Като си помисля, не съм сигурен дали тая опулена стара кранта не беше права. Имал съм преживявания с екскурзоводи, когато много щеше да ме зарадва намесата на тоя кон. Но човек наистина не цени онова, което има. Тогава, вместо да благославяме този кон, ние го кълняхме.
СЕДМА ГЛАВА
Джордж се чуди · Любовта на немеца към реда · „Оркестърът на шварцвалдските косове ще свири в седем“ · Порцелановото куче · Превъзходството му над всички други кучета · Германецът и Слънчевата система · Спретната страна · Планинската клисура, каквато трябва да бъде според схващанията на немеца · Как текат водите в Германия · Скандал в Дрезден · Харис изнася представление · То не жъне успех · Джордж и леля му · Джордж, една възглавница и три девойчета
По едно време между Берлин и Дрезден, след като петнайсет минути се бе взирал през прозореца, Джордж каза:
— Защо в Германия окачват пощенските кутии по дърветата? Защо не ги слагат на входната врата като нас? Не мога да си представя, че ще се катеря на дърво, за да си прибера пощата. Освен това не е справедливо по отношение на раздавача. Освен че е уморително, за един тежък човек пускането на писмата във ветровито време трябва да е и опасно. Щом са решили да ги окачат на дърветата, защо поне не ги заковават по-ниско, ами все по най-горните клони? Но може би ги съдя несправедливо — хрумна му в този миг нова мисъл. — Не е изключено немците, които в много отношения са по-напред от нас, да са усъвършенствали службата с пощенски гълъби. Но и така да е, по-разумно ще е да обучат птиците, след като са се заели с тази работа, да оставят писмата по-близо до земята. Ваденето на писмата от тия кутии навярно много затруднява дори обикновените германци на средна възраст.
Проследих погледа му през прозореца и казах:
— Това не са пощенски кутии, а къщички за птици. Трябва да разбереш тоя народ. Германецът обича птиците, но обича прибраните птици. Птица, оставена сама на себе си, вие гнездо, където й падне. Гнездото не е красиво нещо според немските схващания за красота. По него няма боя, гипсово украшенийце, дори знаменце няма. След като си свие гнездото, птичката прекарва много време извън него. Хвърля разни неща на тревата: съчки, остатъци от червеи, какво ли не. Върти любов, кара се с любимия си и храни децата си пред хорските очи. Това възмущава немския стопанин. Той казва на птичката: „За много неща те обичам. Обичам да те гледам. Обичам да те слушам как пееш. Но не обичам навиците ти. Приеми тая кутия и оставяй нечистотиите си вътре, където няма да ги виждам. Излизай, когато искаш да пееш, но уреждай домашните си въпроси вътре. Стой си в кутията и не замърсявай градината.“
В Германия човек всмуква любовта към реда с въздуха, в Германия бебетата тактуват с дрънкалките си, немската птичка се е научила, че дървената къщичка е по-добра, и гледа отвисоко нецивилизованите и отхвърлените птички, които продължават да вият гнезда по дърветата и храстите. С времето — всички сме убедени в това — и последната немска птичка ще заеме определеното є място в общия хор. Разногласото и безредно цвърчене сигурно дразни подредения немски ум, защото е неметодично. Обичащият музиката германец ще го организира. Някоя по-издръжлива птичка с особено развита гуша ще бъде обучена за диригент и вместо да се хабят в четири часа сутринта някъде вдън горите, всички ще пеят в обявения час в градината на някоя бирария с акомпанимент на пиано. Натам вървят нещата.
Немецът обича природата, но представата му за природа е като за сладкозвучна небесна арфа. Той много се интересува от градината си. Засажда седем храста рози в северния й край и седем храста в южния и ако не израснат с една и съща големина и форма, се тревожи и губи съня си. Забива пръчка до всяко цвете и го връзва за нея. Това разваля общия вид на цветето, но той изпитва задоволство при мисълта, че то стои и се държи, както трябва. Басейнът е с цинков ръб и всяка седмица немецът го сваля, отнася го в кухнята и го излъсква. В геометричния център на моравата, която понякога е колкото покривката за маса и е заобиколена от ограда, слага порцеланово куче. Немците много обичат кучетата, но ги предпочитат порцеланови. Порцелановото куче не дълбае дупка в моравата, за да си крие кокалите, и не разравя лехите със задните лапи. За немеца то е идеалното куче. Може да си го поръча според последните изисквания на Клуба на любителите кинолози или да задоволи лична прищявка да се сдобие с уникат. Не е ограничен от породата като при другите кучета. Кучето му може да е синьо, може да е розово. За малко повече пари може да има куче с две глави.
