в третата Сестра. Меката закръглена челюст на Койрен се беше стегнала решително; другите две дори се усмихваха, при това съвсем не дружелюбно. Бяха също такива глупачки като Мерана и пасмината й.
Щитът, който се плъзна между него и Верния извор, беше като затваряне на шлюз — потокът на сайдин изчезна, остана само мръсната утайка на покварата. Въздухът се втвърди около него, от глезените до главата му, и очите му се изцъклиха — това беше невъзможно! Никои три жени не бяха в състояние да го преградят от Извора, след като бе уловил сайдин, освен ако не бяха силни като Семирага или Месаана, или… Той посегна към Извора, заблъска в невидимата каменна стена, все по-силно и по-силно. Луз Терин заръмжа като звяр. Един от двамата трябваше да се добере до сайдин; един от тях трябваше да успее да разбие бента, удържан само от трите.
И изведнъж една от слугините пристъпи до Галина и Ранд пребледня. Четири чифта очи върху четири лишени от възраст лица се взряха изпитателно в него.
— Много жалко, че се стигна до това. — Койрен все едно се обръщаше към многолюдно сборище, а не към него. — Толкова исках да дойдеш в Тар Валон по своя воля, но стана ясно, че си смятал само да протакаш. Предполагам, че си поддържал някакъв контакт с онези глупачки, които избягаха, след като Санче беше усмирена. Наистина ли си повярвал, че те могат да ти предложат нещо? Срещу Бялата кула? — Тя дори не криеше разочарованието си.
Можеше да движи единствено очите си. Те се плъзнаха към слугините, които отвориха един от сандъците и извадиха някакъв плитък поднос. Някои от лицата изглеждаха млади, но другите… Всички бяха Айез Седай, увери се той — петте млади жени просто бяха достатъчно млади, за да не са добили прословутата безвременност, пет, колкото да го погледнат и да приспят подозрителността му, докато останалите бяха крили лицата си. Петнадесет Айез Седай. Тринадесет, които да се свържат и да запредат щит, какъвто никой мъж не може да прекърши, и две да го овържат. Тринадесет да… Луз Терин запищя.
Галина издърпа Драконовия скиптър от ръката на Ранд, поклати глава и го огледа.
— Сега аз командвам, Койрен. — Дори не го погледна. — Бяхме се разбрали, че ако се стигне до това, командата ще се поеме от Червената Аджа. — Тя подаде Драконовия скиптър на чернокосата жена в сиво и каза: — Това го прибери някъде, Катерин. От него може да стане забавен сувенир за Амирлин.
Червена Аджа. Пот рукна по лицето на Ранд. Само да можеше сега да влязат Деви, Мъдри, Сюлин, всеки, който можеше да се развика за тревога… Тринадесет Айез Седай, с Червената Аджа начело. Ако можеше да си отвори устата, щеше да завие.
Баин се изненада, когато вратите се отвориха — Ранд ал-Тор беше приел Айез Седай само преди малко, — изненада се като видя и слугините да изнасят сандъците, които бяха внесли преди малко. Едната от чернокосите Айез Седай застана пред нея и Баин бързо се изправи. Не знаеше какво да мисли за нещата, които другите Деви й бяха разказали в Кемлин, неща, които някога бяха знаели само вождовете и Мъдрите, но тъмните очи на тази жена сякаш знаеха всичко за това как айилците се бяха провалили преди толкова време. Тези очи приковаха Баин така, че тя съвсем бегло забеляза другата тъмноока Айез Седай, застанала срещу Чиад и помпозната трета, която поведе по коридора жените със сандъците. Баин се зачуди дали Айез Седай, застанала пред нея, не смята да я убие заради греха на Айил. Разбира се, ако те имаха такова намерение, досега щяха да са започнали да убиват — но пък и тъмните очи на тази жена грееха с твърдост, която вещаеше сигурна смърт. Баин не се боеше да умре; надяваше се само, че ще й остане време да се забули.
— Изглежда, младият господин ал-Тор е свикнал да идва и да си отива от Кайриен, когато си поиска — каза й Айез Седай студено. — Не сме навикнали да се държат с нас така грубо. Ако се върне в палата през следващите няколко дни, ние също ще се върнем. Ако не… Търпението ни не е безкрайно. — И тръгна по коридора след жените със сандъците.
Баин и Чиад се спогледаха бързо и още по-бързо влязоха в покоите на Ранд ал-Тор.
