докато намери възможност да „хване“ вулвата си.
Всяка прекалено дълга раздяла с майката се усеща като кастриращо отхвърляне и принуждава детето само да се консумира или отхвърли орално, за да се събере въображаемо (като с майка си): експулсивен плач, смучене на палеца, хвърляне или късане на предмети.
Още от тази възраст обменът, опосредстван от взети, мачкани, късани, после дъвкани и поглъщани предмети, позволява на детето да извърши пренасяне в истинския смисъл на думата на тялото си върху света. У всички деца игровите дейности са придружени от стенични експулсивни звуци на ларинкса, скандирани чрез образуващи срички движения на устата; тези звуци по-късно се модулират само у чуващите деца. Това свидетелства за вътрешно-релационната естетика на активно издаваните и пасивно приемани звуци, имитация на звуците, които майката издава и модулира, адресирайки ги към детето.
Чрез интереса, който буди към екскрементната зона, аналната фаза довежда детето до валоризиране на перисталтичните движения, на отнемащото отделяне на фекалии и урина в зависимост от майчините афекти и похвали, които произтичат или не от тях и които се отразяват върху емоционалния му климат. Ендогенното задоволяване на напреженията му е либидно валоризирано или не от одобрението на майката.
През аналната фаза преобладават емисионно-сустрактивните усещания, сладострастно освобождаващи, особено чрез игровото експериментиране на изхвърлянето. Активната фаза — садистично орална (зъбна) и анална — с придвижването на четири крака след фазата на повдигането на седалището, предшествана от фазата на пълзенето, оставя следи в много типове поведение в ерогенните игри на възрастните, свързвани с половия акт.
Когато детето започне да изпитва удоволствие да прави или да не прави нещо, то е в състояние да усвой от майка си или от възпитателката си (заместник на майката) серии от прагматични жестове, които водят към началото на организацията и мисленето му. Нещо повече, интересът, проявен от майката към успехите му, увеличава радостта му от постигането им. В тази фаза у детето съществува чувство за съгласие между два субекта по отношение на трети, независим от тях обект — общ интерес, който ги свързва емоционално. Става дума за начало на тройна ситуация, в която то е един от полюсите — активен либиден полюс, фалически отъждеетвен с втория, майката, а двата свързани по отношение на третия (нещото), което е пасивно, докато детето е активно.
Мускулното развитие на детето през този период и здравината на гръбначния му стълб му позволяват да заема седящо положение, усещано като фалическо и автономно по отношение на областта на таза, който е по-пасивен от торса и главата. Диалектиката на фализацията на телесния образ на субекта продължава, като видимо води, в момента на реализацията си, до експанзивен емоционалнен възторг, синоним на валоризиращо отъждествяване. По-късно успешното изправяне окончателно ще отбележи преодоляването на пасивността в отношенията с другия — майката или пода (земята), пасивност, на която детето е било обречено, когато не са го носили на ръце.
Така както всяко перисталтично движение на хранопровода му пренася от оралния до аналния полюс хранителното съдържание, детето, опитващо се да ходи, може да го направи само ако носи материален предмет, превърнал се в символ на могъществото му. Така то донася или отнася, във всеки случай „премества“ неща, на които придава либидна стойност, точно както самото то е било пренасяно от възрастния, и открива смисъла на движенията и преместванията си според реакциите или липсата на реакции на обкръжението му.
Послушното дете се идентифицира с поведението, очаквано от възрастния, който чрез говора си е негов господар, както и господар на цялата му среда. Преместването на тялото му, немотивирано от съгласие със самото него, няма за детето очовечаващ смисъл. Едновременно с придобиването на свобода на движенията си по отношение на майката, детето възстановява ролята си в пропуканата и непрекъснато меняща се диада, като се свързва с какъв да е предмет, необходим му за да усеща, че съществува. Така то открива за себе си възможността да се премества в равното пространство и в денивелираното пространство (качване, слизане). Овладявайки тази възможност, то достига и до ендогенната способност да владее сфинктерите си, както и до придобиването и употребата на език-посредник; последният отначало изглежда магически, защото някои групи от звуци се свързват с появата на предметите или с подчинението им, когато става дума за животни и хора.