На определен ден наесен той заравя цветята и храстите си с пръст и ги покрива с китайски рогозки, а на определен ден напролет ги изравя и отново ги изправя. Ако се случи изключително хубава есен или изключително късна пролет, толкова по-зле за нещастното растение. Никой истински немец няма да допусне в установения от него ред да се намеси нещо толкова неподчиняващо се, като Слънчевата система. Като не може да регулира времето, той не му обръща внимание.
От всички дървета немецът най обича тополата. Други хаотични народи нека си възпяват чаровете на столоватия дъб, клонестия кестен, кичестия бряст. За немеца те са грозни със своето своеволие и неприбраност. Тополата расте, където я посадят и както я посадят. Тя няма собствени непристойни и чепати хрумвания. Не желае да се разпищолва или разклонява. Расте си права, отвесно нагоре, както подобава на едно германско дърво, и затова немецът постепенно изкоренява всички други дървета и ги замества с тополи.
Немецът обича природата, но я предпочита, както е казала светската дама за благородния дивак, по- облечена. Обича да се поразходи из гората до някой ресторант. Пътеката не бива да е много стръмна, трябва да е с постлана с тухли, с канавка от едната страна, за да я отводнява, а на всеки двайсетина крачки да има пейка, за да може немецът да си почине и да избърше потта от челото си, защото той ще се реши да седне на тревата по-трудно, отколкото на английски епископ ще му хрумне да се отърколи по някой планински склон. Обича гледката от върха на планината, но обича да намери там каменна плоча, на която да е написано какво да гледа, а също маса и пейка, където да може да седне и скромно да хапне belegte Semmel (Сандвич (нем.)) и да пийне бирата, които предвидливо си е донесъл. Ако на всичко отгоре намери заковано на дърво полицейско разпореждане, с което му се забранява да прави това или онова, у него допълнително се вселява чувство на спокойствие и сигурност.
Немецът не възразява дори срещу девствената природа, при условие че не е прекалено девствена. Сметне ли я за твърде дива, залавя се да я опитомява. Спомням си как в околностите на Дрезден съзрях живописна тясна долина, която се спускаше надолу към Елба. Лъкатушещата пътека вървеше покрай планински поток, който близо един километър се мяташе и се пенеше връз скали и камънаци между обрасли с гори брегове. Вървях запленен, когато след един завой внезапно видях група от осемдесет-сто работници. Бяха заети с прочистването на долината и с придаването на приличен вид на потока. Изваждаха внимателно всички камъни, които запречваха течението, и ги откарваха настрана. Изкореняваха или сечаха надвисналите дървета и храсти, преплетените клони и виещите се растения. Малко по-нататък видях и резултата — планинската долина, приведена в съответствие с немските разбирания. Водата, сега широк муден поток, течеше по изравнено чакълесто корито между две стени, увенчани с каменен парапет. На всеки сто крачки леко се спускаше по три дървени площадки. От двете страни брегът бе разчистен от друга растителност и на еднакви интервали стърчаха засадени млади тополи. Всяка фиданка бе с оградка около нея, вързана за железен кол. Местната община възнамерява за две години да „завърши“ тая долина по цялото й протежение и да я направи подходяща за разходките на склонния към ред любител на германската природа. На всеки петдесет крачки ще има пейка, на всеки сто крачки — полицейска разпоредба, на половин километър — ресторант.
Същото правят от Мемел до Рейн — разчистват страната. Спомням си много добре долината на Вер. Някога тя беше най-романтичният пролом в цял Шварцвалд. Когато за последен път слизах по него, неколкостотин доведени от Италия работници усилено учеха буйната малка Вер как трябва да тече, зидаха бреговете й тук, взривяваха скалите й там, правеха й циментови стъпала, по които да слиза въздържано и без да вдига шум.
Защото в Германия природата трябва да се държи прилично и да не дава лош пример на децата. Германският поет, ако види вода да се срива, както Сауди малко неточно описва праговете при Лодор, толкова ще се изуми, че и през ум няма да му мине да се спре и да я възпее в стихове с алитерации. Той ще
