странстващия учен.
— И аз започвам да се чудя. Надявам се библиотекарят Калив да открие нещо. Или убиецът да допусне грешка.
Килията на Пепи беше бедна и мрачна. Капаците на прозорците бяха затворени, на перваза стоеше ваза с увехнали цветя. По стените висяха тръстикови рогозки. Имаше семпло кресло и сгъваемо столче. Леглото беше широко, крачетата му бяха във формата на лъвове, а таблата отстрани до стената беше красиво изрисувана. Асурал отмести кревата. На стената някой грубо и несръчно беше щрихирал похотлива картинка. Единият любовник се беше надвесил над другия, а този отдолу притискаше задника му към слабините си. Фигурите бяха издраскани с нож направо върху мазилката. Художникът ги беше нарисувал облечени с нещо като петниста леопардова кожа, почетния знак на върховните жреци. Над тях имаше рисунка на малък сокол.
— Това работа на Пепи ли е? — попита Амеротке.
— Така твърдят слугите. Бил изрисувал цялата стена, но другите рисунки са заличени. Слугите са пропуснали тази. Аз им заповядах да не я пипат, докато не се върнете.
— Любовта между мъже не е нещо ново сред жреците — обади се Шуфой.
— Така е — съгласи се Амеротке. — Но зависи кои са двамата, и по-важното — дали това е открил Пепи. Някоя тайна, някой сексуален скандал в храма на Хор? Предвид на това, което знаем за нашия пътуващ учен, нищо чудно да се е занимавал и с изнудване — съдията се изправи и бутна леглото на мястото му.
На вратата се почука. Шуфой я отвори и вътре влезе библиотекарят Калив.
— Търсех ви, господарю. Мисля, че открих нещо. Разбира се, не можех да го взема с мен, но…
— Важно ли е? — попита Амеротке.
— Не съм съвсем сигурен, господарю. Най-добре да дойдете и сам да видите.
Четиринадесета глава
Калив постави древния папирус на масата пред Амеротке. Цветовете бяха отдавна избледнели, жълтото, червеното и черното се сливаха в избеляло сиво. Йероглифите отдолу бяха стари и изглеждаха разкривени. Върховният съдия се взря в документа разочарован — беше само изображение на фараон, нагласен с короната и царските знаци, а текстът отдолу бе благочестиво приветствие на възхвала.
— Това ли е ръкописът, за който се предполагаше, че е откраднат от Пепи?
— Да, господарю. Прегледах го внимателно. В него няма нищо изключително. Не знам дори и кой е фараонът. Очевидно е някой много древен владетел, но определено не е от династията на Скорпионите.
— В такъв случай каква е причината да го скрият и да изглежда така, сякаш Пепи го е откраднал? — попита Амеротке.
— Защото е доста ценен — отвърна Калив — за колекционерите на любопитни неща. Могат да бъдат взети добри пари за него. Освен това — библиотекарят се усмихна — се натъкнах на още два ръкописа, които не бяха на местата си.
— Нерия ли ги е използвал? — попита Амеротке.
— Фактът, че са били преместени от кутиите им, насочва точно към това — библиотекарят отиде до вратата, за да се увери, че е затворена. — Намерих и нещо, което определено ще допадне на благословената Хатусу. Преди да ви го покажа, господарю, позволете ми да ви изнеса кратка лекция по история — Калив седна на креслото като учител, готов да започне урока на учениците си: — Както знаете, господарю, преди хиляда и петстотин години Египет е бил обединен под управлението на фараона Менес от династията на Скорпионите, чието тяло не лежи в Некропола в Сакара, а…
— … тук, в гробницата под храма на Хор.
— Точно така. Менес е бил владетел на Горен Египет и вероятно произхожда от град Абидос14. Амбицията му е била да обедини Горен и Долен Египет в едно величаво царство. По това време Долен Египет е имал собствено управление и своя древна богиня — Нейт. Центърът на култа към нея е бил в град Саис, в западната част на делтата.
