между другото да коментира уменията на Мелеагър, какво да очакваш от него, какво да избягваш. Муран се прехвърли в помещението за масаж с масла и балсами, и легна на една плоча, а масажистът на школата с опитна ръка се зае да отпуска мускулите му. Муран вдъхваше аромата на мазилата и усети как тялото му се успокоява. В това време Спицерий продължи да бъбри за пиршеството, което Агрипина замисляше. Ранния следобед щяха да прекарат в хладината на градината а когато паднеше здрачът, щеше да започне истинският гуляй.
Муран усети, че леко се унася, но го събуди масажистът, който го плесна по гърба и му посочи дрехите, метнати върху един сандък край вратата. Той си завърза набедреник, облече дългата си бяла ленена туника и отиде до пазителя на ценностите, за да получи металната огърлица, гривната и пръстените си. Обу сандалите и се присъедини към Спицерий в прохладната колонада вън.
— Знаеш ли какво? — Спицерий остави чашата си с вино и посочи с ръка към друга една колонада, където Мелеагър бе потънал в разговор с хората на Даций. Агрипина сякаш бе изчезнала. — Ние, гладиаторите — продължи Спицерий, — сме големи самохвалковци, но Мелеагър изглежда толкова уверен, че ще победи! — Обърна се и стисна рамото на Муран. — Херкулес да ме пази! — прошепна той.
— Какво имаш предвид? — Муран се обезпокои от подплашения поглед на Спицерий.
— Знаеш как е — продължи Спицерий и го стисна още по-силно. — Бил си там, Муране, очаквайки в подземието да излезеш на арената. Музиката свири, тълпата реве за кръвта ти. Виждал съм гладиатори, храбри мъже, които изведнъж започват да изглеждат потресени, изплашени, и ако ги питаш защо, ще ти кажат, че са били докоснати от крилете на смъртта.
— После? — запита Муран и се освободи от хватката на Спицерий.
— Чувствам се точно така, Муране!
Глава десета
Dux femina facti.
Водач на начинанието е жена.
Когато излязоха от Ludus Magnus, Муран потисна собственото си безпокойство и се опита да възвърне увереността на Спицерий. След като свърнаха от главния път и тръгнаха по малките, странични улици, разговорът се оказа невъзможен. Муран се замисли за Клавдия и се питаше кога ще се върне. Беше чул приказките, мълвата, всякакви безсмислици от пратеници и слуги, че във вила „Пулхра“ не всичко е наред, но от тях разбра малко. Въртяха се слухове за някакви убийства и пожари, прокрадваха се всякакви новини, че вилата е била нападната. Сега на форума всички обсъждаха този слух, а от познати и приятели от градските гарнизони Муран научи, че крайбрежните отбранителни съоръжения са подсилени и че в морето обикалят бойни галери, макар сега, в разгара на лятото, да бе време за мир.
Муран размишляваше за всичко това, докато водеше Спицерий през шумните търговски квартали. Работата беше започнала малко преди залез слънце, доволни винопродавци изпълваха портиците на колонадите, завързали шишета и съдини към колоните, за да рекламират стоката си. Касапите и продавачите на риба също имаха работа. Бръснари бяха опънали тезгях под дърветата, сочеха тапицираните столове и натрапваха услугите си. Готвачи с подвижни печки на едната количка и дебели парчета кърваво месо на другата се въртяха наоколо и търсеха подходящо местенце, където да се установят и да започнат да продават по-далеч от бдителното око на нощните стражи. По-големите късметлии вече бяха заели първите места и енергично търгуваха, като предлагаха печено месо, посипано с подправки, пикантно и загънато в смокинови листа. Водопродавци шумно подканяха клиенти и твърдяха, че във ведрата си носят най-чистата вода, налята от новооткрития извор в околностите на Рим. Нагиздени с евтини пъстри джунджурийки, за да рекламират стоката си, продавачи предлагаха по две-три от тях с безплатна добавка от връзка клечки със серни глави.
