ще стане това. Но и да успееше Егвийн да постигне такъв невероятен успех, щеше да разбере, че Съветът съвсем не е толкова послушен, след като се изчерпят бойните й сили. Романда Касин поне не беше. Уважението си е уважение, но да станеш паленце е съвсем друго. Стана, уж за да оправи тъмножълтите си поли, извади книгата изпод възглавничката и седна отново, като се опита да я хвърли незабелязано. Тя тупна тежко на килима и Нисао повдигна вежди. Без да й обръща внимание, Романда я подбутна с крак под масата.
— Ще успеем. — Вложи в думите си повече увереност, отколкото изпитваше. Проточването на преговорите и дългото задържане на Егвийн я разколебаваха, караха я да забрави твърденията на момиченцето, че може да подрови позицията на Елайда отвътре. Макар че половината от работата май й беше свършена от други, ако сведенията й за Кулата бяха точни. Но Романда вярваше, защото трябваше да вярва. Нямаше никакво намерение да живее откъсната от Аджата си, да приема наказания, докато Елайда реши, че я устройва отново да бъде пълноправна Айез Седай, никакво намерение нямаше да приеме Елайда а-Ройхан като Амирлин. По-добре Лелейн вместо това, а единственият аргумент в главата й да предложи Егвийн беше, че така Лелейн няма да се докопа до епитрахила и жезъла. Несъмнено Лелейн си бе помислила същото за нея. — И много твърдо ще уведомя Лелейн, че можеш да разпитваш колкото пожелаеш. Трябва да изясним тези убийства, а убийството на всяка Сестра е грижа на всички Сестри. Какво си научила досега? — Може би не съвсем уместен въпрос, но това, че беше заседателка, й даваше някои привилегии.
Нисао не изрази възмущение, че я питат.
— Боя се, че много малко — отвърна тя със съжаление, загледана намръщено в чашата си. — Като че ли трябваше да има някаква връзка между Аная и Кайрен, някаква причина да бъдат избрани точно те, но единственото, което научих досега, е, че са били близки приятелки от много години. Сините наричаха тях и още една Синя сестра, Кабриана Мекандес, Тричките, именно защото са били толкова близки. Но и трите са били много мълчаливи. Никоя не помни да са говорили за личните си неща, освен помежду си. Все едно, приятелството изглежда слаб мотив за убийство. Надявам се да открия някаква причина някой да иска да ги убие, особено мъж, който може да прелива, но признавам, че тази надежда е малка.
Романда се навъси. Кабриана Мекандес. Не обръщаше много внимание на другите Аджи — само от Жълтата имаше истинска полза; как можеше да се сравнят пристрастията на другите с Цяра? — но щом чу името, малък гонг сякаш изкънтя някъде в тила й. Защо ли? Или щеше да се сети, или не. Можеше и да не е важно.
— От малките надежди понякога узряват изненадващи плодове, Нисао. Така гласи една стара поговорка във Фармадинг — и е вярна. Продължи разследването си. В отсъствието на Егвийн можеш да донасяш какво си научила на мен.
Нисао примига и за миг стисна зъби, но колкото и да не й допадаше, че ще донася на Романда, нямаше какво да направи, освен да се подчини. Трудно можеше да претендира, че й се месят в работите. Убийството не можеше да е работа на една Сестра. Освен това Магла можеше и да се е добрала до нелепия си избор за трета Жълта заседа-телка, но Романда все пак с лекота си бе осигурила положението на Първа Предачка. В края на краищата, преди да се оттегли, тя беше главата на Жълтите и дори Магла не изпитваше желание дай се противопостави. Постът носеше много по-малко власт, отколкото би й харесало, но поне можеше да разчита на подчинение в повечето неща. От страна на Жълтите сестри поне, ако не и от Заседателките.
Щом Нисао развърза преградата срещу подслушване и я остави да се разпадне, Теодрин нахлу в шатрата. Беше разстлала шала си на раменете и по ръцете, тъй че да се виждат дългите ресни, както често правеха новите Сестри. Гъвкавата доманка беше избрала Кафявата, след като Егвийн й даде шала, но Кафявите не знаеха какво да правят с нея. Като че ли общо взето я пренебрегваха, нещо съвсем погрешно, тъй че Романда я беше взела под крилото си. Теодрин се стараеше да се държи, все едно наистина е Айез Седай, но иначе беше умно и схватливо момиче. Сега направи реверанс. Малък, но все пак реверанс. Беше съвсем наясно, че няма право да носи шала, преди да е изпитана, и да издържи изпитанието. Щеше да е жестоко, ако не я беше накарала да го разбере.
