Вашите врагове.
Ранд кимна. Добре, че поне не гледаше с пренебрежение на тежкото положение в града.
— Има две момчета, живеят извън градските стени. Дони и Ком. Нищо повече не знам за имената им. Около десетгодишни. Щом бунтовниците се усмирят и можете да излезете от Камъка, ще съм благодарен, ако ги намерите и ги държите под око.
Мин изпъшка и по връзката протече скръб, толкова силна, че почти надви изблика на обич, дошъл с нея. Така. Смърт трябваше да е видяла. Но за Моарейн беше сбъркала. Навярно това ясновидство можеше да се промени от тавирен.
„Не — изръмжа Луз Терин. — Ясновидството й не може да се отмени. Трябва да умрем!“ Ранд го заглуши.
Дарлин като че ли се озадачи от молбата, но я прие. Какво да прави, щом беше отправена от Преродения Дракон?
Ранд тъкмо се канеше да обясни целта на посещението си, когато в стаята влезе Бера Харкин, една от Айез Седай, които бе изпратил в Тийр да се оправят с бунтовниците, и погледна намръщено през рамо, сякаш Девите я бяха затруднили. Сигурно. Айилците гледаха на заклелите му се Айез Седай като на чирачки на своите Мъдри и Девите използваха всяка възможност да напомнят на чирачките, че все още не са Мъдри. Беше едра жена с къса кафява коса и грубовато лице и въпреки зелените коприни щеше да прилича на селянка, ако не беше айезседайската липса на възраст. Селска жена, управляваща дома и фермата си с твърда ръка обаче, и способна да каже дори на крал да не влачи кал в кухнята й. Зелена Аджа беше, в края на краищата, с цялата гордост и напереност на Зелената Аджа, от глава до пети. Намръщи се и на Аливия, с присъщото на Айез Седай презрение към дивачки, но мръщенето се сведе само до хладина, щом извърна погледа си към Ранд.
— Хм, трябва да кажа, че не би трябвало да се изненадвам, че те виждам, предвид случилото се тази сутрин. — Откопча семплата сребърна тока на наметалото си, закопча я на кесията на колана си и сгъна наметалото през ръка. — Макар че може да е и заради вестта, че другите са на не повече от ден западно от Еринин.
— Другите? — отрони Ранд. Тихо и твърдо като стомана.
Бера явно не се впечатли. Продължи да оправя гънките на наметалото си.
— Другите Върховни лордове и лейди, разбира се. Сунамон, ТолмеРан, всички. Явно много са се разбързали към Тийр. Колкото позволяват конете на ратниците им.
Ранд скочи толкова бързо, че мечът му се закачи за облегалката на креслото. Само за миг, защото позлатеното дърво, вече отслабено от предишния му удар, се разцепи с пукот и облегалката падна на килима. Той дори не я погледна. Глупаци! Сеанчанците на границата на Алтара, а те се връщаха в Тийр?
— Всички ли сте забравили какво значи да се подчиняваш? — викна той. — Веднага пратете вестоносци. Да се върнат в Иллиан по-бързо, отколкото са дошли, иначе ще ги избеся!
— Две — каза Кацуан. Какво броеше, в името на Светлината? — Малък съвет, момченце. Попитай я какво се е случило тази сутрин. Надушвам добри новини.
Бера леко се сепна — чак сега забеляза, че Кацуан е в стаята. Изгледа я много предпазливо и престана да си опипва наметалото.
— Стигнахме до споразумение — заговори тя, все едно че въпросът й бе зададен. — Тедосиан и Симаан се колебаеха, както винаги, но Хеарне беше не по-малко железен от Естанда. — Поклати глава. — Мисля, че Тедосиан и Симаан щяха да се огънат по-рано, но някакви типове със странен говор са им обещавали злато и войници.
— Сеанчанците — отрони Нинив. Аливия отвори уста и бързо я затвори, без нищо да каже.
— Може и те да са — съгласи се Бера. — Странят от нас и ни гледат все едно сме бесни псета, които всеки миг може да ги ухапят. Точно така изглежда, поне според малкото, което съм чувала за сеанчанците. Все едно, преди по-малко от час Естанда изведнъж взе да пита дали лорд Дракона ще възстанови титлата и земите й и всички останали се огънаха след нея. Споразумението е следното. Дарлин го признават за Стюард в Тийр, в името на Преродения Дракон, всички наложени от теб закони остават непроменени и те плащат за изхранването на града като репарация за бунта. В замяна получават пълно възстановяване, Дарлин става крал на Тийр и те му се заклеват във васална вярност. Мерана и Рафела приготвят в момента документите за подпис и печат.
