старец Прем, с когото архиварят е бил споделил узнатото. А и е било възможно проницателният отец да е подозирал за връзката ви с Нерия. Отишли сте да се срещнете с него. Добре сте планирали всичко. Прем е бил самотник, отшелник. Сато, неговият слуга, е обикалял града да си търси момиче. Всички са знаели за тази му слабост. Постоянно са се шегували с него. Вие ли платихте на куртизанката да се съгласи да го обслужи? Да го напои с бира? Както и да е. Отишли сте при възрастния учен в градинската кула. Носели сте въжена стълбичка и сте я оставили пред килията му. Влезли сте и сте поговорили. Прем е бил разговорлив и сигурно е изтървал пред вас нещо, с което е предизвикал подозренията ви. Убили сте го със стария боен кривак на хиксосите и сте претърсили килията му. Но се е върнал Сато. Скрили сте трупа на Прем под леглото и бързо сте се качили на покрива на кулата. Спуснали сте въжената стълбичка през бойницата. Взели сте шала и шапката на стария жрец и сте се престорили на него.
— Как бих могла да сторя това? — обади се тя.
— Било е тъмно, господарке. Свалили сте перуката си, нахлупили сте сламената шапка и сте увили раменете си с шала на Прем. Сато е видял това, което е очаквал да види. Затова не се е замислил. Слязъл е пред килията, а малко по-късно вие сте го последвали. За да му отвлечете вниманието, сте свалили пръстена си и сте го пуснали надолу по стълбите. Сато се е втурнал да го гони, а вие сте влезли в килията на Прем. Вътре също е било тъмно, а и сте стояли с гръб към вратата. Сато е оставил пръстена на масата. Изпратили сте го, затворили сте вратата и сте пуснали резето — Амеротке сви рамене. — Мисля, че всеки вик си прилича с другите. Сато е опитал да отвори вратата, но не е успял. Побягнал е да търси помощ. Вие сте преместили тялото на Прем на леглото, взели сте кривака и сте излезли през прозореца. Покатерили сте се по въжената стълбичка и през бойницата сте се озовали на покрива на кулата.
— Аз да се покатеря по въжена стълбичка?!
— Вехлис, вие сте по-силна от повечето войници на фараона. Знам, че сте запален плувец и за вас не е проблем да се изкачите по стълбичката. От покрива сте я изхвърлили заедно с кривака и по-късно сте ги прибрали от розовите храсти. След това сте се присъединили към останалите пред разбитата врата на Прем.
— Да, бяхте там — обади се Изида, устните му се свиха презрително. — И като се замисля, сякаш се появихте от нищото.
— Какво знаеш ти за мен? — изсумтя Вехлис. — Дръж любезния си език зад зъбите си! — жрицата като че ли бе изгубила всякакъв страх от Хатусу и обкръжението й.
— Пепи е бил следващата жертва — продължи върховният съдия. — Убеден съм, че не ви е изнудвал. Вероятно просто се е изпуснал, че знае за вас и Нерия. Искал е сребро в кесията си, да си напълни корема с вино и да подържи в ръцете си задника на някоя хубава куртизанка. Щом е получил парите, Пепи веднага се е втурнал към бардаците в града. Но изнудвачите винаги се връщат, нали? Трябвало е да го унищожите заедно с доказателствата, с които е разполагал — например записки или рисунки, какво е видял. Той се е държал като всеки разгулен мъж — пиел е от обед и се е въргалял с курвите от Дома на удоволствието.
— Да не искате да кажете, че аз, върховната жрица, съм слязла на пристана?
— Вие не се страхувате от нищо, Вехлис. Няма човек, който да ви уплаши. Купили сте кожен мях с масло и загърната в наметало, преструвайки се на старица, сте могли да се вмъкнете в пивницата и да чакате Пепи да се върне. Кой в храма на Хор държи сметка, кога излиза и къде ходи могъщата жрица на Хор?
— Имате ли доказателство за всичко това? — попита Сененмут.
— Да, господарю.
Едва сега Вехлис ококори очи и тялото й се напрегна.
