Царският паланкин вече ги очакваше. Хатусу се обърна към събралите се жреци и ги изгледа студено. Амеротке беше там. Тя му се усмихна и се качи в паланкина. Носачите го вдигнаха на раменете си и отнесоха величествената особа в храма. Облаци благовония се издигаха да я поздравят, пред нея разхвърляха цветя, потопени в благовония. Събрани на стълбите жреци подеха божествен псалм.
Хатусу се насили да се отпусне. Паланкинът беше положен на земята. Тя излезе и стъпи върху специално постлания килим. Сетне бързо потъна в хладината на храма. Направи приношение в светилището на Хор и влезе в Залата на съвета, където жреците я очакваха с притаен дъх. Зае приготвения за нея трон, а Сененмут се настани в креслото от дясната й страна. Жреците се поклониха дълбоко и покорно допряха чела о пода. Хатусу ги остави да поседят така малко по-дълго от обикновено.
— Амеротке — гласът й прозвуча почти като шепот, — ти и придружителите ти можете да седнете! — съдията и жреците се подчиниха безмълвно. — Ще прескочим церемониите — започна грубо тя. — Аз ще говоря и думите ми ще имат силата на закон. Защото седя на трона на фараоните и нося двойната корона на Египет. А също жезъла, скиптъра и ветрилото. Такава е волята на боговете!
— Така е! Така е! — отвърнаха всички и се поклониха.
— Разбирам, че господарят Амеротке с помощта на библиотекаря Калив е довел въпроса — Хатусу подбираше думите си внимателно — до доста изненадващо заключение — тя се усмихна на върховния съдия и после попита жреците дали всички са убедени в откритието. Върховните жреци потвърдиха в един глас.
— На празника на Изида — обяви Сененмут — божественият фараон ще направи приношение в светилището. Всички върховни жреци на Тива ще присъстват и народът ще види радостните им приветствия — той махна рязко: — С това въпросът е приключен!
Съветът седеше мълчаливо. Хатусу си пое дъх и издиша бавно, знак, че ще вземе думата отново. Амеротке виждаше, че придружителите му се напрягат. Той скри вълнението си. Хатусу щеше да организира процес, убиецът трябваше да бъде разкрит. Върховният съдия беше стигнал до логичното заключение, но нямаше да му е лесно да го докаже. Той се опитваше да задържи безизразната маска на лицето си, която си беше наложил, и внимателно избягваше погледа на заподозрения.
— Но останаха други въпроси — повиши глас царицата. — Вратите на храма са затворени. Трябва да възтържествува правосъдието на фараона! — Хатусу почти викаше. — Извършени са ужасни убийства! — и замълча многозначително.
Амеротке чакаше. През нощта беше приключил с обмислянето и бе стигнал до едно определено заключение. Информацията, която Шуфой му беше донесъл вчера, беше изключително важна. Той незабавно бе изпратил писмо до Сененмут и след това, спомняйки си за смъртта на Антеф, беше издал заповед, подпечатана с личния му картуш, с която позволяваше на Далифа да се омъжи и да продължи връзката си под покровителството на фараона.
— Господарю Амеротке — обади се Сененмут.
Върховният съдия се изправи.
— Не искам да разказвам това, което всички тук вече знаят — започна той. — Ние сме в храма на Хор, но тук се чувства присъствието на червенокосия Сет, бога на насилствената смърт. Нейно величество спомена убийство, но в корените на престъпленията се крие предателство. Някой с черно сърце и принадлежаща на нощта душа е отказал да приеме волята на боговете. Ако можеше да се докаже, че жена има правото да стане фараон и че всъщност първите фараони на Египет са дължали законността си на женското начало, тогава всички обсъждания щяха да приключат.
— А сега съществува такова доказателство! — извика Хани.
