земя, понякога живее при тях в катуните и дори изчезва с тях по за няколко седмици. Много обича животните, които му изпращат от Индия. Сега при него има павиан и пантера, които ходят навсякъде и всяват страх у селяните, както и самият им господар. От моите думи можете да заключите, че не живеехме добре ние с Джулия. Слугите не искаха да остават дълго у нас и бяхме принудени да вършим всичко сами. Тя беше само на тридесет години, когато умря, но косите и бяха започнали да побеляват, както моите сега.
— Значи сестра ви е умряла?
— Да, тя умря преди две години. Именно за нейната смърт искам да поговоря с вас. Вие разбирате, че при тоя живот, който водехме, не ни се случваше да се срещаме с хора на нашите години и с нашето положение. Но ние имаме една леля, неомъжена, сестра на майка ми, Хонория Уестфайл, у която понякога ходехме на гости. Тя живее близо до Хароу. Джулия беше при нея преди две години на Коледа, запозна се там с един запасен морски офицер и се сгоди за него. Когато се върна, тя каза на баща ми за това; той не беше против нейното омъжване. Но две седмици преди сватбата се случи една ужасна случка, която ме лиши от моята единствена другарка.
Шерлок Холмс седеше на стола, облегнат назад и свел поглед. Сега той полуотвори очи и погледна посетителката.
— Моля ви, разкажете всичко подробно.
— Лесно ще направя това, понеже всичко, което стана в онова ужасно време, се запечата в паметта ми. Къщата, както ви казах вече, е много стара и само една част е годна за живеене. Спалните се намират на долния етаж, а останалите стаи — в средната част на зданието. Първата беше спалнята на Ройлот, втората — на сестра ми, а третата — моята. Тия стаи не са свързани, но вратите им водят в един и същ коридор. Ясно ли се изразявам?
— Напълно.
— Прозорците на всичките стаи гледат към една морава. През тая съдбовна нощ доктор Ройлот рано си отиде в стаята, но ние знаехме, че не си е легнал, понеже до нас достигаше миризмата на силен индийски тютюн, какъвто той обикновено пушеше. Сестра ми дойде при мене, поседя малко и поприказвахме за близката сватба. В единадесет часа тя стана и тръгна към вратата; но изведнъж се спря и ме попита:
— Елън, ти никога ли не чуваш нощно време свирене?
— Не — отвърнах аз.
— Не може да бъде, ти свириш насън, нали?
— Разбира се, че не. Защо питаш?
— Защото от няколко дена към три часа сутринта чувам тихо свиркане. Аз спя доста леко и се събуждам от това свиркане. Не зная откъде иде, от съседната стая или от моравата. Исках да те питам не си ли чула нещо подобно.
— Не. Навярно свирят тия противни цигани.
— Твърде е възможно. Но ми е чудно, че не си чула.
— Аз спя по-дълбоко от тебе.
— Е, във всеки случай това са празни работи — с усмивка каза тя, затвори вратата и скоро след това чух как щракна ключът в ключалката на нейната стая.
— Вие винаги ли се заключвате нощем?
— Винаги.
— Защо?
— Струва ми се, казах, че докторът има павиан и пантера. Чувствуваме се в безопасност само когато се заключим.
— Моля, продължете разказа си.
