Изпрати баща си обратно в кантората, а майка си в кухнята да му приготви чай и известно време ние седяхме сами и беседвахме. Неговите думи ми изглеждаха като странна смес от самовъзхвала, надничаща през тънката завеска на самоунижението, с приятната увереност, че си е обезпечил топло местенце в рая плюс точно толкова приятната увереност, че болшинството от останалите хора не са си осигурили такова местенце. Да се приказва с него беше досадно и спомняйки си за някаква делова среща, аз станах и се сбогувах.
Той не се опита да ме задържи, но се виждаше, че го разпъва желанието да ми каже нещо. Накрая, измъквайки от джоба си някакъв църковен вестник и сочейки с пръст в текста, изрече:
— Вас, навярно, сър, съвсем не ви интересуват градините на бога?
Хвърлих поглед към мястото, което сочеше. Начело на списъка на пожертвователите за някаква поредна мисия при китайците личеше: „Мистър Джон Баридж — сто гвинеи“.
— Доста много жертвате, мистър Баридж — забелязах като му връщах вестника.
— Господ ще ми го възвърне стократно.
— И по тази причина ви е необходимо да получите писмено свидетелство, че авансът е внесен, а? — добавих.
Той ми хвърли изпепеляващ поглед, но не отговори нищо. Стиснах ръката му и си отидох.
Информация за текста
© Екатерина Димитрова, превод от английски
Jerome K. Jerome
The Man Who Went Wrong, 1897
Сканиране, разпознаване и редакция: Теодора, 2008
Публикация
Джеръм К. Джеръм. Джентълмени и привидения. Разкази
Съставителство и превод: Екатерина Димитрова
Selekt ABC, София, 1993
Печат: Полипринт, Враца
255 с.
Sketches in Lavender, Blue and Green, 1897
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/6765]
Последна редакция: 2008-04-27 21:00:00
