Три пъти в утрото слънцето блесва, блесва и пак се прикрива. Три пъти плесват петлите с крилата си в стрехи крайпътни, далечни и сиви. Дрехите вече загниват в пръстта, а неизпраната кръв избуява над нея, в цвят аленее до дънер кръстат. Идва задушница кърваво алена. Пак ще засветят звездите бъкърено и като хиляди свещи запалени ще догоряват и капят по къра. А незаритите още очаквани, срити с пръстта от куршумите, чужда земя ще целуват завинаги, вместо Балкана и Тракия. 5. Слушайте хора! Пейте за тази земя! Тази земя, под нозете на живите. Ралото вбива гръбнак и разрива пръстта, майките сеят накъкрено семето. Пейте за тази земя и за ръцете корави, късали китки от здравец, скътвали в кърпи некърпени цвете и хляб неначенат. Тази нощ с влака се връщат войниците. Майките, слезли нощес от иконите, бързат, с напукани устни целуват нощта и като стадо децата невръстни хукват по пътища пусти пред тях. Тази нощ с влака се връщат войниците… 6. Тихо е. Тихо. Бавно и плавно на пръсти луната качва се по стъпалата от облаци и като царски придворни
