Артър Конан Дойл
Добре замислено
— Скъпи ми приятелю — каза ми веднъж Шерлок Холмс, като седяхме пред камината на жилището му на Бейкър стрийт, — животът е несравнимо по-чуден и разнообразен от това, което може да предположи човешкият ум. Ние не сме в състояние да си представим и една частица от всичко, което ни заобикаля и се случва ежеминутно. Ако можехме двамата с вас да излетим през прозореца, да преминем над големия град и тайно да повдигнем покривите на тези сгради, после да погледнем всичко, което става в тях, бихме видели толкова чудни неща, толкова странни съвпадения на обстоятелствата, такива планове и резултатите от тях, че всичките романи с тяхната условност и с предварително нагласения им край биха ни се сторили отегчителни и банални.
— Не съм съгласен с вас — отговорих аз. — Това, което ни се сервира по вестниците, е твърде вулгарно. Реализмът на полицейските отчети стига до крайност, а при това не можем да ги наречем интересни и изящни.
— За да се предизвика интерес в реалистичен дух е необходимо известно умение, нужен е внимателен подбор отбеляза Холмс. — Точно това липсва в съдебните отчети, вероятно защото в тях се обръща по- голямо внимание на формалната страна, а не на подробностите. Но аз твърдя, че те представляват същността от гледна точка на наблюдателя, на изследователя.
Усмихнах се, поклащайки глава.
— Напълно ви разбирам — му казах аз. — На вас, като неофициален съветник, към който прибягват за помощ в заплетени дела жители от три континента, се случва да имате работа с наистина редки и чудни приключения. Но да вземем за пример — прибавих, като повдигнах от пода утринния вестник. — Ето първата статия, която ми попадна: „Жестоко отнасяне на мъж към жена му“. Изписана е половин колона, но аз предварително зная съдържанието и, Разбира се — друга жена, пиянство, побой, състрадателна сестра или хазяйка. Най-бездарният писател не би измислил нищо по-просташко.
— Вие избрахте най-несполучливия пример за твърдението си — каза Холмс като взе вестника и го прегледа. — Това се отнася до развода на съпрузите Дъндс. Веднъж ми се случи да си изясня някои подробности по него. Съпругът е член на въздържателното дружество, не се е занимавал с друга жена, но бил свикнал след ядене да замерва жена си с изкуствените си зъби. Съгласете се, че това не може да хрумне в ума на всеки писател. Вземете си малко емфие, докторе, и се съгласете, че съм сполучил да обърна против вас собствения ви пример!
Той ми поднесе златна табакера с голям аметист на капака. Този предмет на разкоша представляваше такъв контраст с обстановката на жилището му и неговия скромен вид, че аз не можах да не изразя учудването си.
— Аз съвсем забравих, че не съм се виждал с вас няколко седмици — каза той. — Табакерата получих в знак на благодарност от краля на Бохемия за случая с Айрийн Адлер.
— А пръстенът? — запитах, като гледах с възхищение великолепния брилянт, който светеше на пръста му.
— От холандската кралска фамилия. Този случай е толкова деликатен, че не бих могъл да го разкажа дори на вас, който бяхте така любезен да опишете някои от моите приключения.
— А в момента зает ли сте с някаква работа?
— Десетина-дванадесет, но нито една, която да представлява особен интерес. Разбирате ли — важни, но безинтересни. Убедил съм се отдавна, че именно в маловажните дела се крие широко поле за наблюдение и за анализ на причините и следствията, които представляват красотата на разследването. Колкото престъплението е по-голямо, толкова е по-просто, толкова мотивът е по-очевиден. В момента между моите дела няма нищо интересно, с изключение може би на един случай в Марсилия. Но ако не се лъжа, предстои ни да се запознаем с една от моите бъдещи клиентки.
Той стана от стола, приближи до прозореца и като вдигна завесите, започна да наблюдава скучната лондонска улица. Аз погледнах през рамото му и видях на отсрещната страна висока жена, с тежка кожа на шията и с шапка с големи червени пера, широка пола, модел „Херцогиня Девъншир“, наведена кокетно настрана. Изпод цялата тази украса тя поглеждаше смутено и тревожно към нашите прозорци, въртейки се ту на една, ту на друга страна, подръпвайки нервно копчетата на ръкавиците си. Внезапно, като плувец, който се хвърля — във водата, тя прекоси бързо улицата, след което чухме силен звън.
