Какво още искаш да ми кажеш, свещенико?
— Мелеагър! — Силвестър си играеше с пръстена на малкия си пръст. — Направих някои проучвания около него. Имаш право. Мелеагър се държи като хладнокръвен боец, но е ожесточен. Мъж, който обича да убива, не професионалист като Бур или Гай. Според Руфин, Мелеагър понякога си играе с жертвите си на арена като котка е плячката си. Помислих си, че трябва да го знаеш. Не, не! — Силвестър изваждаше наполовина пръстена и пак го връщаше на мястото му. — Не те плаша. Не бих желал да те плаша. Научих един интересен факт, школата за оратори в Капуа…
— Но там има и школа за гладиатори, нали? — бързо добави Клавдия. — Току-що се сетих. Много прочута школа. Спартак не е ли започнал въстанието си оттам?
Силвестър я изгледа странно:
— Мелеагър е бил там, когато гоненията започнали — продължи той. — Според някои съобщения, но това са само приказки, помагал да прибират християни. Не само ги охранявал, но и често присъствал при разпитите.
— С други думи, изтезавал ги е?
— Да, Клавдия, може и така да се каже. Презвитерът отмина.
— Какво да правя? — обади се отдалеч Нарцис, като сочеше с ръка труповете — Не може да ги оставите тук, започват да миришат!
Силвестър отиде до него и му прошепна нещо. Нарцис кимна и подвикна към Бур и наемниците му да дойдат и да помогнат.
Клавдия прекоси моравата и пак слезе по стълбите в избата. Взе стол, седна и се загледа в двете колони, още покрити с кръв. Над срязаните окървавени върви и пръските от кръв по пода бръмчаха мухи. На отсрещната стена имаше амбразури, през които проникваше някаква светлина, но останалата част от помещението се осветяваше само от бледия отблясък от факлите, които сега слабо пращяха и пращаха във въздуха слаби струйки дим. Тя се замисли върху казаното от Силвестър. Убиецът, който и да беше, е примамил двамата да се отделят от другите, зашеметил ги е с удар и ги е домъкнал тук. Сигурна беше, че смъртта им няма нищо общо с богословските дебати, причината трябва да беше в миналото, но чие минало?
Клавдия стана и вдигна парче връв. Разгледа възела. В него нямаше нищо необикновено, обикновен, два пъти вързан възел. Запита се дали въжетата, използвани за Дионисий, са били същите. После чу зад себе си шум от стъпки и ръката й се озова върху ножницата на камата, прикрепена към колана й. Бързо се обърна, вдигна стола, сякаш бе щит, и с извадена кама се извъртя странично, както я беше учил Муран. Неясната светлина скриваше влезлия, докато той не започна да цъка с език.
— Крис! — прошепна тя. — Какво правиш тук? Сановникът пристъпи напред.
— Клавдия, Клавдия, какво е това?
— Не приближавай към мен! — предупреди го Клавдия. — Може да си дворцов управител, но ти, Крис, не ме обичаш и на мен не ми е приятно да стоя гърбом към теб.
— Премного си подозрителна! — прошепна Крис. — Ти си малка кучка, Клавдия, с остър език и кораво сърце.
— Винаги ми е било приятно моралисти да ме поучават! — Клавдия свали стола.
— Дойдох само да поговорим.
— За какво?
— За Капуа.
— Бил ли си там?
— Знаеш, че съм бил. Следиш всички и слухтиш постоянно! Бях там да се уча как да говоря, да се отърва от заекването и ломотенето. Парите ми свършиха и трябваше да прибягна до услугите на някои хора. В края на краищата вече не можех да плащам сметките си и избягах.
— Доносник ли беше, Крис? Даваше ли сведения за християни?
— Кучка!
— Кажи, даваше ли? Клавдия седна на стола.
— Не е твоя работа.
— Тогава защо си тук?
