трепне, въпреки че беше очаквал да я види тук. Литанията, с чиято помощ изковаваше в огън душата си, за малко щеше да потече в главата му, но той успя да я заглуши. Ниска, слабичка и бледолика, с големи тъмни очи и малък рубин, поклащащ се на челото й от златната верижка, вплетена в черната коса, падаща на вълни до раменете й, тя беше самата двойничка на братовчедка си Моарейн. На всичко отгоре беше облечена в дълго синьо палто, извезано на златни спирали освен водоравните ивици червено, зелено и бяло, спускащи се от яката до пешовете, впити зелени бричове и сини ботуши с високи токове. Явно модата наистина се беше разпространила. Все пак тя приклекна в реверанс, макар да изглеждаше непривично в това облекло. Луз Терин отново си затананика и Ранд съжали, че няма лице, та да го зашлеви. Моарейн беше спомен, който да втвърдява душата му, не за тананикане.
— Милорд Дракон — каза Дарлин и много сдържано се поклони. Не беше от тези, които са навикнали първи да проявят вежливост. На Кацуан изобщо не се поклони, само я погледна рязко, след което като че ли изобщо я пренебрегна. Беше го задържала за известно време с Каралайн в Кайриен, като „гости“. Нямаше да го забрави, нито дай гопрости. По негов жест двете слугини бързо се раздвижиха да им поднесат вино. Както можеше да се очаква, Кацуан с нейното лишено от възраст лице получи първия бокал, но изненадващо, на Нинив връчиха втория. Прероденият Дракон беше едно, но жена, носеща пръстена с Великата змия — съвсем друго, дори и в Тийр. Кацуан отметна качулката си и се отдръпна до стената. Не й беше много привично да се отдръпва. Но пък оттам лесно можеше да наблюдава всички. Аливия се намести до вратата, явно по същата причина. — Радвам се, че ви виждам в по-добро състояние от предишния път — продължи Дарлин.
— Оказахте ми голяма чест. Макар че заради нея все още мога да си изгубя главата, ако вашите Айез Седай не покажат малко повече напредък, отколкото досега.
— Стига си се цупил, Дарлин — измърмори насмешливо Каралайн с гърления си глас. — Мъжете много се цупят, нали, Мин? — Неясно защо Мин се изсмя.
— Вие какво търсите тук? — строго попита Ранд двамата, които не беше очаквал да види. Взе бокала от едната слугиня, докато другата се колебаеше между Мин и Аливия. Мин спечели, може би защото синята рокля на Аливия беше съвсем семпла. Отпи от виното си, след което се приближи до Каралайн — само един поглед на кайриенката и Дарлин се отдръпна ухилен — и двете си доближиха главите и си зашепнаха тихичко. Изпълнен със Силата, Ранд успя да долови по някоя дума. Неговото име, и на Дарлин.
Вейрамон Саняго, също Върховен лорд на Тийр, не беше нисък и стоеше прав като меч, но у него имаше нещо, което напомняше за надут петел. Посивялата му брада, островърха и намаслена, направо стърчеше от гордост.
— Да живей Господаря на Утрото — рече той и се поклони. Изпя го, по-точно. Вейрамон много си падаше по припяването и декламацията.
— Защо съм тук ли, милорд? — Въпросът сякаш го беше озадачил. — Ами, като чух, че Дарлин е обсаден в Камъка, какво друго можех да направя, освен да му се притека на помощ? Душата да ми изгори дано, опитах се да убедя и още няколко от другите да ме придружат. Щяхме набързо да сложим край на Естанда и цялата им пасмина, заклевам се!
— И стисна юмрук да покаже как щял да съкруши бунтовниците. — Но само Анайела намери кураж. Мекушава пасмина са кайриенците! — Каралайн млъкна и така го изгледа, че щеше да предпочете с меч да го мушнат, ако я беше забелязал. Асторил нацупи устни и заби очи във виното си.
Върховната лейди Анайела Наренцелона също носеше палто и впити бричове с ботуши с високи токове, макар да беше добавила дантела на дипли, а зеленото й палто бе обсипано с перлички. Върху черната й коса беше кацнала малка шапчица, обшита с перли. Дребничка и хубава, тя го удостои с реверанс и къдрава усмивка и като че ли бе готова да сграбчи ръката му и да я зацелува. „Кураж“ не беше най-точната пума за тази жена. „Хладнокръвие“, от друга страна…
— Милорд Дракон — изгука тя. — Жалко, че не мога да ви докладвам пълен успех, но моят старши на конницата загина в битка със сеанчанците, а вие оставихте повечето ми ратници в Иллиан. Все пак успях да нанеса удар във ваше име.
