— Не знам за какво говориш — отвори уста Агрипина — Нямаш никакви доказателства!
— О, имам премного! — Клавдия се обърна. — Чичо, може ли да поканя посетителите ни да дойдат при нас?
Полибий отстъпи и Валенс, придружаван от Нарцис, излезе от кръчмата и тръгна към двете жени през тревата. Клавдия се закле да удържи сериозния си израз. Тя и Валенс бяха свършили великолепна работа. Нарцис бе преобразен. Косата му беше подстригана, лицето намазано с благовонно масло, туниката и робата възможно най-добрите, нямаше човек, който да не се възхити на пръстените със скъпоценни камъни, върху които стоеше емблемата на Асклепий, както и на полираната тояга, украсена с ястребови крила и всевиждащото око на египетския бог Хор. Дори походката на Нарцис беше като на учен лекар, на какъвто се преструваше, с леко склонена на една страна, сякаш натежала от ученост глава, с разкривено в гримаса на цинично превъзходство лице и презрително свита уста, сякаш беше захапал слива, а после бе открил, че тя е кисела.
— Струва ми се, познаваш Валенс! — махна с ръка към нея Клавдия. — А това е Нарцис, лекар специалист от „Домът на живота“ при храма на Изида в Александрия. Специалист по болестите, от които страдат мъжете.
Валенс кимна към Агрипина и приклекна до Клавдия. Нарцис, който сякаш се интересуваше повече от ноктите си, отколкото от нещо друго, огледа Агрипина от горе до долу, сякаш беше някакъв неприятен симптом, после претенциозно помаха с пръсти към нея като подкана да иде и седне до него на градинската пейка. Той притисна тоягата между коленете си и се усмихна на Клавдия.
— Скъпа! — провлеченият му говор бе толкова подчертан, че Клавдия присви устни да прикрие усмивката си. — Скъпа, толкова съм доволен, че нямаш грим! — обърна се и тикна пръст към носа на Агрипина. — А ти, драга моя, трябва повечко да внимаваш! Имаш повече грим по лицето си, отколкото боя има по стените на някоя вила. Никога не знаеш какво съдържат тези мазила и масла. Казвах същото на скъпия Спицерий; сигурно си забелязала, че това златно момче бе престанало да се гримира? И пак ще ти повторя, драга, ти знаеш толкова малко за медицината. Очевидно е, искам да кажа — клепачите му потръпнаха. — Какво, в името на боговете, те кара да мислиш, че сокът от горчиви бадеми е любовно биле, лек срещу импотентност, докато всъщност… — Нарцис отметна глава и се задави от смях — … е, ако трябва да съм честен, то е лек, нали така? Искам да кажа, че изчезват всички болести — лицето му стана сериозно. — Включително и самият живот.
Агрипина ужасено го гледаше.
— За какво говориш? — извика тя. — Ти си, ти си…
— Лекар! — усмихна се Нарцис. — Аз съм лекар, Спицерий не ти ли е разказвал за мен? — той се тупна по бедрата. — Бедният човек, имаше проблеми там долу, това често се среща. Много войници, бойци и борци се оплакват, че мъжествеността им е пресъхнала. Искам да кажа, обикновено нищо лошо не им се е случило — докосна с ръка главата си встрани. — Проблемът е повече в мозъка и сърцето, отколкото другаде. Нарушено равновесие на телесните течности — той въздъхна. — Милият Спицерий, беше толкова разстроен! Желаеше те, драга, но мислите му бяха черни.
— Какво е това? — направи опит да се изправи Агрипина, но Нарцис се примъкна по-близо до нея и стисна китката й.
— Няма да те оставя, драга! Разбираш ли, аз съм твой приятел. Може да имаш нужда от помощта ми, защото тези добри люде тук мислят, че си отровила Спицерий. Наистина ще трябва да седнеш и да ги изслушаш, както и аз ще те изслушам, преди да съм променил намеренията си!
— Накарах да те проследят! — обади се Клавдия. — Ти често посещаваш дома на Даций. Виждали са те също и с негови хора. Подозирам, че вече си отворила краката си за Мелеагър. Ти си безсърдечна уличница, Агрипина, която предпочита обществото на гладиатори, за да разсее отегчението си. Обичаш всякакви пакости и злосторства, и точно затова Даций успя да те привлече към заговора. Даций си мисли, че контролира повечето от хазартните игри в Рим, даването на пари в заем, високите лихви, но най-вече му харесва да се меси там, където се убива, нали така — няма значение дали са игри с петли, борба или схватката до смърт на двама мъже на арената. Даций и Мелеагър… — Клавдия замълча за миг, — двамата са приятели. Даций решил, че Мелеагър трябва да бъде победителят, VICTOR LUDORUM. Мелеагър е добър боец, навярно един от най-добрите. Даций и приятелите му уредили… как ще го наречеш ти? Двойни облози? Спицерий губи, Муран побеждава. Муран губи, Мелеагър побеждава. Можеш ли да си представиш печалбата, Агрипина? След като парите са в движение и бързо се натрупват при едно изместване на един облог по посока на друг? Разбирам, че могат да се направят милиони, цяло състояние. Ясно ли се изразявам, Агрипина? Между другото, точно това казва и Издирвача Салуст.
