Нож от блянове

да се напълнят. — Аха. Явно пак се беше изложила с нещо.

Амилия подскочи, надигна бронзовите си на цвят поли и затича към масата с каните с вино. Много се беше издънила, явно. Харайн се зачуди колко време още ще й позволи Зайда да носи рокли вместо панталони, които си бяха много по-практични на борда на кораб. Със сигурност за нея щеше да е голям шок, щом излезеха в открито море и махнеха блузите. Като сестра от Кафявата Аджа, Амилия бе пожелала да изучи Ата-ан Миере, но не й оставаше много време за проучвания. Задачата й беше да се труди и Зайда се грижеше да не остава без работа. Трябваше да научи Ветроловките на всичко, което знаят Айез Седай. Тя все още се бавеше с това, но сухоземските учителки, колкото и да бяха рядкост, стояха едва на косъм по- високо от юнгите — в началото тя явно беше вярвала, че достойнството й е равно на това на Зайда, ако не и повече! — и вършилката на Надзорника на палубата явно я беше пердашила по задника толкова често, че вече би трябвало да я вразуми. Амилия всъщност се беше опитала три пъти да дезер-тира! Странно, че не знаеше как да направи Портал, знание, което пазеха грижливо от нея, а и трябваше да се досети, че я следят много изкъсо, за да се опитва с подкуп да се измъкне на някоя от търговските лодки. Е, едва ли щеше да се опита пак. Разправяха, че я били предупредили, че ако направи четвърти опит, това ще й донесе публичен бой, след което ще я закачат за глезените на такелажа. Никой нямаше да рискува да се подложи на такъв срам, разбира се. Надзорници на платната и Надзорници на вълните бяха понижавани в юнги и доброволно се оттегляха след това, готови да скрият и себе си, и позора си сред тълпите мъже и жени, теглещи въжетата и оправящи платната.

Харайн махна възглавничката от стола си, хвърли я с презрение на пода и зае мястото си в края на лявата редица. Шалон застана зад гърба й. Беше най-младшата от всички, с изключение на Марейл. Но пък Зайда сега щеше да седи само с един стол по-нагоре, ако не ей беше спечелила шест тлъсти златни обеци за всяко ухо и верижките, които ги свързват. Мекото на ушите й сигурно още болеше от пробиването. Приятна мисъл.

— Като ни кара да го чакаме, може би и ние ще го накараме да почака, когато най-сетне се появи.

С пълния, недокоснат от устните й бокал в ръка, Зайда махна пренебрежително на тръпнещата Айез Седай и тя притича пъргаво, за да застане до Марейл. Глупачка. Не знаеше ли, че след като първо поднесе на Надзорницата на корабите, трябва да обслужи и Надзорниците на вълните по старшинство?

Зайда заопипва кутийката си с благоухания, окачена на тежка златна верижка на шията й. Носеше и широка огърлица, направена от тежки златни звена, дар от Елейн Андорска.

— Праща го Корамуур, за когото уж ти трябваше да се лепнеш като рапан — сухо добави тя. — Гласът й си остана спокоен, но всяка дума режеше Харайн. — Този мъж ще е толкова близо до Корамуур, колкото мога да понеса, без ужасно да се налага, след като ти се споразумя, че няма да ме вика при себе си повече от три пъти на две години. Заради теб трябва да го понеса, ако се окаже непристоен пияница, който ще тича до перилото да си изпразни стомаха на всяко второ изречение. Посланичката, която аз ще пратя при Корамуур, ще е някоя, която знае как да изпълнява заповеди. — Пелана се изкиска. Въобразяваше си, че всички са като нея.

Шалон стисна Харайн за рамото, да я успокои. Ала тя нямаше нужда от това. Да бъдеш с Корамуур? Нямаше как да го обясни на никого, дори на Шалон, особено грубите методи на Кацуан да налага волята си, или пълната липса на уважение към достойнството на Харайн. Беше поименно посочена за посланик от страна на Ата-ан Миере и бе принудена да играе по свирката на Айез Седай. Готова бе да признае, макар и само на себе си, че за малко щеше да се разплаче от облекчение, когато разбра, че проклетата жена ще й разреши да си замине. Освен това виденията на онова момиче винаги излизаха верни. Или така поне твърдяха Айез Седай, а те не можеха да лъжат. Това бе достатъчно.

Тюрейн се шмугна в каютата и се поклони на Зайда.

— Пратеникът на Корамуур пристигна, Надзорнице на корабите. Той… излезе от Портал на мостика. — Това предизвика възмутено мърморене сред Ветроловките, а Амилия подскочи, все едно че пак я шибнаха с вършилката.

