Помисли си само. Да говориш с някого от миля разстояние! Или от две, или даже от… — Аная я докосна по ръката и тя млъкна и примигна.
— Големи крачки правите, Елейн — каза спокойно Аная. Широколиката жена винаги беше спокойна. По майчински спокойна — това беше най-подходящото определение за нея. И по майчински предразполагаща. Тя също влизаше в малкия кръг около Шериам, който държеше същинската власт в Салидар. — Честно казано, по-големи, отколкото е очаквала която и да е от нас, а ние очакваме много. Първата, сътворила тер-ангреал след Разрушението. Това е забележително, дъще, и искам да го знаеш. Би трябвало да се гордееш с това.
Елейн изобщо не изпитваше гордост. Всичките техни „открития“ бяха измъкнати всъщност от Могедиен. Бяха много, като се започнеше с „извръщането“, така че един сплит да не може да бъде видян от друга жена, освен от онази, която го заприда, въпреки че все още не бяха предали всичко. Например — как да скриеш способността си да преливаш. Без това Могедиен щеше да бъде разкрита само за няколко часа — всяка Айез Седай щеше да почувства способността й да прелива. Ако се научеха как да го правят, може би щяха да намерят начин как да проникнат в „извръщането“. И как също така да се маскираш; благодарение на извърнатите сплитове „Мариган“ с нищо не можеше да напомни за Могедиен.
Някои от нещата, които знаеше тази жена, бяха направо отблъскващи. Например „вменяването“, с чиято помощ се огъваше човешката воля, както и възможността да се внушават указания по такъв начин, че приемащият дори да не помни, че са му вменени като заповед, докато ги изпълнява. И по-лоши неща. Твърде отблъскващи и навярно твърде опасни, за да бъдат споделени с някоя друга. Нинив твърдеше, че трябва да ги научат, за да знаят как да им противодействат, но Елейн не искаше да ги знае. Толкова много тайни им се налагаше да пазят, че на нея почти й се искаше най-после да положи Трите клетви с Клетвената палка, за да не изрича нито дума, която не е истинна.
— Не се справих толкова добре, колкото можеше с този тер-ангреал, Аная Седай. — Това поне си беше изцяло нейно постижение. Бе почнала от сеанчанския ай-дам, но простичкият на вид зелен диск, позволяващ на жена, която иначе не е достатъчно силна, за да приложи хитрината с невидимостта — малко жени бяха достатъчно силни — си беше чисто нейно хрумване от самото начало. Не разполагаше с ангреал или ша-ангреал, които да изследва, тъй че досега не й беше възможно да направи такъв, а дори след успеха й в копирането на сеанчанското устройство тер-ангреалът съвсем не се беше оказал толкова прост, колкото си беше мислила.
Скромното й твърдение предизвика словесен порой от страна на Джаня.
— Пълни глупости, чедо. Абсолютни глупости говориш. Ами че аз изобщо не се съмнявам, че върнем ли се в Кулата, където ще можем да те изпитаме както подобава и да сложим в ръцете ти Клетвената палка, веднага ще бъдеш издигната до шала и пръстена. Въобще не се съмнявам в това. Ти наистина оправдаваш всички очаквания, които ти възлагаха. И много повече. Никоя не можеше да очаква, че… — Аная отново я докосна по ръката и Джаня отново млъкна и примигна.
— Не е нужно да надуваш чак толкова главата на детето — каза Аная. — Елейн, не бива да си вириш нослето. Смятам, че отдавна трябва да си надраснала това. — Майчицата можеше да бъде не само мила, но и сурова. — И недей да дуеш бузки заради малките си провали, след като успехите ти наистина са толкова забележителни. — Всичко, което направи дотук, е чудесно.
— Благодаря — отвърна Елейн. — Благодаря и на двете ви. Ще се постарая да не вирвам нос. — Когато някоя Айез Седай ти кажеше, че си си вирнала нослето, единственото, което не биваше да правиш, е да започнеш да ги уверяваш, че не си го вирнала. — Бихте ли ме извинили? Разбрах, че посланичеството до Кемлин тръгва днес, и бих искала да се сбогувам с Мин.
Те, разбира се, я пуснаха, въпреки че Джаня можеше да й загуби поне половин час, ако не беше Аная. Аная изгледа остро Елейн — със сигурност знаеше за репликите, разменени с Шериам — но не каза нищо. Понякога мълчанието на Айез Седай бе по-красноречиво от думите.
Елейн потупа с палец пръстена на средния си пръст и почти се затича, съзнателно вторачила поглед напред, така че да може да се извини, че не е забелязала, ако още някоя се опиташе да я спре за поздравления. Можеше да подейства, както и да й донесе посещение в кабинета на Тиана; снизхождението за добре свършената работа стигаше само дотук. Точно в този момент предпочиташе Тиана пред хвалбите, които не бе заслужила.
