негова дума. — Е, може би не бива, не и сега. Вече те надвивах в Иринджавар, докато не се появиха онези видения в небето. Но това всеки го знае. Кое е това, което могат да знаят само ти и Мазрим Таим? — Съсредоточил погледа си върху Башийр, той сякаш не забелязваше стражите, нито върховете на мечовете им, все още опрени в ребрата му. — Чувам, че си скрил какво се случи с Мусар и Хачари и жените им. — Насмешката изчезна от лицето му: сега той само разказваше за станалото. — Не биваше да се опитват да ме убиват под флага за примирие. Вярвам, че си им намерил по-подходящо място като слуги. Сега единственото, което те ще искат, е да служат и да се подчиняват; иначе лошо за тях. Можех да ги убия. И четиримата извадиха ками.
— Таим! — изръмжа Башийр и ръката му посегна към дръжката на меча. — Ти…
Ранд пристъпи пред него и го стисна за китката. Оръжията на охраната, както и на Тумад, вече сигурно бодяха плътта на Таим, но той дори не трепна.
— Мен ли си дошъл да видиш — запита го Ранд строго, — или да дразниш лорд Башийр? Ако още веднъж го направиш, ще ги оставя да те убият. Опрощението ми засяга стореното досега от теб, но не ти дава право да се перчиш с престъпленията си.
Таим изгледа Ранд продължително, после каза:
— Теб да видя. Ти си оня, който се видя на небето. Казват, че си се сразил със самия Тъмен.
— Не беше Тъмния — каза Ранд. Башийр не се съпротивляваше, но не беше трудно да усети напрежението в ръката му. Ако я пуснеше, мечът му щеше да прониже Таим в сърцето. Освен ако не използваше Силата. Или Таим не я използваше. Това трябваше да се избегне. Той задържа хватката си на китката на Башийр. — Нарече се Баал-замон, но мисля, че беше Ишамаел. Убих го по-късно, в Тийрския камък.
— Чух, че си убил доста Отстъпници. Мога ли да те наричам „милорд Дракон“? Чух, че тукашната паплач използва тази титла. Да не си решил да избиеш всички Отстъпници?
— А ти да не би да знаеш някакъв друг начин да се оправиш с тях? — попита Ранд. — Или те ще умрат, или светът загива. Освен ако не мислиш, че могат да бъдат уговорени да изоставят Сянката така, както са изоставили Светлината.
Това беше нелепо. Да стои и да си говори кротко с този човек, при положение че в момента пет върха на мечове сигурно бодяха плътта под палтото му до кръв, и едва да задържа друг човек, който искаше да го прободе с шести. Добре че хората на Башийр бяха достатъчно дисциплинирани, за да си позволят нещо повече без заповед от пълководеца си. Добре че Башийр си държеше устата затворена. Възхитен от хладнокръвието на Таим, Ранд продължи колкото можеше по-бързо, без привидно да издава тревога или припряност.
— Каквито и да са твоите престъпления, Таим, те бледнеят пред греховете на Отстъпниците. Нима си подлагал някой град на изтезания или си карал хиляди хора да ти стават помощници в такава мерзост, съсипвайки се бавно едни-други, съсипвайки най-близките си? Семирага го е правила без никаква друга причина, освен че може да го прави, само за да докаже, че може, само за удоволствие. Нима си убивал деца? Грендал го е правила. Наричала го е „милост“, за да не страдали, след като е поробвала родителите им и ги е отвличала. — Надяваше се само, че другите салдейци ще слушат поне наполовина толкова внимателно, колкото го слушаше Таим: той дори се бе навел леко напред, заинтригуван. Надяваше се също да няма твърде много въпроси откъде знае всичко това. — Давал ли си живи хора за храна на тролоците? Всички Отстъпници са го правили — техните пленници, които не са пожелавали да минат на тяхна страна, винаги са били давани на тролоците, ако не са били убивани на място — но Демандред пленил два града само защото решил, че жителите им са го унизили, преди да мине на страната на Сянката, и всеки мъж, жена и дете отишли в коремите на тролоците. Месаана устроила училища в територията, която владяла, училища, в които децата и младежите били учени в славата на Тъмния, учени били да убиват своите приятели, които не се учели достатъчно добре и бързо. Мога да продължа. Бих могъл да започна от самото начало на списъка и да мина през всичките тринадесет имена, добавяйки по сто не по-малко тежки престъпления към всяко име. Каквито и грехове да имаш ти, не могат да се мерят с техните. А сега си дошъл да приемеш моята прошка, да тръгнеш в Светлината и да ми се подчиниш, и да влезеш в битка с Тъмния със същата стръв, с която си се сражавал с всеки друг. Отстъпниците са объркани. Решил съм да ги изловя един по един и да ги изкореня. А ти ще ми помогнеш. Затова получаваш опрощението ми. Истината ти казвам, стократно ще си го заслужиш преди да свърши Последната битка.
