посред нощ. — Също така, появили са се необичайно много кораби на Морския народ по южните пристанища. Нито товарят, нито плават.
— И какво чакат?
— Все още не знам, милорд. — Балвер не обичаше да признава, че има човешки тайни, които той не е успял да изкопчи. Но да се опита човек да научи нещо повече от това, което е на повърхността, за намеренията на Ата-ан Миере беше все едно да се опиташ да разбереш как Гилдията на Илюминаторите прави фойерверките — усилие, обречено от самото начало на провал. Огиерите поне щяха в един момент да известят намеренията си.
— Продължавай.
— Малко по-интересните новини са… необичайни, милорд. Според достоверни източници ал-Тор е бил забелязван в Кемлин, в Тийр и в Кайриен, понякога в един и същи ден.
— Достоверни? Достоверно безумие. Вероятно вещиците разполагат с двама-трима мъже, които приличат на ал-Тор достатъчно, за да подлъжат всеки, който не го познава. Това би могло да обясни много неща.
— Може би, милорд. Но моите информатори наистина са надеждни.
Ниал затръшна кожената папка, скривайки лика на ал-Тор.
— И кои са най-интересните новини?
— Получих ги от два източника в Алтара — надеждни източници, милорд — че според вещиците в Салидар Червената Аджа е окуражила Логаин да стане Лъжедракон. Всъщност те едва ли не сами са го създали. Те държат Логаин в Салидар — във всеки случай някакъв мъж, който твърди, че е Логаин — и го показват на благородници, които канят там. Нямам доказателства, но предполагам, че разказват същото на всеки владетел, до когото могат да се доберат.
Ниал се замисли. Възможно ли бе да греши? Възможно ли беше Кулата наистина да се е разцепила? Някакъв вид борба между Аджите? За какво? Ал-Тор? Ако вещиците воюваха помежду си, сред Чедата щяха да се намерят мнозина, готови да подкрепят предлаганото от Карридин решение — удар, за да се унищожи Салидар и колкото може повече вещици, струпани там. Мъже, които вярваха, че мисълта за утрешния ден е мисъл занапред, но никога не се замисляха за следващата седмица или месец, да не говорим за следващата година. Валда например — може би беше по-добре, че все още не бе стигнал до Амадор. Друг такъв беше Радам Асунава, Великият инквизитор на Разпитвачите. Валда винаги предпочиташе да използва секирата, дори когато кинжалът е по-подходящ. А на Асунава просто му се искаше всяка жена, която е прекарала дори една нощ в Кулата, да е обесена още вчера и всяка книга, в която се споменава за Айез Седай и за Единствената сила, да бъде изгорена, и самите думи да бъдат забранени. Асунава не бе способен да мисли за нищо друго освен за тези цели, без да го интересува цената им. Ниал се бе трудил твърде упорито, рискувал беше твърде много, за да може да позволи всичко това да се превърне в борба между Чедата и Кулата в очите на света.
Всъщност нямаше никакво значение дали е сбъркал. Дори и да беше, и това можеше да се окаже негово предимство. Дори навярно повече, отколкото ако се окажеше прав. С малко късмет, можеше да разтърси Кулата така, че никога повече да не може да се възстанови, да раздроби вещиците на късчета, които да се превърнат в прах. Тогава ал-Тор със сигурност щеше да се разколебае, оставайки достатъчна заплаха, за да се използва като остен. А той самият можеше да се придържа близо до истината. Достатъчно близо.
— Разцеплението в Кулата е факт — каза той. — Черната Аджа се надига, победителите държат Кулата, а пораженките са прогонени да ближат раните си в Салидар. — Погледна Балвер и почти се усмихна. Някои от Чедата щяха да възразят, че не съществува Черна Аджа, или по-скоро че всички вещици са Мраколюбки; последните новобранци — със сигурност. Балвер само го изгледа, без никакъв намек за укор, че току-що е произнесъл сквернословие срещу всичко, което отстояваха Чедата. — Единственото решение, което трябва да се вземе, е дали Черната Аджа е спечелила, или е загубила. Аз мисля, че са спечелили. Повечето хора ще сметнат, че тези, които държат Кулата, са истинските Айез Седай. Да им позволим да свържат истинските Айез Седай с Черната Аджа. Ал-Тор е създание на Кулата, васал на Черната Аджа. Навярно това ще мога да го съвместя с обяснението защо все още не съм предприел мерки срещу Салидар. — Чрез своите емисари той бе използвал този свой провал като доказателство за това колко страшна е според него заплахата от ал-Тор: предпочиташе вещиците да се съберат пред вратата на Амадиция, отколкото да бъде отклонен от опасността от Лъжедракона. — Жените там, наплашени от толкова години от проникването на Черната Аджа, най-сетне отблъснати от злото, в което са се въвлекли… — Изобретателността му отиваше на изчерпване: всички те бяха Мраколюбки, какво зло изобщо можеше да ги отблъсне? — но след малко Балвер поде идеята му.