— Успех? Удар? — Навъсеният поглед на Аланна наведнъж обхвана и Вейрамон, и Анайела, преди отново да се извърне към Ранд. — Дебаркираха с един кораб на пристаните на Камъка, но повечето си ратници и всички наемници от Кайриен ги оставиха на брега горе, отделени от другите. И им заповядаха да влязат в града и да атакуват бунтовниците. — Изсумтя възмутено. — Единственият резултат беше много жертви от двете страни, а преговорите ни с бунтовниците се върнаха там, откъдето започнаха. — Къдравата усмивка на Анайела се сгърчи.
— Моят план беше да направим излаз от Камъка и да ги атакуваме от двете страни! — горещо възрази Вейрамон. — Дарлин отказа. Отказа!
Дарлин беше престанал да се хили. Стоеше леко разкрачен и приличаше на човек, който съжалява, че не държи меч вместо бокал.
— Казах ти го още тогава, Вейрамон. Дори да бях оголил Камъка от Бранителите, бунтовниците пак щяха да ни превъзхождат многократно. Многократно! Привлекли са всеки наемен меч от Еринин до залив Ремара.
Ранд седна на едно от креслата и преметна ръка на високия гръб. Тежките облегалки бяха без подпорки, тъй че мечът не беше проблем. Каралайн и Мин като че ли бяха превключили разговора си на облекло. Най-малкото си опипваха палтата и ушите му долавяха думи като кръстат бод и веревна кройка, каквото и да значеше това. Погледът на Аланна пробягваше между него и Мин и той усещаше по връзката борба между неверие и подозрителност.
— Оставих ви двамата в Кайриен, защото исках да сте в Кайриен — заговори той. Не се осланяше и на двамата, но в Кайриен нямаше да нанесат голяма вреда, там щяха да са чуждоземци без власт и сила. В гласа му се прокрадна яд, подсилен от гаденето. — Ще обмислите как да се върнете там колкото може по- скоро. Колкото може по-скоро.
Усмивката на Анайела увяхна още повече и тя раболепно се присви. Виж, Вейрамон беше замесен с по- сурова мая.
— Милорд Дракон, ще ви служа там, където заповядате, но най-добре мога да ви служа на родна земя. Познавам ги тези бунтовници, знам в какво може да им се вярва и в какво…
— Колкото може по-скоро! — сряза го Ранд и удари с юмрук по стола толкова силно, че дървото изпращя.
— Едно — каза Кацуан, съвсем ясно и съвсем непонятно.
— Силно ви съветвам да направите каквото ви казва, лорд Вейра-мон. — Нинив изгледа хладно Вейрамон и отпи от бокала си. — Нервен е напоследък, повече от всякога, и едва ли желаете да си го изкара на вас.
Кацуан тежко въздъхна.
— Не се бъркай в това, момиченце.
Нинив я изгледа с яд, отвори уста, после направи гримаса и я затвори. Стисна плитката си и се плъзна по килима към Мин и Кара-лайн. Много добре го докарваше плъзгането напоследък.
Вейрамон изгледа за миг Кацуан, отметнал глава тъй, че гледаше над носа си.
— Щом Прероденият Дракон заповядва, Вейрамон Саняго ще се подчини. Корабът ми може да се приготви да отплава утре, мисля. Така добре ли е?
Ранд кимна отсечено. Нямаше да си губи и един миг днес да отваря Портал, за да отпрати двамата глупаци там, където им беше мястото.
— В града цари глад. — Ранд погледна накриво златната мечка — за колко ли дни щеше да изхрани Тийр всичкото това злато? Щом си помисли за храна, стомахът му се сви — и зачака реакция, която последва бързо, макар и не оттам, откъдето очакваше.
— Дарлин се разпореди да докарат в града стада добитък и овце — заговори доста разгорещено Каралайн. И този път острият като кама поглед беше за Ранд. — Напоследък… — Поколеба се за миг, но погледът й си остана точно толкова парещ. — Напоследък месото се разваля два дни след клането, тъй че той се разпореди да докарат животните и фургони, пълни със зърно. Естанда и приятелите й заграбиха всичко за себе си.
Дарлин нежно й се усмихна, но тонът му беше извинителен.
— Три пъти се опитах, но Естанда е алчна, явно. Реших, че е безсмислено да снабдявам враговете си.