Златният пръстен. Когато си поставеше шала с ресните на избраната от нея Аджа, щеше да има право да го носи на който си иска пръст. За нея това щеше да е Зелената Аджа, по необходимост — само Зелените сестри имаха повече от един Стражник, а тя искаше да има Ранд. Или поне толкова от него, колкото можеше. Трудността беше в това, че вече бе привързала към себе си Биргит, единствената жена, била някога Стражник. Тъкмо затова можеше да усеща чувствата на Биргит и затова знаеше, че тази заран Биргит си е набила треска в ръката. Само Нинив знаеше за тази връзка. Стражниците се полагаха само на пълни Айез Седай; никакви снизхождения и прошки на този свят нямаше да спасят кожата на една Посветена, позволила си да прекрачи границата и да обвърже към себе си Стражник. За тях обаче това бе станало по необходимост, а не по прищявка — иначе Биргит щеше да загине, — но Елейн не мислеше, че това би я оправдало.
Толкова тайни, хитрини и увъртания имаше в Салидар! Не само около Биргит и Могедиен. Една от клетвите например не допускаше Айез Седай да лъжат, но за нещо, за което не е ставало дума, не се налагаше човек да лъже. Моарейн беше знаела как да се загърне в невидим плащ, навярно с помощта на същия трик, който те бяха научили от Могедиен — Нинив я беше виждала да го прави. Но никоя в Салидар не го знаеше. Или поне не признаваше, че го е знаела. Биргит само бе потвърдила това, което Елейн сама бе започнала да подозира. Повечето Айез Седай, навярно всички, криеха поне част от онова, което бяха научили; повечето си имаха свои тайни хитринки. Всички те можеха да станат общо достояние за новачки и Посветени, ако достатъчно Айез Седай ги научеха — или можеше да си изтлеят заедно със самите Айез Седай. На два или три пъти й се беше сторило, че долавя блесване в нечии очи, когато покажеше нещо новооткрито. Каренна направо бе подскочила при номера с подслушването. Но една Посветена едва ли можеше да си позволи подобно обвинение към една Айез Седай.
Осъзнаването на това съвсем не правеше угризението заради собствените й укривания по-приятно, но може би й помагаше малко. Както и напомнянето защо се налага да го прави. Стига да престанеха да я хвалят толкова за постигнатото.
Сигурна беше, че знае къде да намери Мин. Край малкото поточе, лъкатушещо през гората, преди да се влее в Елдар. След пристигането на Айез Седай повечето дървета в околностите на селището бяха изсечени, но покрай брега на потока беше останала малка горичка. Мин твърдеше, че най-много й харесвали големите градове, но много често идваше да поседи сред тези дървета. Така можеше да се измъкне за малко от непрекъснатото обкръжение на Айез Седай и Стражници, а за Мин това беше жизненоважно.
Мин, разбира се, седеше облегната на едно дърво и гледаше бълбукащата из камъните вода. Това поне, което бе останало от нея — поточето се цедеше в русло два пъти по-широко от него, стегнато от широки ивици изсъхнала тиня. Тук, близо до него, дърветата все още задържаха по някой и друг зелен лист, макар околната гора да се беше оголила, дори старите дъбове.
Под пантофката на Елейн изпука сух клон и Мин скочи. Както обикновено, носеше сиво момчешко палто и панталони, но си беше избродирала сини теменужки на реверите и по кантовете. Странно. Уж разправяше, че я били отгледали три лели шивачки, а изглежда, не можеше да различи единия край на иглата от другия. Тя изгледа Елейн, направи гримаса и прокара пръсти през дългата си до раменете черна коса.
— Знаеш — каза Мин. И нищо повече.
— Мислех, че трябва да поговорим.
Мин отново прокара пръсти през косата си.
— Сюан ми го съобщи едва тази сутрин. Оттогава се мъча да събера кураж да ти го кажа. Тя иска от мен да го следя и да доноснича, Елейн. А освен това ми даде и имена на хора в Кемлин, които могат да й изпращат сведения.
— Ти, разбира се, няма да го направиш — каза Елейн уверено и Мин я погледна с благодарност. — Защо си се побояла да дойдеш при мен? Ние с теб сме приятелки, Мин. И си обещахме да не позволим никой мъж да застане между нас. Дори и ако двете сме влюбени в него.
Смехът на Мин беше малко дрезгав. Според Елейн мнозина мъже биха го намерили за привлекателен. А и беше хубавичка. И с няколко години по-голяма; предимство ли беше това, или недостатък?