— Надявам се, че не е повредил много палубата ти, Тюрейн — каза Зайда. Харайн отпи от виното си да прикрие усмивката си. Явно щяха да го накарат да почака, малко поне.

— Съвсем не, Надзорнице на корабите — отвърна изненадано Тюрейн. — Порталът се отвори на цяла стъпка над палубата и той пристъпи от един от градските кейове.

— Да — прошепна Шалон. — Мисля, че се сещам как да го направя. — Възхищаваше се на всичко, което се прави със Силата.

— Сигурно те е изумило да видиш каменен кей над мостика си — рече Зайда. — Е, добре. Да видим дали Корамуур ми е пратил непристоен пияница. Доведи го, Тюрейн, но без много бързане. Амилия, ще получа ли някакво вино преди полунощ?

Айез Седай ахна, изхленчи и направо готова да се разреве, притича да донесе бокала, докато Тюрейн се кланяше, преди да излезе. Светлина, какво беше направила все пак Амилия? Изтекоха няколко дълги мига и Зайда вече отдавна си беше получила виното, преди в каютата да пристъпи едър мъж с черна коса, падаща на къдрици до широките му рамене. Определено не изглеждаше непристоен, нито имаше вид на пиян. Високата яка на черното му палто беше със сребърна игла с формата на меч от едната страна, а на другата — с игла от червено и златно, наподобяваща едно от съществата, увити около китките на Корамуур. Дракон. Да, точно така го наричаха. На кръглата тока, закопчана на лявото му рамо, се виждаха три златни полумесеца върху син емайл. Герб някакъв навярно. Дали вързаният за брега не беше благородник? Дали Корамуур всъщност не беше оказал чест на Зайда, като бе изпратил точно него? Ала доколкото познаваше Ранд ал-Тор, съмняваше се да го е направил нарочно. Не че се опитваше да уязви когото и да било, но почетните титли на другите много не го интересуваха.

Мъжът се поклони на Зайда, като много плавно се справи с меча на хълбока си, но така и не опря длан на сърцето, устните и челото си. Е, някои пропуски у сухоземците можеше и да се пренебрегнат.

— Извинявам се, че закъснях, Надзорнице на корабите, но ми се стори ненужно да идвам, преди да сте се събрали всички. — Трябваше да има доста добър далекоглед, за да ги е наблюдавал от брега.

Зайда го изгледа от глава до пети и отпи от виното.

— Името ви?

— Логаин — отвърна простичко той.

Половината жени в стаята издишаха рязко, а останалите зяпнаха. Не една удари здрава глътка от бокала си. Не Зайда, нито Харайн, но другите. Логаин. Името бе познато дори на Ата-ан Миере.

— Може ли да кажа, Надзорнице на корабите? — попита задъхано Амилия. Стискаше порцелановата кана толкова силно, че Харайн се уплаши да не я счупи. Все пак Амилия бе придобила достатъчно благоразумие, за да не каже нищо повече, докато Зайда не кимна. Думите се заизливаха на един дъх от устата й. — Този мъж е Лъжедракон. Заради това беше опитомен. Не зная как е станало така, че може да прелива отново, но той прелива сайдин. Сайдин! Той е покварен, Надзорнице на корабите. Ако се разправяте с него, ще си навлечете гнева на Бялата кула. Знам…

— Стига — прекъсна я Зайда. — Би трябвало вече да си наясно колко ме е страх от гнева на Бялата кула.

— Но… — Само един пръст вдигна Зайда и устата на Айез Седай се затвори. Само една дума още щеше пак да я прати при Надзорника на палубата и тя го знаеше.

— Това, което казва тя, е отчасти истина — каза спокойно Логаин. — Аз съм Аша’ман, но покварата вече я няма. Сайдин е чист. Създателят, изглежда, реши да прояви милост към нас. Имам въпрос към нея. Кому служите, Айез Седай, на Егвийн ал-Вийр или на Елайда а-Ройхан?

Амилия благоразумно си задържа устата затворена.

— През следващата година тя ще служи на мен, Логаин — заяви твърдо Зайда. Айез Седай за миг стисна очи, а когато ги отвори, бяха още по-ококорени, колкото и да изглеждаше невъзможно. Нима си беше въобразявала, че Зайда може да се смили и да я пусне по-рано? — Можете да ограничите въпросите си до мен — продължи тя, — но най-напред аз имам два въпроса. Къде е Корамуур? Трябва да изпратя при него посланичка, съгласно Сделката. Напомни му за това. И какво послание носиш от него? Молба за някаква услуга, предполагам.

— Колкото до това къде е, не мога да ви кажа. — Мъжът леко се усмихна, все едно че се беше пошегувал. Усмихна се!