Най-сетне усети, че китката на Башийр се отпуска, и едва се сдържа да не въздъхне от облекчение.
— Не виждам вече причина да го пазите толкова. Приберете си мечовете.
Тумад и останалите бавно започнаха да прибират оръжията. Бавно, но се подчиниха. Тогава заговори Таим.
— Да ти се подчиня? Представях си го по-скоро като договор между нас. — Другите салдейци се напрегнаха; Башийр все още беше зад Ранд, но Ранд усети напрягането му. Мускулче не трепна по лицата на Девите, само дето ръката на Джалани неволно посегна към булото. Таим сякаш не забеляза нищо. — В този наш съюз ще бъда по-долната страна, разбира се, но все пак съм разполагал с повече години да уча Силата от теб. На много неща мога да те науча.
Толкова гняв се надигна у Ранд, че червено премрежи погледа му. Беше изговорил неща, за които нямаше откъде да знае, породил беше навярно десетки слухове за себе си и Отстъпниците, само за да смекчи мрачните деяния на този човек, а той имаше дързостта да му говори за съюз? Луз Терин забушува в ума му. „Убий го! Убий го! Убий го!“ Този път Ранд дори не си направи труд да усмири гласа си.
— Никакъв съюз! — изръмжа той. — Никакви страни! Аз съм Преродения Дракон, Таим! Аз! Ако знаеш нещо, от което мога да се възползвам, ще го направя, но ще ходиш там, където аз кажа, ще правиш каквото аз кажа и когато кажа.
Без да чака, Таим подгъна коляно.
— Покорявам се на Преродения Дракон. Ще ти служа и ще се подчинявам. — Ъгълчетата на устните му отново се изкривиха почти в усмивка, докато се изправяше. Тумад го изгледа зяпнал.
— Толкова бързо? — промълви Ранд. Гневът не си отиде; твърде горещ беше. Луз Терин продължи да ломоти в сенките на разсъдъка му: „Убий го! Трябва го убиеш!“ Ранд го потуши до едва чуто мърморене. Навярно не трябваше да се изненадва от това; странни неща ставаха около тавирен, особено толкова силен като него. Че един човек можеше да промени намерението си само за миг, макар пътят му да бе изсечен в камък, едва ли беше толкова изненадващо. Но гневът, прошарен със силно подозрение, не го оставяше. — Ти се бе провъзгласил за Преродения Дракон, спечелил си битки из цяла Салдеа и са те пленили едва след като са се добрали до теб с хитрост и са те ударили, за да изпаднеш в несвяст, а сега се предаде толкова бързо. Защо?
Таим сви рамене.
— Имам ли избор? Да скитам по света сам, без нито един приятел, преследван и гонен, докато ти се възмогваш и расте славата ти? При това ако Башийр не ме убие преди да съм напуснал чертите на града, или твоите айилки. Но дори те да не го направят, Айез Седай ще ме сгащят в някой ъгъл рано или късно. Съмнявам се, че Кулата някога ще ми прости. Или да те последвам и част от твоята слава да бъде и за мен? — Едва сега той огледа пазачите си и Девите и поклати глава, сякаш не можеше да повярва. — Можеше да се окажа аз. Откъде можех да разбера иначе? Мога да преливам; силен съм. Защо да не съм аз Преродения Дракон? Трябваше само да изпълня някое от Пророчествата.
— Като например да успееш да се родиш на Планината на Дракона? — попита хладно Ранд. Това бе първото пророчество, което трябваше да е изпълнено.
— Историята я пишат победителите. Ако бях завзел Тийрския камък, историята щеше да докаже, че съм роден на Драконовата планина от жена, недокосната от мъж, и че небесата са се разтворили в сияние, за да провъзгласят моето идване. Същото, каквото се твърди сега за теб. Но ти завзе Тийрския камък с твоите айилци и светът те поздравява като Преродения Дракон. Стига ми умът дотолкова, че да не се противопоставям на това. Ти си чаканият. Е, след като целият комат няма да е за мен, ще се задоволя и с трохите, които ще ми останат.
— Можеш да си спечелиш почит, Таим, а може и да се разминеш с нея. Ако търсиш само почести и слава, спомни си за другите, които направиха същото. Логаин, пленен и опитомен; според мълвата е загинал в Кулата. Някакъв безименен, обезглавен в Хадънския мрак от тайренците. Друг, жив изгорен от мурандийците. Жив изгорен, Таим! Същото направиха иллианците и с Горин Рогад преди четири години.
