се, че се намирам в ръцете на зла съдба, от която никой не може да ме спаси.
— Какво говорите! — възкликна Холмс. — Трябва да се действува, иначе ще пропаднете. Сега не е време за отчаяние.
— Аз заявих вече в полицията. — И?
— Изслушаха ме с усмивка. Уверен съм, че инспекторът си мисли, че това е някаква шега, а смъртта на близките ми е просто случайност, без всякаква — връзка с писмата, в какъвто смисъл се е произнесъл и съдът.
Холмс се закани с пръст на някакъв въображаем противник.
— Невероятна тъпота! — извика той.
— Все пак дадоха ми един полицай, който може да остане у дома.
— Сега той придружава ли ви?
— Не. Наредено му е да стои у дома. Холмс повтори заканителния си жест.
— Защо не дойдохте веднага при мен?
— Не знаех. Едва днес разказах на майор Прендъргаст за отчаяната ситуация, в която съм попаднал, и той ме посъветва да се обърна към вас.
— От получаването на писмото са изминали вече два дни. Трябваше да започнем по-рано. Освен тези писма вие нямате ли никакви други указания или подробности, които биха ни свършили работа?
— Има още нещо — каза Джон Оупъншоу. Той бръкна в джоба си и като извади оттам един син лист, го постави на масата. — Помня — рече той, — че когато чичо ми гореше книжата, аз забелязах, че неизгорелите краища на листовете имаха същия цвят. Този лист вероятно чичо ми го беше изтървал и затова не е попаднал в камината. Взех го от неговата стая. Мисля, че това е страница от дневник. Почеркът несъмнено е на чичо ми.
Холмс приближи лампата и двамата се наведохме над листа, откъснат очевидно от бележник. В горния край беше написано:
„4-и. Хъдзън дойде. Предишните убеждения.
7-и, Зрънцата, изпратени на Мак Кули, Парамор и Джон Суейн от Сент Огъстин.
9-и. Мак Кули се отстрани,
10-и. Джон Суейн се отстрани.
12-и. Посетихме Парамор, Всичко благополучно.“
— Благодаря ви — каза Холмс, като сгъна листа и го подаде на нашия посетител. — А сега не трябва да губите нито секунда. Нямаме време дори да поговорим върху това, което ми разказахте. Тръгвайте веднага за вкъщи и действувайте!
— Какво трябва да направя?
— Незабавно направете само едно нещо. Сложете листа, който току-що ми показахте, в медната кутия на чичо си. Вътре поставете записка, от която да личи, че всички останали книжа са унищожени от чичо ви и че този лист е единственото останало негово повествование. Вашият текст трябва да бъде достатъчно убедителен и да внушава доверие. След това поставете медната кутия на слънчевия часовник. Разбрахте ли?
— Да.
— В този момент не мислете за отмъщение. В това отношение ще ни помогне съдът, а ние трябва да плетем нашата мрежа, тъй като тяхната отдавна е здраво изплетена. Преди всичко трябва да се отстрани заплашващата ви опасност, а след това да се разкрие тайната и да се накажат виновните.
— Благодаря ви — рече младият човек, като стана и облече наметалото си. — Вие отново върнахте в мен живота и надеждата. Ще постъпя според вашите указания.
— Не губете нито минута. И главно, бъдете внимателен. Заплашва ви голяма опасност. Как ще се приберете?
— С влака от гара Уотърлу.
— Още няма девет часът. На улицата все още има достатъчно минувачи. Все пак бъдете внимателен.
— Аз имам револвер.
— Това е добре. Утре ще се заема с вашата работа.
— Значи, ще дойдете в Хоршам?
— Не. Тайната е тук, в Лондон.
— Ще намина у вас след два дни и ще ви разкажа за кутията и листа. Ще изпълнявам вашите съвети.
На улицата вятърът виеше както и преди, а дъждът удряше с все сила в прозорците. Дивият и страшен разказ на посетителя ни сякаш беше донесен от разярената стихия, която отново го погълна.
Известно време Холмс седя мълчалив, отпуснал глава на гърдите си, с поглед, устремен в червените пламъци на камината. След това запали лулата си и като се излегна, започна да следи сините кръгове, които, се издигаха към тавана.
— Струва ми се, Уотсън, че това е най-фантастичното дело, с което сме имали работа досега.
— С изключение „знакът на четиримата“ — казах аз.
— Наистина. Но според мен този Джон Оупъншоу е застрашен в много по-голяма степен, отколкото Шолто.
— Имате ли вече някакво мнение за тази опасност?
— Мисля, че не може да има две мнения.
— В какво се състои тази опасност? Кой е този К. К. К.? Защо той преследва това нещастно семейство?
Шерлок Холмс затвори очи, облакъти се на креслото и събра един към друг краищата на пръстите си.
— Идеалният мислител — каза той — въз основа на един факт извежда не само цяла верига събития, но и резултатите, които произтичат от тях. Както Кювие можа да опише животното по една негова кост, така и мислителят, напълно изяснил едно звено от веригата явления, трябва да умее да изясни всичко, което ги предхожда и което следва след тях. Но за да достигне пълен успех, на мислителя е нужно да се възползува от всички представени факти, затова, съгласете се, трябва да се знае всичко, а енциклопедическото образование в наши дни се среща твърде рядко. Поради това аз се стремя да зная само онова, което може да се окаже полезно за моите работи. Доколкото си спомням, вие в началото на нашата дружба определихте много точно сумата на моите познания.
— Да — засмях се аз. — Получи се едно доста любопитно свидетелство. По философия, астрономия и политика — нула; по ботаника — посредствено; по геология — отлично, за всичко, което се касае до петната от кал в окръжност петдесет мили от Лондон; по химия — много знания, но без всякаква система; по анатомия — същото; поразително познаване на сензационната литература и криминалната хроника; цигулар, боксьор, фехтовач, адвокат и самоотровител с кокаин и тютюн. Това бяха резултатите от моя анализ.
Холмс се разсмя.
— И сега, както и някога, аз мога да ви кажа, че е необходимо човек да държи в своя умствен чардак само нужната покъщнина, а останалата може да скрие в килера — библиотека, откъдето може да взима всичко, каквото му потрябва. За това, което току-що чухме, трябва да пуснем в ход всичките си резерви. Моля, подайте ми Американската енциклопедия, томчето с буква „К“. Благодаря. Сега ще обсъдим положението на нещата, ще разгледаме всички обстоятелства, за да можем да направим нашия извод. Преди всичко ние имаме основания да мислим, че полковник Оупъншоу е имал много сериозна причина да отпътува от Америка. Хората на неговите години не обичат да сменят навиците си и не така охотно ще се преселят от чудния климат на Флорида в английско провинциално градче. Стремежът му към пълно усамотяване ни кара да мислим, че той се е боял от някого или от нещо. Ако приемем тази хипотеза, можем да твърдим, че този страх е бил причината за напущането на Америка. За да узнаем от какво именно се е страхувал, ние можем набързо да изследваме ужасните писма, получени от него й наследниците му. Обърнахте ли внимание на пощенските печати?
