на призрак. Напротив, видът му бе такъв, като че е заложил на число, което печели.
— Охо, та това е Хенри! — вика той и ме хлопва по гърба с такава сила, че моментално идвам на себе си.
— Пък аз си мислех, че си умряла — викам и продължавам да я разглеждам. — Четох във вестника: „Смъртта на маркиза Епълфорд“.
— Точно така и беше — отговаря тя. — Маркиза Епълфорд умря и слава богу. А пък аз съм мисис Кил, родена Рижото.
— Помниш ли, ти казваше, че скоро ще си намеря някоя, дето да ми допада? — ми вика Хамсията. — И, честна дума, прав беше. Намерих. Все изчаквах да срещна някого, който да се сравнява с нейна светлост и, боя се, дълго би ми се наложило да чакам, ако не бях се сблъскал с нея.
И тук той я хваща подръка, по същия начин, доколкото си спомням, както в онзи ден, когато за първи път я доведе в кафенето. И боже мой, колко отдавна беше това!
Тъй завърши една от историите, които ми разказа келнерът Хенри. По негова молба поставих на героите измислени имена, тъй като Хенри твърди, че Първокласният Семеен Комерчески хотел на капитан Кил в Кейптаун съществува и до ден днешен и стопанката му е все същата — красивата червенокоса жена с прекрасни очи, която може да бъде сметната и за херцогиня, докато не заговори. Произношението й все още леко напомня за улицата „Майл-Енд-роуд“.
Информация за текста
© Екатерина Димитрова, превод от английски
Jerome K. Jerome
The Ghost of the Marchioness of Appleford, 1901
Сканиране, разпознаване и редакция: Теодора, 2008
Публикация
Джеръм К. Джеръм. Джентълмени и привидения. Разкази
Съставителство и превод: Екатерина Димитрова
Selekt ABC, София, 1993
Печат: Полипринт, Враца
255 с.
Observations of Henry, 1901
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/6755]
Последна редакция: 2008-04-27 21:00:00