— Навярно са решили да се оставят на милостта на милорд, дори да помолят милорд за закрила. Та те всъщност губят в един метеж, оказали са се по-слаби от враговете си, страхуващи се, че ще бъдат съкрушени; един човек, пропадащ от ръба на пропастта към сигурната си гибел, ще протегне ръка за спасение и към най-големия си враг. Навярно… Навярно са готови да се покаят за греховете си и да се отрекат да бъдат повече Айез Седай?
Ниал се взря в него. Предполагаше, че греховете на вещиците от Тар Валон са едно от нещата, в които Балвер не вярваше.
— Това е абсурдно — отвърна той. — Това бих очаквал само от Омерна.
Лицето на секретаря му остана строго както винаги, но той започна да трие запотените си длани, както правеше всеки път, когато го обидят.
— Да, нещо, което милорд би очаквал да чуе от него, но точно такова, което ще бъде повтаряно по местата, където той подслушва — по улиците и там, където благородниците сеят клюки над чаша вино. Там абсурдните неща никога не предизвикват смях; само ги слушат. На това, което е твърде абсурдно, за да се повярва, обикновено му се вярва, защото е твърде абсурдно, за да бъде лъжа.
— По какъв начин ще го представиш? Не бих пуснал слух, че Чедата се пазарят с вещици.
— Ще бъде само слух, милорд. — Погледът на Ниал се втвърди и Балвер разпери ръце. — Както милорд пожелае. Всяко преповтаряне винаги доукрасява мълвата, така че същината и в най-простичката приказка има най-добър шанс да оцелее. Предлагам четири слуха, милорд, не един. Първият — че разцеплението в Кулата е било предизвикано от метеж на Черната Аджа. Вторият — че Черната Аджа е победила и държи Кулата. Третият — че Айез Седай, отблъснати и изплашени, се отказват от битието си на Айез Седай. И четвъртият — те са се обърнали към вас, търсейки милост и закрила. За повечето хора всеки от тях ще изглежда като потвърждение на другите. — Балвер се усмихна самодоволно.
— Много добре, Балвер. Така да бъде. — Ниал отпи глътка от виното. Жегата го караше да усеща по- силно тежестта на преклонната си възраст. Костите му сякаш бяха станали чупливи. Но смяташе да преживее още достатъчно дълго, за да надвие Лъжедракона и да види света обединен пред лицето на Тармон Гай-дон. Дори да не доживееше, за да поведе сам Последната битка, Светлината със сигурност щеше да му дари поне това. — И искам Елейн Траканд и брат й Гавин да бъдат издирени и доведени в Амадор. Погрижи се за това. Свободен си.
Но вместо да си тръгне, Балвер се поколеба.
— Милорд знае, че никога не си позволявам да предлагам ход на действие.
— Но сега искаш да предложиш? И какъв е той?
— Притиснете Мургейз, милорд. Мина повече от месец, а тя все още обмисля вашето предложение. Тя…
— Достатъчно, Балвер. — Ниал въздъхна. — С всеки ден Мургейз ми става все по-предана, в каквото и да е убедена. По̀ би ми харесало, ако беше приела веднага — още днес бих вдигнал Андор срещу ал-Тор, с дебела закваска на Чеда, за да се втвърдят нещата повече — но всеки ден, в който тя остава като моя гостенка, я обвързва още по-здраво. В един момент тя самата ще повярва, че е моя съюзничка, просто защото целият свят е повярвал, че е така, обвързана с мен така здраво, че да не може да се измъкне. И никой няма да може да твърди, че съм я принудил, Балвер. Това е важното. Винаги е по-трудно да изоставиш един съюз, когато светът смята, че си го приел по своя воля, отколкото когато можеш да докажеш, че си бил принуден. Безразсъдното бързане води до поражение, Балвер.
— Както каже милорд.
Ниал му даде знак да напусне и мъжът се измъкна с поклони. Балвер не беше разбрал. Мургейз беше корав противник. Притиснеше ли я прекалено силно, щеше да се обърне и да се бори, каквото и да бе
