хвърли един поглед, който можеше да се нарече невярващ и много измъчен същевременно. Е, Нинив поне трябваше да се сети какво има предвид.
— Ходих в къщата на Логаин — каза Сюан. — Цели шест Сестри поддържат щита му, точно толкова, колкото когато го плениха. Опитал се да се измъкне на свобода, когато разбрал, че е Изцерен, и те твърдят, че ако били останали само пет да крепят щита, щял да успее. Значи е силен колкото и преди, или разликата е почти незабележима. Аз не съм. Нито Леане. Искам пак да опиташ, Нинив.
— Знаех си! — Нинив тресна лъжицата на таблата. — Знаех си, че не го правите току-така! Да, ама съм твърде уморена да преливам, а и да можех, нищо нямаше да се получи. Не можеш да Изцериш това, което вече е изцерено. Пръждосвайте се и си приберете тази гадна супа! — Останало беше по-малко от половината от „гадната супа“, а купата беше доста големичка.
— Знаех си, че няма да стане! — сопна се и Сюан. — А тази заран знаех, че усмиряването не може да се Изцери!
— Чакай малко, Сюан — каза Леане. — Нинив, ти разбираш ли какво рискуваме като идваме тук заедно? Това не е някаква си стаичка на тъмна уличка, с вашата стрелкиня да пази на вратата; тази къща гъмжи от жени с очи, които виждат, и езици, които говорят. Ако се разбере, че двете със Сюан сме играли игра с всички — макар и преди десет години — е, достатъчно е да ти кажа, че и Айез Седай могат да бъдат наказвани и че най-вероятно ще прекопаваме зелки в някоя ферма, докато косите ни побелеят. Но дойдохме заради това, което ни направи — да започнем отначало.
— Защо не отидохте при някоя от Жълтите? — попита Елейн. — Повечето от тях би трябвало вече да го знаят толкова, колкото и Нинив.
Сюан и Леане се спогледаха, после Сюан с неохота отвърна:
— Ако отидем при някоя Сестра, всички ще го научат. Но ако го направи Нинив, може би… Как да ви го кажа. Уж всички Айез Седай са равни, но като се изключат Амирлин и главите на Аджите, по обичай ако друга е по-могъща в Силата от теб, очаква се да й отстъпиш.
— Не разбирам — каза Елейн. Доста интересен урок получаваше — йерархията изглеждаше логична, но тя предполагаше, че това е нещо, на което не те учат преди наистина да си станала Айез Седай. Така или иначе, тя беше уловила досега доста намеци, че истинското обучение започва едва след като си сложиш шала. — Ако Нинив наистина може отново да те Изцери, тогава ти ще си по-силна.
Леане поклати глава.
— Никоя досега не е била Изцерявана от усмиряване. Може би другите ще погледнат на това като на, да речем, да си дивачка. Това те поставя малко по-ниско от мощта ти. Може би това, че сме били по-немощни, ще се окаже от значение. Ако Нинив не е успяла да ни Изцери докрай първия път, навярно ще ни доведе поне до две трети от това, което сме били, или поне до половината. Дори това ще е по-добро от сегашното, въпреки че повечето тук ще се окажат също толкова мощни, а някои — повече. — Елейн я зяпна още по- объркана. Нинив изглеждаше така, сякаш са я ударили с мокър парцал.
— Всичко се свежда до това коя се е учила най-бързо и коя е прекарала най-малко време като новачка и Посветена — заобяснява Сюан. — Има най-различни отсенки. Не може точно да се каже колко силна е някоя. Две жени може да изглеждат еднакво могъщи; може да са, а може и да не са, но единственият начин да се разбере със сигурност би бил двубоят, а благословена да е Светлината, ние стоим над това. Ако Нинив не ни върне пълната мощ, рискуваме да останем доста ниско.
— Йерархията уж не властва над нищо освен над ежедневните неща, но всъщност тежи много — допълни Леане. — Съветът, предложен от някоя с по-високо положение, има повече тежест от този на друга с по-ниско. Докато бяхме усмирени, това нямаше значение. Ние нямахме никакво положение; претегляха каквото казвахме само по собствената му стойност. Сега вече няма да е така.
— Разбирам — плахо промълви Елейн. Нищо чудно, че според хората Айез Седай бяха изобретили Играта на Домове. В сравнение с тях Даес Дай-мар изглеждаше елементарна.
— Приятно е да разбереш, че с Изцеряването на някого си му създал по-големи грижи, отколкото на себе си — изръмжа Нинив. Погледна дъното на купата, въздъхна и я изтри с последното парче хляб.
