изнесеш далеч от погледа на простолюдието и да я върнеш на по-свято място. Искал си да го направиш по такъв начин, че никой да не бъде обвинен или наказан, но си имал нужда от помощ. Сега знам, както и ти си знаел, че Нарцис е християнин. Той получава мястото си във вила „Пулхра“ поради влиянието на могъщия Силвестър. Нарцис е твой приятел, нали, Тимотей, човек, на когото се доверяваш? А тъй като си домоуправител на двореца, ти също имаш влияние.
— Да не искаш да кажеш, че двамата сме го откраднали? — подскочи Нарцис.
— Разбира се, че го казвам. Както споменах, Тимотей е пълен със скрупули. Моли се да получи божие напътствие. Как да вземе меч, който толкова хитроумно е охраняван? Аз мисля, че боговете отвръщат на молитвите ни по особен начин; отговорът в този случай е бил Бур.
— Той няма нищо общо с това! — неясно промърмори Тимотей.
— Точно така! — потвърди Клавдия. — Но той е бил отговорът на твоята молитва. Бур и неговите стражи са извънредно суеверни. Те никога не влизат в подземието или някъде наблизо до свещения меч. Затова, Тимотей, ти скрояваш плана си. Преструваш се, че кракът те боли и предишния ден влизаш в помещението с тояга, която оставяш скрита в някоя пукнатина или край стената. Помня, че един от стражите те попита как е кракът ти и ти набързо го отпрати. Както и да е, на следващия ден ти се връщаш. В това време Бур и пазачите му вече са свикнали с навиците ти, те на драго сърце те пускат да влизаш и излизаш оттам. Ти бързо започваш да действаш. Вземаш един от столовете, поставяш го край пясъка, вземаш тоягата си, покатерваш се на стола и придърпваш веригата. Откачаш меча, слизаш, скриваш тоягата и връщаш стола на старото му място.
— А меча? — попита Тимотей.
Клавдия взе кухненския нож и дълбоко го заби във ведрото с пясъка.
— Зариваш го в пясъка.
— Но те щяха да забележат!
— О, недей да ми казваш, че повърхността на пясъка би била нарушена! Ти вече си се подготвил за тази вероятност. Виж как острието на кухненския нож потъва навътре — Клавдия натисна ножа, докато дръжката му почти изчезна. — Помня как застанах върху пясъка — продължи тя. — Песъчинките бяха много дребни и фини. Краката ми затънаха чак до над глезените. Ти би могъл или първо да забиеш меча до ефеса, или да го скриеш и да го покриеш с пясък. Може дори да си се упражнявал няколко дни преди това. А после си се престорил, че припадаш. Ръката ти и рамото ти попадат върху пясъка, така че ако някой забележи нещо нередно, ще го помисли, че е от падането ти. Бедният Тимотей, поразен от уплах! Разбира се, Бур и стражите му стават любопитни и поглеждат вътре. Виждат какво се е случило и вдигат тревога. Е, но човекът, който трябва да се справи с кризата, лежи припаднал в подземието, а августата още не е пристигнала. Навсякъде цари объркване и слисване, хората търчат насам-натам, загубили ума и дума, но по някаква случайност… — Клавдия се наведе напред и потупа ръката на Нарцис — наблизо се оказва един роб от „Печалният дом“, който е и християнин, и добър приятел на изгубилия свяст домоуправител. Искам да попитам, какво си правил там, Нарцисе?
Той отвори уста да отговори, но само въздъхна и отвърна очи.
— Сам ми разказа — продължи Клавдия, — че задълженията ти са били в „Печалният дом“. Какво си правил край подземието? Изчаквал си, нали така? Помогнал си да внесат носилката и си стъпил на пясъка, убеждавайки се, че мечът е скрит. Нещо повече, кой би могъл да забележи, че докато изнасят бедният Тимотей, ти си взел тоягата му и си го измъкнал навън вместо него? Хората няма да търсят някаква тояга, а меч!
— После какво? — попита Тимотей и изтри потта от челото си.
— Бур и момчетата му се въртели като ято врабчета в буря; убедени, че мечът е свят и че твоят бог е дошъл да си го поиска. Гай Тулий е езичник и циник. Той претърсва подземието, но не открива нищо. Всъщност, не е заинтересуван, нали така? Не носи отговорност за него — какво представлява за него една християнска реликва?
Малко по-късно вече оправилият се Тимотей се връща във вече неохраняваното подземие, взема меча и го скрива другаде — Клавдия замълча, сякаш слушаше песента на една птица от клоните над нея. — Ти си много хитър! — добави тя. — Но мен ме заинтригува Нарцис, оказал се толкова близо до подземието; това ми подсказа нещо, както и логиката. Искам да кажа, мечът е изчезнал, но никой не е видял, че го изнасят, значи е бил оставен в подземието. Въпросът е къде.
