— Никой няма да ви заповядва — намеси се Амеротке. — А сега сме се събрали тук, защото аз имам да ви кажа нещо. То ще сложи край на спора и ще обясни отвратителните убийства.
Вехлис плесна с ръце. Погледът й блестеше, а страните й бяха порозовели. Останалите зашепнаха тихо. Внимателно подбирайки думите си, върховният съдия описа какво е открил Калив. В началото жреците го прекъсваха със сумтене и викове. Някои подхвърляха, че добре познават историята на страната си и не искат да слушат лекции за миналото на Египет. Но постепенно възгласите стихнаха и недоволството отстъпи място на страхопочитанието и благоговението, когато жреците разбраха, че става въпрос за нещо много по-древно, отколкото са смятали, и далеч по-респектиращо, отколкото бе жалката им власт. Когато Амеротке свърши, никой не посмя да го предизвика или да оспори думите му. Жреците седяха с каменни лица и въпреки че ги огледа много внимателно, върховният съдия не забеляза и следа от вина или тревога. Убиецът все още поддържаше маската си.
Амон вдигна ръка с отворена длан — знак за мир. За първи път, откакто се срещнаха, той гледаше съдията с уважение.
— Знам, че говорите истината, господарю Амеротке, но трябва да признаете, че откритието ви е изненадващо и… — той се озърна за помощ от съратниците си — … променя много неща.
— И освен това — намеси се Озирис — откритието потвърждава нашите първоначални нагласи…
Амеротке сведе поглед. Жреците бяха разчели посланието му и сега се извъртаха като подети от вятъра корабни платна. Той се изправи и рече:
— Съветът на жреците трябва да приключи още днес. Божествената Хатусу ви зададе въпрос… По- точно господарят Сененмут. Въпросът беше: „Има ли някаква пречка жена с доказан божествен произход и дарена с подкрепата на боговете да носи двойната корона на Египет и да държи жезъла, скиптъра и ветрилото на народа от Земята на деветте лъка?“ А какви пречки могат да съществуват, след като първият фараон, обединил Египет, се е подчинявал повече на женското, отколкото на мъжкото, начало? Всъщност законността на управлението му се е основавала на това.
— Иска ми се върховният жрец Хатор да беше тук — отбеляза тъжно Изида.
— Защо? — попита Амеротке.
— След като отидохме в библиотеката да видим какви ръкописи е отмъкнал Пепи, ние излязохме да се поразходим в града. Аз, Хатор, Озирис и Анубис.
— И аз бях с тях — обади се Сенги, нетърпелив да се прикачи към нещо, което може да получи одобрението на съда.
— Седнахме на сянка под една палма — продължи Изида. — Като върховен жрец на богинята на любовта господарят Хатор говореше нещо като това, което ни разказахте…
„Много добре“, помисли си Амеротке. Той скри презрението си към продажните жреци, които сега нямаха друг изход, освен да приемат и да благословят възкачването на Хатусу.
— Господарю Амеротке, изглеждате леко разсеян — отбеляза Хани.
Върховният съдия въздъхна дълбоко:
— Утре тук ще дойде божествената Хатусу. Добре е, че ще можем да говорим с един глас и да положим под краката й — той замълча за миг — плодовете от нашите проучвания… — жреците се успокоиха и на лицата им изгряха усмивки. „Защо да си създавам врагове“, помисли си съдията. Кой знае кога за доброто на правосъдието или на Египет можеше да има нужда от подкрепата на върховните жреци? Най-добре беше да представи откритията на Калив като общо дело. — Но трябва да почетем и библиотекаря Калив… — добави той.
— Разбира се — отвърнаха всички в един глас.
— И само така е правилно — продължи Хани. — Калив е забележителен млад учен. Той трябва да бъде представен на нейно величество.
— Вече е представен — отвърна рязко Амеротке. — Не бива да забравяме обаче, че остана една недовършена работа. Калив беше изпратен в Дома на вечността, за да се осигури безопасността му. Везирът Сененмут лично ще се погрижи за това. Защото още не сме открили извършителя на убийствата и автора на провалилия се опит за покушение срещу мен.