— Следващата жертва — Хатор, е била избрана случайно, за да създаде хаос и да нажежи напрежението. Масите бяха подредени в залата за пиршества. — Амеротке се приближи до Хани и го погледна: — Вие бяхте домакин, господарю, но кой решаваше къде да седне всеки от гостите? — лицето на Хани се бе състарило, изглеждаше пепеляво от страх. Погледът му потрепна раболепно и той отвори уста. Съдията го изпревари: — Вехлис, нали? И преди да започне пирът, с влизането и излизането на слуги и музиканти е било толкова лесно да мине край масите и да сипе отровен прах в чашата за бира. Кой би я заподозрял? А след като Хатор е бил мъртъв — върховният съдия се върна до Вехлис, — е трябвало и Сато да бъде изпратен във вечната нощ. Убийството на Прем е било най-неудачното. Изобщо не сте могли да бъдете сигурна, че горкият пиян слуга не е видял нещо странно, нали? А и той не си е държал езика зад зъбите, ами е ходил да ме търси, да разпитва къде съм, защото искал да ме види — Амеротке се приведе пред Вехлис. — И бързо е бил набелязан за убиване. Сато никога не е отказвал делвичка с вино. Все едно жадна котка да обърне гръб на паничка с мляко. След като е умрял, вие сте се качили в килията му, избърсали сте виното и сте заменили отровната делвичка с нова — съдията се изправи.
— Сато не беше много умен, но сигурно е разбрал, че е отровен. Той е потопил ръцете си във виното и е оставил отпечатъци от дланите си върху стената. Питам се какво ли се е опитал да ни каже? — Амеротке леко потупа Вехлис по ръцете. — Дали Сато не е започнал да се чуди кого е видял в нощта, когато господарят му е загинал? Дали не е видял пръстите ви? Боядисаните ви нокти са толкова отличителен белег. Сато се е опитал да каже нещо за ръцете на убиеца. Никога няма да узнаем дали е било за боядисаните нокти, за кожата или за пръстена, който е донесъл.
— И сигурно ме обвинявате за нападението срещу вас? — прошепна Вехлис.
— Точно така. Не е било трудно за съпругата на върховния жрец да слезе през нощта в хранилището на лодките, да се промъкне на борда с мях с кръв от кланиците. Излели сте водата от някои делви, напълнили сте ги с кръв, отхлабили сте връзките, които са ги придържали неподвижно…
— В името на фараона — изправи се в стола си Вехлис и впери поглед право в Хатусу. — До този момент слушах търпеливо всички лъжи. Къде е доказателството, ако не броим червените отпечатъци на пияния слуга върху стената?
— Откъде знаете, че виното е било червено? — попита Амеротке.
— Съпругът ми ми каза — отвърна след миг объркване тя.
— Не, не съм! — заекна Хани. Изгледа кръвнишки съпругата си: — Заклевам се пред фараона, че никога не съм ти казвал такова нещо.
Вехлис му хвърли презрителен поглед.
— Вие поискахте доказателство — намеси се отново Амеротке. Обърна се и се поклони на Хатусу. — То ще дойде на две части, ваше величество. Първия ден, когато дойдох тук, слязох долу в гробницата. Исках да разгледам рисунките по стената. Убиецът ме проследи, стреля с лък и след това изчезна… — съдията замълча.
— Но защо Вехлис би искала смъртта ви? — попита Амон.
— Смъртта ми трябваше да има същия ефект както убийството на Хатор — да предизвика недоволство, да обяви провала на съвета на върховните жреци…
— Продължи — заповяда Хатусу. — Значи си отишъл в гробницата, а после?
— Да. Нападението се провали, но стрелецът трябва да е бил един от членовете на съвета, само те знаеха, че възнамерявам да сляза в гробницата. В началото си мислех, че ще е невъзможно да проследя къде са били всички по това време, но по една случайност ми беше поднесена нужната информация. Амон се забавляваше с танцьорка от храма. Хатор, Изида, Озирис, Анубис и Сенги са били извън храма, а върховният жрец Хани е бил на служба в светилището. Но вие, уважаема Вехлис, сте съвсем друг въпрос. Спомняте ли си онази сутрин? Дойдохте в библиотеката с една прислужница. Казахте, че отивате да поплувате в свещеното езеро. Тогава не заподозрях нищо. Но след това се замислих. Дали дойдохте да ми кажете какво мислите да правите, за да не паднат подозренията върху вас? Изпратих Шуфой да намери прислужницата ви. Той я отведе от храма в една къща, където сега е в безопасност. Тя си спомня онази сутрин много добре. Тръгнали сте да поплувате, но внезапно сте променили решението си. Освободили сте момичето. Взели сте лък, колчан със стрели и… се опитахте да ме убиете в гробницата.
— Ако доведете тази кучка тук — развика се Вехлис, — бързо ще освежа паметта й! — после се овладя и заговори по-спокойно: — Това ли е единственото доказателство, което можете да представите?
— Не, съвсем не! — Амеротке се обърна към Сененмут: — Господарю, отвън чака една жена на име Далифа. Бих искал да я пуснете да влезе.
Сененмут нареди на пазачите да доведат Далифа. Миг по-късно тя прекрачи в залата и се поклони на присъстващите. Изглеждаше изплашена и смутена. Амеротке се беше видял с нея по-рано сутринта и й беше казал какво точно да направи.