— Как така си е отишъл? — възкликна Перин. Ушите на Лоиал щръкнаха, но очите му се задържаха върху дъската с камъчетата твърдо като на Файле. А тя миришеше на… Перин нищо не можа да отличи от мешавицата миризми, лъхащи от нея; мешавица, заради която му се дощя да си захапе ръката.
Нандера само сви рамене.
— Прави го понякога. — Изглеждаше съвсем спокойна и лицето й бе безизразно, но миришеше раздразнено, с миризмата на остри тръни. — Измъква се, без нито една Дева да пази гърба му. Мисли си, че ние не знаем. Реших, че може да знаете къде е отишъл. — Нещо в гласа й подсказа на Перин, че ако разбере, смята да го последва.
— Не — въздъхна той. — Никаква представа нямам.
— Внимавай в играта, Лоиал — измърмори Файле. — Сигурна съм, че не държиш да сложиш камъчето точно там.
Перин отново въздъхна. Днес беше решил да остане неотлъчно до Файле. Рано или късно, тя щеше да му заговори. И освен това Берелайн със сигурност щеше да го остави на мира, ако беше с жена си. Е, Берелайн поне наистина го беше оставила на мира, но веднага щом разбра, че той няма да ходи пак на лов, Файле беше прикоткала Лоиал и оттогава играеха безкрайни игри на камъчета. При това мълчаливо през цялото време, за да не бъркат. Перин съжали, че не е с Ранд.
Изтегнат по гръб на леглото, Ранд се взираше в дебелите мертеци на мазето, без всъщност да ги различава. Леглото не беше голямо, но имаше два пухени дюшека, възглавници с гъши пух и ленени чаршафи. Имаше още и един груб стол и масичка с проста, но добра изработка. Мускулите още го боляха от пренасянето му дотук в един от сандъците.
Стържене на метал го накара да извърне глава. Галина бе отключила процепа в желязната клетка, обкръжаваща леглото, масата и стола. Една побеляла жена със сбръчкано лице протегна ръцете си в клетката, колкото да постави на масата покрит с кърпа поднос, след което почти отскочи назад.
— Смятам да те доставя в Кулата в прилично здраве — каза хладно Галина и отново заключи отвора. — Яж, иначе насила ще те нахранят.
Ранд отново извърна очи към мертеците. Шест Айез Седай седяха на столове около клетката, поддържайки щита над него. Той поддържаше Празнотата в случай, че го отхлабят, но напираше към преградата. Когато го натикаха в клетката, се беше опитал. Някои от тях му се бяха изсмели, онези поне, които го забелязаха. Сега той посягаше леко и предпазливо към яростта на сайдин, към пороя от пламък и лед, все така съвсем леко извън взора му, в крайчеца на полезрението му. Посягаше и опипваше невидимата стена, отрязала го от Извора, плъзгаше се по нея, с надеждата да намери някаква пролука. Това, което намираше, бе място в стената, което сякаш се превръщаше в шест точки. Те го спираха все така неумолимо, но бяха шест, а не една, и определено бяха точки.
Колко ли време беше прекарал тук? Сива мъгла се беше спуснала над него, загръщайки времето, загръщайки и него самия в полусън. Трябваше да е бил тук достатъчно дълго, за да огладнее, но Празнотата правеше чувството за глад далечно и дори миризмата на топло варено и горещ хляб не предизвикваше у него никакъв интерес. Да се надигне му се струваше прекалено усилие. До този момент дванадесет Айез Седай се бяха редували около клетката и той не беше виждал нито едно от лицата преди да влязат в мазето. Колко ли от тях имаше в къщата? Това можеше да се окаже важно по-късно. Къде се намираше къщата? Никаква представа нямаше колко надалеч го бяха откарали — помнеше само друсането в някакъв фургон или кола. Защо бе забравил съвета на Моарейн? Не се доверявай на нито една Айез Седай, никога. Шест Айез Седай, преливащи достатъчно сайдар, за да поддържат този щит, щяха да бъдат усетени отвън от всяка жена, която можеше да прелива. Трябваше само Амис или Баир, или друга някоя да мине по улицата и да се зачуди какво става. Те сега сигурно си мислеха, че е изчезнал, когато Койрен е напуснала двореца. Стига да съществуваше улица отвън. Трябваше му само…
Той отново опипа щита, много леко, за да не го усетят. Шест точки. Шест меки точки, странно как. Това трябваше да означава нещо. Дощя му се отново да чуе гласа на Луз Терин, но единственият звук в главата му беше от собствените му мисли, плъзгащи се по купола на Празнотата. Шест точки.
Забързана по прашната улица край голямата каменна къща, където се бяха настанили Айез Седай,
