Хаман я изгледа, след което изписа името малко над река Иралел, не много северно от Хадънски мрак. В ивицата западно от Драконовата стена от южната граница на Шиенар до Морето на бурите имаше само четири, при това — все новооткрити, за каквито ги смятаха огиерите, което означаваше, че най-новият от тях, Цофу, е заселен отново от огиери едва преди шестстотин години, а от останалите никой нямаше повече от хиляда. Някои от местата се оказаха не по-малка изненада от Граничните земи, като Мъгливите планини, в които имаше цели шест, както и в Сенчестия бряг. Черните хълмове също се включваха, както и лесът над река Айво, и планините над река Дагон, северно от Арад Доман.
По-тъжен беше списъкът на изоставените стеддинг, заради това, че броят на обитателите им беше спаднал и не можеха да ги поддържат. Навярно най-тъжният беше отметнат на самия ръб на Погибелта в Арафел — мърдраалите можеха и да отбягват да влизат в стеддинг, но Погибелта напредваше с всяка година все по̀ на юг и поглъщаше всичко.
— Шеранду бе погълнат от Великата Погибел преди хиляда осемстотин четиридесет и три години, а Чандар — преди деветстотин шестдесет и една — тъжно каза Хаман.
— Дано избуи и разцъфти споменът за тях в Светлината — промърмориха в хор Коврил и Ерит.
— Не отбеляза един — каза Ранд. Перин му беше казвал, че се е приютил в него веднъж. Измъкна една карта на Андор източно от река Аринел и докосна едно място доста над пътя от Кемлин към Бели мост. Почти точно.
— Където е трябвало да бъде градът на Артур Ястребовото крило — изръмжа Хаман. — Този не сме си го връщали. Опитваме се да стоим настрана от земите на човеците, доколкото е възможно. — Всички отбелязани места бяха все сред планински ридове, по места, в които за хората бе трудно да проникнат. Стеддинг Цофу се намираше много по-близо до хорско обиталище от всеки друг, но дори и той се намираше на цял ден път от най-близкото село.
— Това би било чудесна тема за обсъждане, но е за друг път — каза Коврил. — Искам да стигна колкото се може повече на запад преди да падне нощта.
Хаман въздъхна тежко.
— Защо не поостанете малко? — каза Ранд. — Сигурно сте изморени след толкова път от Кайриен.
— Жените не се изморяват — каза Хаман. — Само изморяват другите. Така поне казва една древна поговорка. — Коврил и Ерит изсумтяха. Мърморейки под мустаци, Хаман продължи с описанията си, но този път на градове, строени от огиерите, градове, край които бе имало дъбрави, всяка с Портал, който да превежда огиерите до стеддинга, без да трябва да преминават през толкова често размирните хорски земи.
Разбира се, отбеляза Кемлин, както и Тар Валон, Тийр и Иллиан, Кайриен, Марадон и Ебу Дар. С това се изчерпаха все още съществуващите градове, а Ебу Дар той изписа като Бараната. Навярно Барашта принадлежеше към други — точици, нанесени по места, където на картите не се виждаше нищо освен някое селце. Мафал Дадаренел, Анкочима, и Лондарски рог, разбира се, както и Манедерен, Арен Мадор, Аридол, Шиймал, Деранбар, Брем, Кондарис, Хай Екоримон, Айман… Докато списъкът растеше, Ранд започна да забелязва влажни петънца по картите всеки път, когато Хаман свършеше с поредната. Едва след малко осъзна, че огиерският старей тихо плаче, докато бележи мъртви и забравени градове.
Едно от отбелязаните места притегли спомените на Ранд, както и местонахождението му — източно от Бейрлон, на няколко дни над Бели мост.
— Тук имаше ли дъбрава? — попита той и посочи точката.
— В Аридол ли? — каза Хаман. — Да. Да, имаше. Тъжна история е това.
Ранд не вдигна глава.
— В Шадар Логот — поправи го той. — Много тъжна история. Можете ли… Бихте ли ми показали Портала, ако ви заведа там?
Глава 21
Шадар Логот
Коврил каза навъсено:
— Да ни отведеш там? Та това ще ни отведе много далеч от пътя ни, ако си спомням точно къде се намираха Две реки. Няма да загубя още един ден, за да намеря Лоиал.