— Кой? — устните на Агрипина едва се раздвижиха.
— О, нима не познаваш Салуст? — Клавдия прехвърли камата от едната си ръка в другата. — Е, ти може и да не го познаваш, но той те познава. Наблюдавал те е извънредно внимателно.
— Аз съм свободна гражданка и мога да отивам където си искам. Аз не съм робиня или кръчмарска слугиня!
— Не отричам! — изсмя се Клавдия. — И можеш да си седиш тук и да ме оскърбяваш колкото душа ти иска. Когато хората те видят, казват само „Това е Агрипина!“. Но щеше да им е по-интересно, ако знаеха за познанията ти за любовните заклинания — бръкна в кожената кесия на колана си и извади оттам парче пергамент. — Познаваш ли го? Саморъчно си го писала. „Любовта побеждава Агрипина. Любовта побеждава Спицерий.“
— Дадох му го, това престъпление ли е?
— Не, но отравянето е престъпление. Първо се опита в амфитеатъра и не успя. Смесила си отровата с грима на Спицерий и едва по-късно, когато никой не те е наблюдавал, си пуснала малко в чашата, от която той пи, за да насочиш подозренията към Муран и дори към Полибий. Муран трябваше да убие Спицерий, но не го направи. Отровата, която си използвала — и това ще го потвърди и лекарят Валенс, не е била достатъчно силна. Трябвало е да се просмуче през кожата; аз не знам как действа — Клавдия махна към Валенс. — Може би ще можеш да обясниш на нашия приятел.
— Вярно е! — Валенс не трябваше да бъде подканван, толкова силна беше омразата му към Агрипина. — Един лекар — тихо продължи той — ще отхвърли всички евентуални причини за заболяване или заразяване. Много подробно разпитах Спицерий за деня в амфитеатъра. Предната вечер беше хапнал, а преди да тръгне за арената, пи малко вода. Обаче съвсем малко преди началото на битката твърдеше, че се чувства здрав и сърцат.
— Той изпи виното! — прекъсна го Агрипина. Валенс поклати глава:
— Онова, което ми разказа самият Спицерий, а не някой друг, е, че е усетил първите симптоми, преди да изпие виното.
— Лъжеш! — изкрещя Агрипина.
Валенс наистина лъжеше, но издържа погледа й.
— Ти, кучко, ти си направила точно това, което описа Клавдия. В Рим има жени, които действително се тровят със своите кремове, пудри и масла. Някои от гримовете за очи, които използват, съдържат беладона, а в пудрите им има смъртоносни количества олово и дори арсеник, които могат да разядат лицата им. Трябва да си го забелязвала и по себе си. Тези зловредни вещества навлизат в телесните течности, разяждат вътрешностите и замърсяват кръвта. В утрото, когато Спицерий трябваше да се сражава с Муран, ти си го посетила и си му донесла гримове, примесени с отрова. Спицерий винаги обичаше да изглежда колкото може по-добре. Твърдеше, че ако се е гримирал като жена, това разсейвало противника му. Помниш ли онова утро, Агрипина? Лицето му беше много гримирано. Почувства първите признаци, когато пристигна в амфитеатъра, но не им обърна внимание, защото ги взе за проява на обичайното напрежение. Изпи виното и излезе на арената. Всеки лекар ще ти каже, че смесицата от вино, силна възбуда от страх или удоволствие, съчетана с физическа дейност, може да накара кръвта да препуска. Тогава отровата е оказала въздействието си. Но тъй като не е била напълно всмукана от кожата — Валенс доближи показалеца си съвсем близо до лицето на Агрипина — и поради неговата великолепна физика и подготовка, Спицерий оцеля. Той повърна и това спаси живота му. Междувременно, в подземието зад „Портата на живота“, когато вниманието на всички беше отвлечено от шума около неговото състояние, ти си могла да отидеш до масата и да пуснеш същата отрова в чашата на Спицерий.
— Всъщност, не мисля — печално се усмихна Валенс, — че си възнамерявала да го убиеш, искала си