— Заподозря ли ме? — попита Нарцис.
— О, да, много сериозно те заподозрях, Нарцисе. Помниш ли нощта на пожара, когато „Печалният дом“ изгоря до основи? Ти всъщност си спял дълбоко в сянката на сикомората. Каза, че много си бил пиян. Сега си свободен човек, но тогава беше роб. Всички други прислужници във вила „Пулхра“, да не говорим за робите, могат да ядат и пият едва след пиршеството. Но ти, по собственото ти признание, си бил пиян като който и да е от гостите на Константин. Поразпитах този — онзи в кухните, но никой не си спомни да ти е давал питие.
— Аз му дадох! — призна си Тимотей.
— Да, сигурно си бил ти! — изсмя се Клавдия. — Малка награда за помощта на Нарцис. Какво му даде? Намерих костите — апетитно, тлъсто парче от скопен петел, сочно печено и кана от най-доброто фалернско вино. Подходяща награда за роб, който толкова много ти е помогнал, който е бил подкупен да мълчи, а след като вече те познавам, Нарцисе, който непрекъснато е хленчел колко се притеснява. Тимотей е отишъл в кухните на вилата и ти е донесъл някои деликатеси и препълнена чаша вино. Ти имаш добър апетит, Нарцисе. Виждала съм те да ядеш. Бил си нервен, възбуден, бързо си ял и пил и също толкова бързо си се напил. Заспал си. Когато си се събудил, трябва да си помислил, че имаш кошмари. „Печалният дом“ горял, щели да започнат разпити и някои да си зададат разни въпроси — какво става, как един роб, който е натоварен да се грижи за „Печалният дом“, вместо това си пълни корема и пие от най-доброто вино?
— Какво ще направиш? Тимотей свали ръце от лицето си.
— Какво ще направя ли? — сви рамене Клавдия. — Слушай, Тимотей, най-доброто и безопасно място за този меч е при императрицата. Ще се обадиш, че заминаваш за кратко, ще идеш право във вила „Пулхра“ и ще закачиш меча обратно на мястото му. Не, не, много е глупаво! — Клавдия почеса брадичката си. — Ще го занесеш обратно във вилата и ще накараш да претърсят градините. Ти ще го намериш, ще го връчиш на императрицата и ще получиш нейните благодарности, както и щедро възнаграждение. — Този мързеливец — тя посочи Нарцис — ще ти помогне. Вие ще бъдете героите на деня!
И двамата въздъхнаха с облекчение. Тимотей стана, протегна се, за да се разкърши, и се приведе към Клавдия. Взе лицето й между двете си ръце и леко я целуна по челото.
— Питах се — направи гримаса той, — наистина се питах за теб, Клавдия. Само по начина, по който ме гледаше, можех да преценя, че знаеш, че нещо не е наред. Както ти каза, често виждах меча да виси там. Понякога ми се струваше, че съзирам по него да блести светата кръв на блажения Павел. Разбрах колко лесно е да се кача на един от онези столове и да го взема. Използвах тоягата, за да измеря дълбочината на пясъка. Беше мек и много дълбок. Бур и германците му никога не влизаха там. Затова убедих Нарцис да ми помогне. Казах му какво искам, че бих могъл да направя живота му много приятен и той се съгласи. Не съм замислял — допълни той и се вторачи в своя другар по престъпление, — нито да го напия, нито пък съм си представял, че „Печалният дом“ ще бъде подпален.
— Какво друго можем да направим? — изви плахо глас Нарцис.
— О, струва ми се, че много можеш да ми помогнеш! — засмя се Клавдия. — Първото обаче е да отнесеш този свят меч във вила „Пулхра“ и когато го намериш, бързо да се върнеш на Палатина и да покажеш на августата какво си открил. Кажи й, че в сънищата си бил измъчван от видения.
Двамата станаха.
— О, Нарцисе, направи още нещо за мен. По пътя до вила „Пулхра“ и обратно се опитай да се сетиш какво си видял в онази нощ.
— В коя нощ?
— В нощта, когато „Печалният дом“ изгоря до основи. Всичко, едно по едно, всичко, което си видял! Трябва да отидеш с Тимотей във вилата, но когато пратя Извинявай при вас, двамата незабавно трябва да дойдете тук.
Клавдия ги съпроводи с поглед докато тръгваха. Тимотей грижливо бе завил меча в платното.
— Накарай Полибий да ти даде торба — подвикна тя — кожена торба. Не бива да се разделяш с нея