— Тези признаци са ми известни — рече Холмс, хвърляйки цигарата в огъня. — Колебанията — да влезе или не, винаги показват, че работата се отнася до любовна история. Нужен и е съвет, при това мисли, че въпросът е от много деликатно естество, за да го обсъжда с когото и да било. Но и тук може да има различия. Ако жената е сериозно оскърбена от мъжа, обикновеният признак е прекъснатото и нервно звънене. Сега предполагам само любовна история, от която госпожицата е съсипана или огорчена. Впрочем самата тя ще разреши съмненията ни.
На вратата се почука и момчето, което обслужваше Холмс, съобщи за пристигането на госпожица Мери Съдърланд, След момчето доплува и самата тя, като голям товарен параход след малък катер, Холмс я поздрави със свойствената му спокойна вежливост, затвори вратата, покани я да седне и я заразглежда с особения си проницателен и в същото време привидно небрежен поглед.
— Не ви ли е трудно да пишете на машина с вашето късогледство? — запита той.
— Отначало много се измъчвах, но сега вече умея да улучвам буквите без да гледам — отговори тя.
Внезапно, като че ли разбрала смисъла на диалога, тя трепна и израз на уплаха и учудване се изписа по широкото и добродушно лице.
— Вероятно сте слушал за мен, господин Холмс, иначе как бихте могъл да познаете с какво се занимавам?
— Не обръщайте внимание на това — рече Холмс през смях, — нали моята работа се състои в това — да зная това, което другите и не подозират, че съм разбрал. В противен случай защо бихт те дошла при мен?
— Дойдох при вас, господине, защото разбрах, за вашите способности от госпожа Етъредж. Вие успяхте да откриете нейния мъж с такава бързина, и то при положение, че полицията и всички други го считаха за мъртъв, О, господин Холмс, ако бихте могъл да направите същото и за мен! Че съм богата, но имам доход до сто фунта годишно, освен това припечелвам допълнително от работата с пишещата машина. Бих дала всичко, за да разбера какво е станало с господин Хосмър Енджъл.
— Защо бързахте толкова, когато идвахте насам? — запита Холмс, като събра пръстите на ръцете си и се загледа в тавана.
По глуповатото лице на госпожица Мери Съдърланд отново се появи плах израз.
— Аз наистина излетях от къщи — промълви тя. — Разсърдих се на господин Уиндибанк — баща ми, затова, че гледа през пръсти на тази работа. Той не искаше да отиде нито в полицията, нито да ви занимава вас. И понеже твърде дълго се опитваше да ме убеждава, че не се е случило нищо особено, аз кипнах, облякох се и пристигнах направо при вас.
— Вероятно той не ви е баща, а пастрок, тъй като фамилните ви имена не се схождат? — запита Холмс.
— Да, наистина, той ми е пастрок, но аз го наричам баща, въпреки че е смешно. Та разликата ни е едва пет години и два месеца.
— А майка ви жива ли е?
— Разбира се! Жива и здрава. Лично аз не бях доволна, че тя се омъжи толкова скоро след — смъртта на баща ми и за толкова по-млад от нея мъж. Представяте ли си — петнадесет години по-млад! Баща ми търгуваше с олово в Тотнъм и след смъртта си остави добра клиентела, която майка ми продължи да обслужва с помощта на стария ни настойник господин Харди. Но господин Уиндибанк просто принуди майка ми да зареже търговията и да продаде предприятието. У този господин има някаква гордост — той не желаеше да се занимава с този вид търговия. А сам той е посредник в търговията с вина. След продажбата те спечелиха четири хиляди и седемстотин фунта стерлинги, макар че баща ми сигурно би продал всичко на доста по-добра цена.
Мислех си, че този безсмислен и несвързан разговор ще омръзне на Холмс. Напротив, той слушаше с огромно внимание.
— Вашият доход от този капитал ли произтича? — запита Холмс.