— Нейт е богиня, често изобразявана като жена с червена корона, каквато са носили царете на северното царство.
— Да, господарю. Нейт е била първична богиня, обединяваща мъжкото и женското начало. Според преданието тя е създала света и въпреки че е девица, е дарила с живот син — Калив млъкна и потри лице. — Храмът на Нейт в Саис е наречен Дом на пчелата, тъй като пчелата е била един от символите на Нейт. За да обедини Горен Египет със северното царство, Менес се оженил за царицата на севера, тоест за техния фараон! — библиотекарят видя изненадата в очите на Амеротке. — Да, господарю, първите владетели на Долен Египет са били жени. Всъщност те са носели името на Нейт. Менес и синът му Хораха приели една титла — „нейт“ — древна египетска дума, която означава „този, който принадлежи на пчелата“.
— Ако следвам правилно мисълта ти, учени библиотекарю — започна Амеротке, — преди Менес Египет е бил разделен на две отделни царства. Северното, Долен Египет, е било управлявано от жени, които приемали титлата „нейт“ по името на тяхната богиня майка, чийто храм е в Саис. Те са били законните носители на червената корона. В южното царство, Горен Египет, е управлявал Менес, който носел бяла корона. Той се оженил за фараон от Севера и е първият, обединил двете царства и двете корони. Оттогава царската корона на Египет е двойна — червена и бяла. А в знак на признателност към съпругата си, благодарение на която е станало това, е приел титлата на богинята, на която тя е служела.
— Дори нещо повече, господарю. Династията на Менес е приела знака на скорпиона за царски картуш…
— А скорпионът — прекъсна го Амеротке, припомняйки си рисунките при входа на лабиринта, — е хермафродитен символ, едновременно мъжки и женски — той млъкна. — И как откри всичко това?
— В древните ръкописи. В една хроника. Намерих още нещо… — Калив стана, отиде при един сандък във формата на пирамида, свали ключалките и извади две крехки парчета папирус. Махна плата около тях и ги разви пред Амеротке: — Това е портрет на Менес, първия от династията на Скорпионите. Разгледайте го внимателно.
Амеротке възкликна изненадано. При възкачването си на трона Хатусу беше носила царските знаци на мъж фараон, включително церемониалната брада. Но този портрет на Менес с двойната корона изобразяваше точно обратното: фараонът обединител на Египет силно приличаше на жена. С тънък врат, уголемени гърди и подчертана талия. Обръснатото му лице беше гримирано като на жена, слабините му бяха покрити от специално парче плат, каквото използваха жриците да прикрият интимните си части, ръцете и пръстите му бяха с женски украшения, а ноктите — боядисани в светлозелено. Навсякъде около него бяха нарисувани пчели, символ на божествената Нейт. Краката му, полузакрити от наметало, бяха обути във високи сандали, каквито носят благородните дами.
— Но той изглежда съвсем като жена! Менес е станал фараон на двете царства само заради благоволението на богинята майка Нейт. И защото сам той е станал жена! О, Калив! — съдията сграбчи библиотекаря за китката. — Божествената Хатусу ще ти позволи да седнеш в краката й и сама ще ти налива вино!
Калив прибра портрета и сложи на масата друг.
— А това е молитва за възхвала на Менес…
Амеротке бързо прочете текста. Някои от фразите бяха познати и все още се използваха в храмовете в Тива, но звученето беше различно. Менес не беше фараонът баща, а „божествената майка“ и „обичната дъщеря на Нейт, чиято утроба е източник на живота“. Съдията бутна папируса настрани:
— Защо това не се знае от всички? Вярно, на повече от хиляда и петстотин години е, но ако трябва да се вярва на тези ръкописи, първите фараони на Египет са били признати за законни владетели само поради отдадеността им на богинята майка Нейт и приемането на женски атрибути…