Лицето на Сюан помръкна, но гласът й си остана спокоен.
— Както виждаш, разкриваме ти се голи-голенички. И не само за да те убедим отново да ни Изцериш. Ти ми върна… живота. Ни повече, ни по-малко. Бях се уверила, че не съм мъртва, но наистина си приличаше на смърт. Така че с Леане искаме да започнем отначало. Приятелки да сме, ако ме приемеш за такава. Ако не, то поне екипаж на една лодка.
— Приятелки — каза Елейн. — На мен приятелки ми звучи по-добре. — Леане й се усмихна, но двете продължаваха да гледат Нинив.
Нинив ги изгледа поред.
— Елейн имаше въпрос, така че и аз трябва да ви попитам нещо. Какво са научили Шериам и другите от Мъдрите снощи? Не ми казвай, че не знаете, Сюан. Мен ако питате, знаете дори какво си мислят цял час преди да са си го помислили.
— Пратеничеството от Елайда е пристигнало в Кайриен — каза Сюан недоволно. — Ранд ги е посрещнал, но изглежда, се опитва да си играе с тях. Най-малкото поне можем да се надяваме, че прави точно това. Шериам и останалите са доста доволни, защото за пръв път са успели да не се изложат пред Мъдрите. А на следващата среща ще дойде и Егвийн. — Странно защо, но последното го изрече с най- голяма неохота.
Лицето на Нинив просветна.
— Егвийн? Това е чудесно! — Тя погледна Сюан. — Лодка каза, нали? Кой е капитанът?
— Аз, кой друг, нещастна малка… — Леане се окашля и Сюан си пое дълбоко дъх. — Добре де, равни ще сме: на всяка по еднакво. Но някой ще трябва да е на кормилото — добави тя, тъкмо докато Нинив се усмихваше — и това ще съм аз. А сега трябва да тръгваме.
Когато си излязоха, Нинив каза:
— Тя за малко щеше да се разплаче, Елейн. Може пък наистина да си го мисли сериозно. Трябва да се опитам да съм по-мила с нея. — Тя въздъхна и въздишката й премина в прозявка. — Особено след като отново е Айез Седай… — И заспа с таблата на коленете.
На заранта Сюан и Леане се върнаха още преди Нинив да е отворила очи, което бе предостатъчно за да я ядосат толкова, колкото й трябваше, за да прелее. Полза обаче нямаше. Изцереното веднъж не можеше да се Цери отново.
— Ще направя каквото мога, Сюан — каза Делана и се наведе да я потупа по ръката. Бяха сами; чашките с чай на масичката стояха недокоснати.
Положението беше объркващо, а Делана не обичаше да е объркана. Приучила се беше да не вижда в това женско лице старата си приятелка — не й беше трудно, тъй като сега тя изобщо не приличаше на Сюан Санче такава, каквато Делана я помнеше, лишена от каквато и да е възраст — но да вижда Сюан отново, Сюан — млада и хубава, беше само първият потрес. Вторият беше от това, че Сюан се появи на прага й преди още слънцето да е изгряло, за да я моли за помощ; Сюан никога не молеше за помощ. А после настъпи и третият, най-големият потрес, онзи, който се повтаряше всеки път, когато се озовеше лице в лице със Сюан, откакто онази жена, ал-Мийра, бе извършила с нея невъзможното чудо. Сега тя беше по-силна от Сюан, много по-силна — а винаги беше било обратното: Сюан бе повела още когато бяха новачки, дори преди да станат Посветени. И все пак това си беше Сюан, при това разстроена — нещо, което Делана не можеше да си спомни да е ставало. Сюан можеше да се разстрои, но никога не позволяваше да го забележиш. И в момента тя беше объркана от това, че с нищо не може да помогне на жената, която беше крала меденки с нея и която неведнъж бе поемала вината за всички лудории, в които се бяха забърквали.
— Сюан, това поне мога да направя. Романда на драго сърце би взела тези съновни тер-ангреали в хранилището на Съвета. Тя не разполага с достатъчно Заседателки да го отмени, но ако Шериам реши, че си използвала влиянието си с Лелейн и мен, за да го предотвратиш, няма да може да ти откаже. Макар че не мога да си представя защо толкова държиш да се срещнеш с онези айилки.
— Надявах се, че ще го направиш. — Сюан се усмихна. — Ще говоря с Лелейн. И с Джаня. Трябва вече да тръгвам. Мисля, че Джаня ще помогне.
Делана изпрати Сюан до вратата и я прегърна. Да, много важно щеше да е за Съвета да запазят