— Крал? — възкликна невярващо Дарлин, а Каралайн пристъпи гордо и го хвана под мишницата.
— Възстановяване? — изръмжа Ранд и запокити бокала; виното се плисна по пода. По връзката потече тревога, предупреждение от Мин, но толкова се беше ядосал, че капка внимание не й обърна. Гаденето в корема му също се усили. — Кръв и кървава пепел! Лиших ги от владения и титли затова, че въстанаха срещу мен. Могат да си останат простолюдие и пак да ми се закълнат във вярност!
— Три — каза Кацуан и Ранд настръхна — и миг след това нещо го перна по задника като изплющял с все сила камшик. Устните на Бера се разтвориха смаяно и наметалото й се смъкна бавно от ръката й на пода. Нинив се изсмя. Бързо го прикри, но се изсмя! — Не ме принуждавай да ти напомням да се държиш прилично, момченце — продължи Кацуан. — Аланна ми каза условията, които си предложил, преди да напусне — Дарлин за Стюард, законите ти остават, всичко друго на масата — и явно са ги приели. Можеш да постъпиш както искаш, разбира се, но още един съвет. Когато условията, крито предлагаш се приемат, придържай се към тях.
„Иначе никой няма да ти вярва“, каза Луз Терин. И прозвуча съвсем разумно. За момента.
Ранд изгледа с гняв Кацуан, стиснал юмруци и на ръба да затъче нещо, с което да я опърли. Усещаше подутината на задника си и щеше още повече да я усети на седлото. Като че ли пулсираше, а с нея запулсира и гневът му. Тя най-спокойно сведе очи над виното си. Предизвикателство ли имаше в погледа й, или го предизвикваше да прелее? Тази жена го предизвикваше непрекъснато! Бедата бе в това че съветът й беше добър. Наистина беше предложил тези условия на Аланна. Беше очаквал да се пазарят повече, да спечелят повече, но все пак бяха постигнали точно каквото искаше. Повече. За репарации така и не беше помислил.
— Явно днес щастието ви се усмихва, крал Дарлин — рече той. Една от слугините приклекна в реверанс и му подаде друг бокал, пълен с вино. Лицето й беше невъзмутимо, досущ като на Айез Седай. Човек можеше да си помисли, че за нея мъже, спорещи със Сестри, си е нещо ежедневно.
— Да живей крал Дарлин! — възкликна Вейрамон, все едно че някой го душеше за гърлото, а след миг и Анайела го повтори задъхано, все едно че беше пробягала миля. Преди време самата тя беше подмятала, че й се полага корона в Тийр.
— Но защо ще ме искат за крал? — попита учудено Дарлин и прокара ръка през косата си. — Или който и да било. В Камъка не е имало крале, откакто е умрял Морейна, преди хиляда години. Или вие сте настояли за това, Бера Седай?
Бера се изправи, вдигна наметалото си и почна да го изтупва.
— Беше тяхно… „настояване“ е силно казано… тяхно предложение. Всеки от тях би подскочил пред възможността да седне на трона, особено Естанда. — Анайела се окашля задавено. — Но знаеха, разбира се, че изобщо не могат да се надяват на това. По този начин могат да се закълнат във вярност на вас, вместо на Преродения Дракон, и така нещата да станат по-малко неприемливи.
— А ако станеш крал, това значи, че „Стюард на Тийр в името на лорд Дракона“ става по-незначителна титла — намеси се Каралайн и се изсмя гърлено. — Може дори да добавят още две-три по-гръмки титли, така че това да се забрави. — Бера присви устни, сякаш точно това се канеше да изтъкне.
— А ти би ли се омъжила за крал, Каралайн? — попита Дарлин. — Ще приема короната, но само ако се съгласиш. Макар че ще се наложи и корона да си поръчвам.
— Аз мога да ти кажа как трябва да изглежда, ако искаш — обади се Мин.
Каралайн пак се засмя, пусна ръката му и се отдръпна важно.
— Ще трябва да те видя с нея, преди да мога да ти отговоря. Поръчай си короната на Мин и ако ти стои хубаво… — И се усмихна. — Тогава може и да си помисля.
— Всичко най-добро ви желая и на двамата — прекъсна ги сухо Ранд. — Но в момента имаме много по- важна работа. — Мин го изгледа рязко, а по връзката потече неодобрение.