Хаман поклати глава и каза:
— Не мога да го позволя. Аридол — или Шадар Логот, както го наричате сега — не е добро място за толкова млада девойка като Ерит. Ако говорим честно, не е добро място за никого.
Ранд се изправи. Познаваше Шадар Логот много по-добре, отколкото му се искаше.
— Няма да загубите никакво време. Всъщност дори ще спечелите. Ще ви отведа дотам през Праг и още днес ще сте изминали повечето си път до Две реки. Няма да се бавим. Знам, че можете да ме отведете право при Портала. — Огиерите можеха да чувстват Порталите, стига да не бяха много далече.
Това предизвика ново съвещание зад фонтана, в което Ерит настоя също да участва. Ранд долавяше само откъслеци, но беше явно, че Хаман се противопоставя на плана, докато Коврил и Ерит настояват да приемат.
Хаман се върна при Ранд и каза сковано:
— Решихме да приемем предложението ти. Давай да го свършваме това тъпо шляене, че да си се върна при учениците си. Хм. Много неща има да се кажат за теб пред Дънера.
Ранд хич не го интересуваше дали Хаман ще каже пред Дънера, че той е тиранин. Огиерите се държаха настрана от хората, освен когато поправяха старите си градежи.
— Добре — каза той. — Ще пратя да ви донесат вещите от хана.
— Всичко си ни е тук. — Коврил се наведе зад фонтана и се изправи с два големи вързопа.
— Ако Лоиал беше тук — каза Ерит, докато вземаше единия, — щяхме да сме готови да тръгнем обратно за стеддинг Цофу без бавене. Сега сме готови да продължим. Без бавене.
Ранд сграбчи сайдин и отвори Праг току до самия фонтан, дупка във въздуха, през която се виждаха порутени стени, обрасла с бурен улица и рушащи се сгради — и в същия миг чу гласа на Сюлин:
— Почакай, Ранд ал-Тор. Нали искаше още карти. — Той се обърна. Сюлин гледаше и него, и зейналия Праг с укор. С нея бяха и Лия и Касин, и няколко гай-шайн.
— Там мога да се защитя и сам — отвърна й студено Ранд. Не искаше гласът му да прозвучи студено, но загърнат в Празнотата, не можеше да придаде на гласа си нещо друго освен хлад и отдалеченост. — Там няма неща, с които вашите копия могат да се бият, а с това, което има, бездруго няма да могат.
Гласът на Сюлин остана все така леден.
— Толкова по-задължително е да сме там.
Това не можеше да има смисъл за други освен за айилци, но…
— Няма да споря — каза той. — Предполагам, че останалата част от охраната ти е наблизо. Свирни им да дойдат. Но всеки да остане плътно до мен и никой да не докосва нищо. И побързай. Искам да го свърша бързо. — Спомените му за Шадар Логот не бяха никак приятни.
— Отпратих ги, както ти настоя — отвърна отвратена Сюлин. — Преброй бавно до сто.
— До десет.
— Петдесет.
Ранд кимна и пръстите й се размърдаха. Джалани се затича нанякъде, а ръцете на Сюлин отново се размърдаха. Три жени гай-шайн пуснаха картите, които носеха, и я изгледаха смаяни — айилците никога не гледаха толкова смаяно, — после се разхвърчаха във всички посоки, но колкото и бързо да тичаха, Сюлин ги изпревари.
Когато Ранд стигна до двадесет, айилците започнаха да се изсипват в двора — мятаха се през прозорците и скачаха от терасите. Той почти обърка броенето. Всички бяха забулени. Зяпнаха объркани, като видяха само Ранд и тримата огиери. Някои започнаха да си свалят булата. Дворцовите слуги се струпаха уплашени в единия край.
Приливът продължи дори когато Сюлин се върна, незабулена, точно на петдесет, и дворът се изпълни с айилци. Сигурно беше пръснала вестта, че Кар-а-карн е в опасност — това бе единственият начин, по който можеше да събере достатъчно копия за отреденото й време. Сред мъжете се разнесе малко кисело ръмжене, но повечето решиха, че шегата е чудесна, закикотиха се и задрънчаха с копия и щитове. Никои обаче не напусна. Загледаха се към Прага и заприклякаха, изчаквайки да видят какво ще стане.