За да бъде действието извършено наистина в пълно съгласие със самото него, то трябва да не е получило съгласието на майката. Казвайки „не“ на своето Аз, контаминирано от Аза на майката, детето си създава свое „да“. Когато знае, че може да откаже да се подчини като напълно зависимо, като пасивен обект на активен обект, то се чувства по-свободно, докато подчинява и съгласува движенията си с тези на майка си и по-късно с движенията на някой друг. Този начин на подчинение съответства на една прагматична диалектика. Именно чрез несполуките, с които се сблъсква, когато се държи както е видяло да се държат големите, но без още да е усвоило умението за прагматично приспособяване, детето достига до поведение на идентифициране с възрастния.
Всичко, което е опитало успешно, го кара да се равнява по възрастния и да определя собственото си място спрямо него. А онова, което свързва със спомен за болезнен неуспех, го поставя в положение на подчинена зависимост от възрастния: поданик, какъвто е крепостният селянин на господаря си, парченце, притежавано или отхвърлено от средата-царица, парченце, свързвано с пасивното орално или с пасивното анално. Средата на детето е за него атрибут на родителското могъщество, затова всяко изпитание, дошло от контакта му със света, е изживявано като желано от майка му и отделящо го от нея кастрационно, анално. Нуждата, която има от майка си, за да не се чувства обект на фекална елиминация, е толкова голяма в случай на телесна болка, че отсъствието й, съвпадащо с чувството му, че е отхвърлено, го кара да се надява на завръщането на оралната майка, която отново да го инвестира с устата и ласките си, за да му възвърне обновяващото усещане, че орално е „добро за нея“. По този начин то отново ще се почувства като участник във функционалната й мощ, владееща стихиите — майката е последователно вещица, фея и царица.
Целият език на човешката нежност и омраза е съставен от този вид отношения, родени в периода от прохождането до възприемането на сексуалното различие.
През стадия на храносмилателното, орално и анално либидо детето открива диалектиката на взаимоотношенията в стойността на хубавия и добър орален обект, и на добре направения, но нито хубав, нито добър за другите — те не го ядат, нито желаят — анален обект. Ако обектът е свързван с познатата майка, която дава добавящо и задържа запазващо, детето се чувства обичано; а ако е обичано, то усеща, че се обича и че обича онзи, който го обича.
В случай на девитализиращо изпитание на празнота — глад или жажда — или на продължително отсъствие на майката-хранителка, за психиката на детето образът на страданието му е равнозначен на „няма майка тук“, на осакатяващо изоставяне, свързвано с „когато тя си отива от него“, на поглъщаща майка, свързвана с „когато нещо консумирано е изчезнало“. Каквито и да са соматичните изпитания на тази възраст, за детето те са магическо доказателство за поглъщащата власт, отредена на майката. Образът на магическа сила, тъпчеща с храна, също датира от този период и е придружен с фантазми за изнасилване — когато фантазмът се премества от устния отвор, който вече е изпробвал, към вагиналния отвор, който е там, в тялото, но още не изисква нищо съществено.
От тази орална и анална диалектика, пасивна и активна, ще се родят във връзка с психосоматичнит е изпитания фантазмите за оралната хищна фалическа майка, която кастрира със зъбите си или отхвърля с погнуса, прогонва (сърди се) или насилва чрез тъпчене с храна; фантазми, които до един са денарцисизиращи, макар и по различен начин, фантазмите за фалически баща имат характеристики, сходни с тези, които момиченцето приисва на майка си, с една функция в повече, свързана с похищението, която идва от гениталната съблазнителност на бащата; момиченцето го усеща като обонятелно привлекателен още от оралната възраст, когато потребностите му са задоволени. То може да му придаде и изнасилващо- тъпчеща функция, ако преждевременно присъства на полови актове между възрастни, които тълкува според собствения си опит, изживян с майката.
През този период на разграничаване на валоризйрания обект — според функционирането на взаимоотношенията, свързани с Аза, с цялостта или липсата на цялост на тялото, възстановима или не в първичната й стойност чрез докосване, поглед и думи — се създава етиката на либидото на желанието към валоризиращия обект, възприемано като съсредоточено в сърцето (място на обич и нежност), и етиката на либидото на желанието, съсредоточено в ерогенните зони (еротично изкушение).