Муран ги заобиколи и пое по една странична улица, където беше живял някога. Мястото не бе се променило. Острият мирис на нужник, помийна яма и бунище се смесваше с миризмата на растително олио, цвъртящи сосове, стар хляб и зеленчукова яхния. Те пресякоха един прашен площад, където парцалив учител декламираше под едно дърво поема; скупчени край него група деца повтаряха стиховете подире му и крясъкът им се извисяваше над ударите от чук и трополенето от бащините им работилници покрай площада. Истински и престорени просяци се тълпяха като мухи над фъшкия. Сред тях се промъкваха пияници и гуляйджии, още махмурлии от миналата нощ, с натежали глави и бунтуващи се стомаси, и се оглеждаха за сянка и вода. Неколцина разпознаха гладиаторите. Муран не им обърна внимание и отстъпи да даде път на преминаваща скъпа погребална процесия с флейтисти, тръбачи, актьори с маски, професионални оплаквачи и грачещи жреци с бръснати глави, които толкова бързо изричаха монотонните си заклинания, че никой не разбираше какво пеят. Зад тях се бяха присламчили още две бедняшки погребения, труповете лежаха на евтини ръчни колички с колела, а опечалените с готовност се възползваха от безплатната пищност на по- заможното шествие.
Сега Муран и Спицерий вече вървяха из копторите, където улици и проходи се разклоняваха като тунели в лабиринт. Във входовете се спотайваха сенки, проститутки с шепот примамваха клиенти, а сводници опипваха ножовете си и сочеха към тях. Тук сбиванията и свадите бяха всекидневие, въоръжени с тигани, черпаци, чукове и тояги мъже и жени се ругаеха във входовете или бродеха по улицата и търсеха с кого да се счепкат. Гълчавата изведнъж утихна, когато се появи екзекуционен отряд, воден от офицер с блестящи на гърдите му медали, който съпровождаше четирима затворници, убийци и взломаджии, към лобното място зад градските порти. Затворниците бяха голи с изключение на препаската през бедрата и сами носеха кръстовете, на които щяха да ги разпънат, за да умрат под палещите слънчеви лъчи.
След като мрачната процесия отмина, врявата се поднови, кожари и тепавичари предлагаха чаша вода на всеки, който се съгласеше да се изпикае в гърнетата им, за да може урината да се използва при обработката на кожата. Много от тези дребни занаятчии със страст подкрепяха борбите и бързо разпознаха Муран и Спицерий, въпреки, че шумните им приветствия бяха заглушени от викове „Нагласена работа!“ и „Страхливец!“. Добре, че хората крещяха обидите си на различни езици и диалекти, защото в предградията бяха струпани най-различни поданици на империята, от Британия в далечния запад до Каспийско море на изток. Муран от време на време хвърляше поглед към Спицерий, който изглеждаше разтревожен и уплашен. Муран също се измъчваше от безпокойство. Обикновено Спицерий беше арогантен и наперен, изпълнен с чувство за собственото си превъзходство, обичаше да се хвали със силата си, но от всеизвестния инцидент бе станал тих и вглъбен в себе си. Очевидно търсеше компанията на Муран и му беше благодарен, че гладиаторът не се бе възползвал от слабостта му на арената. Защита, помисли Муран, Спицерий сякаш търсеше защита, сякаш долавяше скрита заплаха и се надяваше Муран да го защити. Сега Спицерий често посещаваше „Магариците“ и единствените приятели, които като че ли виждаше с удоволствие, бяха старият военен лекар Валенс и жизнерадостната, бъбрива Агрипина.
Когато стигнаха в края на една тясна уличка, многоцветен блясък привлече погледа на Муран и той се обърна към един сенчест вход в дясно. Там стояха магьосник и вещица с боядисани лица, с огърлици и кости около вратовете. Между тях се гушеше грозен египетски бабуин на сребърна верига, а върху рамото на магьосника бе се настанил дресиран гарван с блестящи очи и остър клюн. Приличаха на страховити статуи с очертаните около очите си златни кръгове и сините шарки по страните си. Мъжът вдигна малко черно ветрило, направено от гарваново крило, и им махна с него. Муран плю и продължи пътя си.
Муран с облекчение стигна до кръчмата „Магариците“ с веселия Хермес и оброчната статуя на бога Приап58 във входа. Полибий, а след него и Попея, се измъкнаха от кухнята, за да ги поздравят. Останалите посетители ги приветстваха с викове и радостни наздравици. Те упражняваха всякакви занаяти и сега се бяха събрали тук да утолят жаждата и заситят глада си. Стоика Симон седеше и бъбреше с някакъв покрит с прах скитащ учен. Той очевидно бе го почерпил с вино и сега го отегчаваше до смърт. Сред изблици смях Сводника Петроний осведомяваше другите посетители, че ако дирниците им са много окосмени, може да им продаде прах, с който ще се отърват от излишните косми и
