й краката й са свободни, но грубата връв продължаваше да се впива в плътта й. Дори бледата сянка на сайдар се стопи — Верния извор за нея повече не съществуваше, не и тук. Кошмар не на шега, който я беше хванал здраво.
Гласът на Сюан се извиси над писъците като болезнен стон.
— Шериам, чуй ме! — Светлината само знаеше какво изтърпява пък тя; Елейн не можеше да види никоя от останалите. Само ги чуваше. — Това е сън! О-о-ох! Ооох! П-представи си го както трябва да е!
Елейн се намеси.
— Шериам, Аная, всички, чуйте ме! Трябва да си представите коридора такъв, какъвто е! Това е реално само доколкото му вярвате! — Тя твърдо намести образа на коридора в главата си, с цветните плочки в изрядни редици и с гоблените по стените. Нищо не се промени. Писъците продължиха да отекват. — Трябва да си мислите за коридора! Можете да надвиете това, ако се опитате! — Тролокът я изгледа; сега в ръката му имаше нож. — Шериам, Аная, трябва да се съсредоточите! Миреле, Беонин, съсредоточете се върху коридора! — Тролокът я извърна на една страна. Тя се опита да се отскубне, но масивното му коляно я притисна без усилие и чудовището започна да реже дрехите й както ловец дере кожата на убита сърна. Тя отчаяно се хвана с ума си за образа на коридора. — Карлиня, Морврин, в името на Светлината, съсредоточете се! Мислете за коридора! Коридора! Всички! Мислете за него! — Тролокът изръмжа нещо и я преобърна с лице надолу, след което коленичи над нея и дебелите му колене притиснаха ръцете й към гърба. — Коридора! — изпищя тя. Съществото впи дебели пръсти в косата й и изви главата й назад. — Коридора! Мислете за коридора! — Ножът на тролока докосна изпънатата й шия под лявото й ухо. — Коридора! Коридора!
И изведнъж се озова върху цветните плочки на коридора. Притисна гърлото си с длани, удивена, че са свободни, напипа влага и вдигна пръстите си да ги погледне. Беше кръв, но съвсем малко петънце. Тялото й се разтърси. Ако тролокът беше успял да й пререже гърлото… Никакво Церене нямаше да може да излекува това. Отново потръпна и бавно се изправи. Беше в коридора пред кабинета на Амирлин, нямаше никакви тролоци и пещери.
Сюан беше до нея и приличаше на купчина цицини, облечена в рокля. Шериам и Аная хлипаха в окървавените си дрипи. Миреле се беше сгушила пребледняла, гола и покрита с дълги червени черти и отоци. Морврин стенеше при всяко движение и се движеше неестествено, сякаш ставите й вече не действаха както трябва. Роклята на Беонин беше раздрана на късове и тя пъшкаше на колене, застанала ококорена повече от всякога.
Изведнъж Елейн забеляза, че и нейната рокля и риза са срязани отгоре до долу. Потръпна така силно, че за малко да падне. Оправянето на дрехите й щеше да е въпрос само на едно помисляне, но не беше сигурна дали ще оправи спомените си.
— Трябва да се върнем — каза Морврин. Въпреки стоновете гласът й прозвуча непреклонно, както винаги. — Чака ни Церене, а както сме се докарали, тук никоя няма да се оправи.
— Да. — Карлиня опипа късата си коса. — Да, май ще е най-добре да се върнем в Салидар. — Обикновено леденият й тон този път беше доста колеблив.
— Аз ще остана още мъничко, ако никоя не възразява — каза Сюан. По-скоро го предложи с така неуместния за нея хрисим гласец. Роклята й отново бе станала цяла, но отоците си стояха. — Мога да разбера още нещо, което да се окаже от полза. Имам само няколко цицини, нищо работа.
— Аз също ще поостана — каза Елейн. — Мога да помогна на Сюан и изобщо не съм пострадала. — Усещаше раната на гърлото си всеки път, щом преглътнеше.
— Връщаш се с нас, дъще — твърдо каза Морврин.
Елейн кимна примирено. Човек можеше да си помисли, че тук Кафявата сестра е учителката, а Елейн — ученичката. Вероятно си мислеха, че се е набутала в кошмара също като тях.
— Не забравяйте, можете да излезете от съня и да се окажете направо в телата си. Не е нужно първо да се ходи в Салидар. — Не можа да разбере дали я чуха: Морврин й бе обърнала гръб още щом я смъмри.