— И вече близо ли сте до истината? — попита Вехлис.
— Иска ми се да кажа „да“ — усмихна се Амеротке. — Всъщност открих някои неща… — и той разказа набързо за заключенията си относно убийствата на Нерия, Пепи, Прем, Хатор и Сато.
— Това… това за Пепи — заекна Хани — не е каквото си мислехме. Не знам какво да кажа. Нерия беше потаен, но тази работа с татуировката… — той избърса потта от лицето си. — Макар че думите ви са логични.
— Рисунките в гробницата нарочно ли са повредени? — попита Амон.
— Ами… — отвърна Амеротке. — Вероятно са избледнели през годините, но ми се струва, че и жреците са помогнали малко…
— А смъртта на Прем? — обади се Изида. — Защо е било нужно да е толкова жестока?
— А смъртта на Сато? Случайност ли е? — намеси се Вехлис. Тя се обърна към съпруга си. — Нали лекарите казаха, че на виното нищо му няма?
— Направено е да изглежда случайна — отвърна Амеротке. — Сега знаете колкото мен — той се взря в рисунката на отсрещната стена, изобразяваща птица с блестящо оперение. Някой беше казал нещо важно. Той поклати глава. Щеше да си спомни по-късно. — Можете ли да добавите нещо към моите заключения?
— Хатор може да е бил убит заради убежденията му — предположи Амон.
Амеротке поклати глава:
— Не, смъртта на Хатор беше единствено с цел да предизвика хаос… — и нетърпеливо забарабани с пръсти по маста. Беше сигурен, че убиецът е тук, сред присъстващите. Но как да го изкара на бял свят? Всички бяха умни мъже, жилави и хитри, способни да се покатерят по въжена стълба, да стрелят с лък, да залеят с масло горкия Нерия. Въпросът беше кой от тях го е направил. Или дали е действал сам? Или пък всички бяха съучастници и се защитаваха един друг?
— Има ли още нещо? — попита Хани.
Върховният съдия поклати глава. Изправи се и разсеяно прие благодарностите им. Излезе и тръгна през градината, а Шуфой го очакваше под акациите.
— Чухте ли новината, господарю? Божествената Хатусу ще пристигне тук! — той го огледа внимателно. — Изглеждате тъжен. Мога да ви приготвя специална отвара: счукана кост от мангуста, смесена със сушен крак на кошута, щипка чист восък и опиум на око…
Амеротке поклати глава:
— Опитвам се да открия убиец, при това много умен убиец…
— Говорих с Калив — прекъсна го джуджето. — Нерия е открил нещо, така ли?
Върховният съдия кимна. Шуфой отвори малката си кесия, с която никога не се разделяше, и извади парче втвърден восък, с който пресмяташе печалбата от търговията си. Приведе се до господаря си и нарисува пирамида.
— Нерия е в основата на всичко — обясни той. — Отец Прем е втората линийка.
— А третата?
— Третата е убиецът. Знаем, че има връзка между Нерия и Прем. Двамата са познавали злодея и са говорили с него заедно или поотделно. Ако трябваше да залагам, бих избрал господаря Хани. Все пак той най-добре познава храма, а Нерия и Прем са работили със и за него. Има само един проблем.
— Какъв?
— Господарят Хани се страхува от високото… — Амеротке го изгледа смаян. — Виждате ли — ухили се Шуфой и се потупа по главата. — Може и да съм дребен, но се промъквам там, където другите не могат, и слушам разговорите на слугите. Всички знаят, че на Хани му се вие свят дори когато изкачва стълби.
— Значи той не е човекът, който би се изкатерил по въжена стълба?
— Определено!
Съдията не обърна внимание на иронията в думите на джуджето.
— Какво друго си открил?
— Нещо, което вие не успяхте. Нерия, Хани, Хатор, Амон, Озирис и Изида са се учили заедно в Дома на живота. Вярно, Нерия е бил доста по-млад от останалите…
