Вместо реквием (Поема)

Димитър ДоневВместо реквиемПоема

В памет на дядо ми Захари Ангелов Донев,

загинал на фронта при връх Китка през 1913 година.

1.

Мокра земя,
кал
и разстреляни селяни —
рано
        скосени
                ръкойки
                        разхвърлени.
Огнени сърпове
спорят
        и порят
                на кърпи
                        простора,
птици опърпани
крият
в крилата си
слънцето.

2.

А пред дворове
и порти протрити
славят с гъдулки убитите
и се раздават
        закръглени пити.
Майките
рожбите
        раждат
                сред нивите,
хлипа
в гърдите им
дрипава
мъката.

Кой ще догледа
деца недогледани?
Кой ще погали
жени непогалени
        любени —
        недолюбени,
        любили —
        недолюбили?

3.

Ронят се сълзи
от свещи
        и хора.
Стапят
се свещите,
стапят се
хората,
вдига се мъката
        скръстила
                пръсти
                        напукани.
Ти ли си майчице?

Плачеш ли,
плаче земята —
черна светиня.
Няма го вятъра —
южният вятър,
нейде замина.

Портата стара —
стара остана,
клоните голи.
Как през живота си,
още отрано
да не се молиш.

Чуждите ниви —
дългите нощи
те състариха.
Свърши войната.
Няма го още.
Где го убиха?

4.