— Защото мисля, че всеки, който е бил в Капуа, е заплашен от убийство.
— Или евентуално да бъде заподозрян.
— Клавдия! — Крис се примъкна по-близо; тя не харесваше пълното му тяло, нито престорената му усмивка. — Искам да ти бъда приятел. Дойдох да ти дам сведения.
— За какво?
— Мелеагър е от Капуа.
— Знам! — рязко отговори Клавдия.
— Но знаеш ли, че колкото и да са огромни облозите, че Муран ще победи Спицерий, те не могат да се сравнят с парите, заложени на това, че Мелеагър ще победи и ще убие Муран?
— Какво искаш да кажеш?
Клавдия вече се канеше да върне камата в ножницата, но вместо това я насочи към дебелия сановник.
— Светът на облозите е странно нещо, Клавдия! — приближи още Крис. — Той е като животът в двореца, нещата никога не са такива, каквито изглеждат. Човек може да залага и на двете страни, или да разхвърли облозите си по различни начини. И така, според Руфин и Мелеагър, който е фукльо и не може да си държи устата затворена… — Крис почеса носа си. — О, между другото, срещала ли си го преди? Сутринта, преди да отпътува, закусвах с Мелеагър, той е сигурен, че те познава, но не може да сети откъде и откога.
— Заблуждава се.
— Както и да е — продължи да бъбри Крис — новината е, че парите, торбите със сестерции57, са за Мелеагър. Облозите може да са простички: Муран побеждава, Муран е убит, или Муран побеждава Спицерий, но е победен от Мелеагър. С една дума, предпочитат Муран срещу Спицерий при едно условие: че изгуби от Мелеагър.
Стомахът на Клавдия се сви, гърлото й пресъхна така, че не можеше да преглътне.
— Какво тогава? — заекна Клавдия.
— Тогава… — обясни Крис — да се върнем към малкия инцидент, когато Спицерий изгуби съзнание на арената. Облозите бяха, че Муран ще го убие, което ще даде възможност на Муран да се изправи срещу Мелеагър. Ако беше станало… слушай, Клавдия… — Крис тикна пръст в лицето й, — Муран би трябвало да е много разстроен, горкото момче, заради всички тези обвинения, че е извършил измама и навярно когато се изправи срещу Мелеагър, маже и да не бъде, как да го кажа, маже и да не бъде в най-добрата си форма.
Клавдия почувства, че има нужда от вода, чиста и свежа вода, за да измие надигащия се горчив вкус в гърлото си. Крис беше опасен, но добре осведомен човек. Бе изплашен от убийствата и вероятно се опитваше да я успокои. Клавдия облиза устни. Крис просто й подхвърляше намеци и вероятности, които Клавдия вече бе чула от хората край Елена. Спицерий трябваше да умре — Муран трябваше да го убие, но на следващия двубой щеше да се изправи срещу един зловещ, безчестен гладиатор. Застаналият на арената боец трябва да бъде самоуверен.
— Защо Руфин не ми каза всичко това?
— Би трябвало — сви рамене Крис, — но цялата тази шумотевица и вълненията се отразиха на всички. Не е чудно, че императорът иска да се върне в Рим. Казва, че там е по-спокойно.
— А какво според теб ще се случи с Муран?
Сановникът изду ноздри, което при него означаваше, че се е замислил дълбоко.
— Струва ми се, две неща, Клавдия. Първо, все още нещо може да се случи на Спицерий. Второ, дали Муран още се чувства заплашен, дали душевният му покой е разклатен? Нали знаеш как стават тези работи. Професионалистите като Муран тренират и съзнанието, и телата си. Те гледат на себе си като на победители; противното ще ги доведе до катастрофа.
— Вярно е — Клавдия скръсти ръце на гърдите си. Муран й беше разказвал как борците се присмиват един другиму и се опитват да пречупят волята на противника, да смутят сърцето и да разбунят съзнанието