Шестте Айез Седай изчезнаха.
След един поглед към Сюан Елейн ги последва, но не отиде в Салидар. Разполагаше с няколко минути и имаше друга цел.
Великата зала в майчиния й палат в Кемлин не се появи около нея лесно. Тя изпита някакво усещане за съпротива и чак после стъпи върху пода с червени и бели плочки под големия сводест таван.
Веднага забеляза новото, направило появата й толкова трудна. На подиума в единия край на залата, където трябваше да се намира Лъвския трон, стоеше някакво чудовищно творение, състоящо се от Дракони със златни и пурпурни люспи от позлата и емайл, със слънцекамъни за очи. Майчиният й трон не беше махнат от залата. Стоеше на някакъв пиедестал зад и над чудовищното нещо.
— Какви ги вършиш, Ранд ал-Тор? — прошепна Елейн. — Какво си въобразяваш, че правиш?
Ужасно се боеше, че ще я подкара през куп за грош, ако тя не е край него да го пази от вълчите ями. Наистина се беше оправил с тайренците доста добре, както и в Кайриен, но нейният народ беше различен — безцеремонни и откровени хора, които никак не обичаха да ги лъжат и подвеждат. Това, което му бе свършило работа в Тийр и Кайриен, можеше да му гръмне в лицето като фойерверк на представление на Илюминатори.
Да можеше само да е с него… Само да можеше да го предупреди за пратеничеството на Кулата. Елайда като нищо можеше да е подготвила някой капан, който да щракне, когато той най малко го очаква. Дали щеше да е достатъчно благоразумен, за да го забележи? Впрочем тя нямаше никаква представа какви са нарежданията и на салидарското пратеничество. Въпреки усилията на Сюан, повечето Айез Седай в Салидар продължаваха да изглеждат раздвоени по отношение на Ранд ал-Тор: той беше Преродения Дракон, предреченият спасител на човечеството, но пък, от друга страна, беше мъж, който може да прелива, обречен на лудост, на смърт и унищожение.
„Грижи се за него, Мин — помисли си тя. — Стигни бързо при него и се грижи за него.“
Жегна я ревност, че Мин ще отиде там и ще прави това, което й се искаше на нея. Сигурно трябваше да го дели, но щеше да си вземе своята част изцяло за себе си. Щеше да го обвърже като Стражник, каквото и да й струваше.
— Ще бъде. — Тя протегна ръка към Лъвския трон, за да се закълне, както се заклеваха кралиците от самото възникване на Андор. Пиедесталът беше твърде висок, за да може да го докосне, но решимостта й бе достатъчна. — Ще бъде.
Времето изтичаше. Някоя Айез Седай всеки момент можеше да дойде в стаичката им в Салидар, за да я събуди и да Изцери нищожната драскотина на шията й. Тя въздъхна и излезе от съня.
Демандред пристъпи иззад колоните на Великата зала и погледна към двата трона, където бе изчезнало момичето. Елейн Траканд, освен ако не бъркаше много, бе използвала малък тер-ангреал, направен само за упражнение на начинаещи. Готов бе много да даде, за да разбере какво е в ума й, но думите и изражението й бяха пределно ясни. Не беше й харесало какво върши ал-Тор тук, ни най-малко, и смяташе да направи нещо по въпроса. Решителна млада жена. Във всеки случай нова нишка се опна в плетеницата, колкото и хлабава да изглеждаше.
— Нека властва Господарят на хаоса — промълви той към двата трона — въпреки че все още съжаляваше, че не знае защо трябва да е така — и отвори Портал, за да напусне Тел-айеран-риод.
Глава 8
Надигаща се буря
Нинив се събуди раздразнена. Имаше чувството, че идва лошо време, но не беше така — по небето нямаше нито един облак. Денят още отсега обещаваше да бъде поредната нажежена фурна. Ризата й беше подгизнала и намачкана от непрекъснатото въртене и мятане. Някога можеше да разчита на дарбата си да се „Вслушва във вятъра“, но тя, изглежда, бе започнала да я подвежда, ако не беше я напуснала съвсем. А и случилото се с Шериам и останалите…
— Въобразяват си, че знаят всичко — промърмори Нинив. — Казах им за кошмарите. Предупредих ги, а снощи не им беше за пръв път. — Никакво значение нямаше, че и шестте Сестри бяха вече Изцерени още когато тя излезе от Тел-айеран-риод. Твърде лесно това можеше да свърши далеч по-зле — защото си