— Да, така е — отвърна Амеротке, забелязвайки, че върховният жрец трепери и лицето му е пепеляво. — Нерия е бил потаен човек, но блестящ учен. Той е стигнал до същото заключение. Разгледал е рисунките в гробницата под храма. Вероятно е забелязал нещо, а след това е намерил доказателство в архивите в библиотеката. Нетърпелив да покаже знанията си и да получи поздравление от стария си учител, Нерия е разказал всичко на Прем. Сигурен съм, че не е имал време и желание да го сподели и с пътуващия учен Пепи, когото е смятал за търсач на скандали. А Пепи е бил нает от главния писар Сенги — главният писар сведе глава. — Но Пепи е приел задачата само за да си осигури удобно легло и добра храна. Той не се е интересувал от ръкописи и папируси, а от клюките в храма. Като човек с остър ум и наблюдателно око Пепи сигурно е бил привлечен от уединението на Нерия… — Амеротке замълча. — Пътуващият учен е заподозрял, че Нерия е попаднал на нещо важно, и е започнал да го следи внимателно, за да разбере какво е. Само че се е натъкнал на нещо друго. Открил е, че Нерия е имал връзка с някого от храма. Пепи може дори да ги е хванал в неприлична поза, защото в килията си е нарисувал доста груба рисунка на „откритието“ си. Когато я видях за първи път, реших, че изобразява сношение на двама мъже — Амеротке тръгна покрай редицата столчета, спря до Вехлис и я хвана за ръката. Беше студена като лед. Той впи поглед в тъмните й очи. — Но всъщност сте били вие и Нерия! — Хани изстена. Върховният съдия допускаше, че Хани може би подозира съпругата си в изневяра. Затова сега прикова поглед в него и продължи да говори все така спокойно и обмислено: — Не знам от колко време е била връзката им. Месеци, а вероятно дори години. Градините на Хор са големи, в храма има скрити кътчета и хубави места за уединение… — обърна се рязко към Амон: — Прав съм, нали? Видях ви в едно от тях с танцьорка от храма…
Амон сведе поглед под тежките си клепачи. Амеротке погледна отново към Вехлис. Тя не беше помръднала. Очите й бяха спокойни, а лицето — все така гладко.
— Няма ли да кажеш нещо? — извика Хани.
Вехлис изгледа презрително съпруга си. Амеротке пусна ръката й и тихо изрече:
— Нерия ви е казал какво е открил, нали? Видели сте татуировката на скорпиона върху бедрото му… Доста странен начин да спечели благоразположението на двора! Голямо самохвалство за откритията му. Нерия сигурно е знаел, че когато публично оповести находката си, ще получи божествената възхвала на фараона…
В залата на съвета беше абсолютно тихо. Хатусу беше забравила напълно за протокола и седеше с леко отворена уста, а в очите й блестеше гняв. Сененмут се беше привел напред, сякаш не можеше да повярва на ушите си. Амеротке му беше казал, че ще разобличи убиеца, но не беше споменавал имена. Съдията се отдръпна крачка назад и още по-тихо попита съпругата на Хани:
— Вие сте убили Нерия, нали? — Вехлис не отговори. Амеротке се чудеше дали не е в шок. Тя седеше неподвижна като статуя. Ръцете й почиваха в скута и боядисаните в червено изящни нокти привлякоха вниманието му. — Знаели сте кога Нерия ще слезе в гробницата и че всички други ще са далеч, на пира след посещението на божествения фараон. Архиварят се е изкачвал по стълбите, когато вие сте отворили вратата, а той се е вкаменил от изненада. За миг сте го полели с масло и сте хвърлили горящата факла. Нерия, смешната му татуировка и надеждите му за издигане са изгорели напълно. Затворили сте вратата, скрили сте делвата с маслото и сте се втурнали към килията му, за да я претърсите. Все пак сте знаели всичките му скривалища. После бързо и безшумно сте премахнали всички следи, всички възможни улики за връзката ви, всички сведения за плодовете на издирванията му.
— Жено, нима просто ще седиш и ще слушаш мълчаливо обвиненията на върховния съдия? — извика Сененмут.
— Сега слушам — изръмжа Вехлис. — А след това ще отговоря, каменоделецо! — Сененмут трепна на обидното подмятане за простия му произход. — Продължете, господарю Амеротке!
— Да, ще продължа. Нерия е бил извън играта, но е трябвало да бъде запушена устата и на кроткия