— В онази нощ аз не можах да заспя. Смътно предчувствие за някакво нещастие обхвана душата ми. Аз и сестра ми бяхме близначки и вие знаете какви тънки нишки свързват такива близки същества. Нощта беше бурна. Вятърът виеше в градината, а дъждът удряше в прозорците. И изведнъж, сред шума на бурята, се раздаде отчаян женски вик, пълен с ужас. Познах гласа на сестра си, скочих от постелята, загърнах се с шала и изтичах в коридора. Когато отворих вратата, чух тихото свирене, за което говореше сестра ми, и след това звук — като че ли от падането на някакъв металически предмет. Затичах се по коридора. Вратата на сестра ми беше отворена и полека се клатеше на резетата. Аз я гледах с ужас, без да зная какво ще стане. При светлината на лампата видях на прага сестра си с, бледо от ужас лице и с протегнати ръце. Тя се клатушкаше като пияна. Хвърлих се към нея, хванах ръцете й, но в тази минута коленете й се подкосиха и тя падна на пода, като се гърчеше сякаш от непоносима болка. Отначало помислих, че няма да ме познае, но когато се наведох над нея, тя извика с глас, който никога няма да забравя: „О, Боже мой, Елън. Това беше лента. Пъстра лента!“ Искаше да каже нещо, показвайки към стаята на доктора, но изведнъж започна да се гърчи и не можа да проговори нито дума. Аз се затичах по коридора и започнах да викам баща ни. Той излезе бързо от стаята си по халат. Когато дойде при сестра ми, тя беше в безсъзнание, той й даде ракия, изпрати за доктор, но всичко беше напразно — тя умря, без да дойде в съзнание. Така почина моята сестра.
— За минутка — каза Холмс. — Уверена ли сте, че чухте свиркане и металически звук? Можете ли да се закълнете в това?
— Същото ме попита и следователят. У мене остана само впечатление, че съм чула тия звуци, но може би се мамя, защото тогава имаше страшна буря.
— Облечена ли беше вашата сестра?
— Беше по нощница. В дясната си ръка държеше обгоряла клечка кибрит, а в лявата — кутия от кибрит. Това показва, че тя е палила огън, когато е чула шума.
— Това е доста важно. Е, а какво казва следователят?
— Той разследва внимателно случая, защото характерът и животът на доктор Ройлот бяха добре известни в цялото графство, но не можа да открие причините за смъртта на сестра ми. Аз казах, че вратата е била заключена отвътре, а прозорците се затваряха със стари капаци с железа. Огледах внимателно стените и пода, но те се оказаха напълно здрави. Коминът на печката е широк, но в него има решетки. По всичко личи, че сестра ми е била самичка, когато я е постигнала смъртта. Освен това по тялото и не откриха никакви белези от насилие.
— А нещо отровно?
— Докторите я прегледаха, но нищо не намериха.
— Според вас от какво е умряла нещастната?
— Уверена съм, че е умряла от страх и нервно сътресение, но не мога да си представя какво я е изплашило така силно.
— Циганите бяха ли тогава близо до къщата?
— Да, те почти винаги са наблизо в околността.
— А как мислите, какво може да означават думите „лента“, „пъстра лента?“
— Понякога ми се струва, че това е било просто бълнуване, но понякога мисля, че то значи и шайка1 и може би се отнасяха за същите тия цигани. Не мога само да си обясня странното прилагателно „пъстра.“ Ако то се отнася за циганите, може би е затова, че техните жени носят пъстри забрадки.
Холмс поклати глава с вид на човек, съвсем несъгласен със заключението на госпожица Стоунър.
— Тази работа е много тъмна — продума той. — Продължете, моля ви.
— Оттогава изминаха две години и животът ми стана още по-еднообразен и тежък. Преди месец един добър приятел, когото познавам от няколко години, ми направи предложение. Пърси Армитиаж, вторият син на господин Армитиаж от Крей Ултър, близо до Ридинг. Баща ми няма нищо против моето омъжване и ние ще се венчаем през пролетта. Преди два дни в западната част на къщата започнаха ремонт, стената на моята стая беше така надупчена, че трябваше да се преместя в стаята, където умря сестра ми, и да спя на нейния креват. Представете си моя ужас, когато снощи, както си лежах в постелята и си мислех за ужасната участ на сестра ми, изведнъж дочух същото изсвирване, което беше предвестник на нейната смърт. Скочих от кревата, запалих лампата, но в стаята нямаше нищо. Бях силно потресена, за да легна да спя. Облякох се и щом се разсъмна, слязох тихо долу, наех кола от хотел „Корона“, който хотел се намира срещу нас, и се отправих в Летърхед, откъдето пристигнах тук с едничката цел: да ви видя и да се посъветвам с вас.
