Красавицата, коленичила в уханна плодова градина; лицето й бе тревожило непрестанно сънищата ми и не ми дава покой и до днес. Тя бе успяла да смири вече душата си: сините й очи гледаха спокойно, макар и с бледочервени кръгове от изплаканите сълзи.
— Маху — чух я да изрича, шепнейки името ми. — Знам защо си тук. Спомняш ли си, че гадателката ми го бе казала? Че ще погина от ръцете на приятел.
Не можех да помръдна. Стиснах още по-здраво чашата и се опитах да се приближа до нея, но не се получи: стоях като прикован, гледах я право в очите и чувствах само страховитата болка в сърцето си. Огънят в мангала гореше ярко, но на мен ми беше много студено, сякаш мъртвешки хлад бе обхванал тялото ми.
— Маху — усмихна се тя, — поне умирам в присъствието на приятел.
— Ехнатон? — отговорих с въпрос. — Господарке моя, къде е Ехнатон?
— Не знам — стана по-ясно видима усмивката й. — Дори да знаех, нямаше да кажа нито на теб — помръкна погледът й, — нито на другите хиени.
Преди да успея да я спра, тя измъкна чашата от ръката ми, вдигна я към мен с жеста на наздравицата и изпи на един дъх всичко, сипано от нечия ръка. Гледах как няколко пурпурни капки се стичат по брадичката й надолу към тази толкова прекрасна шия. Тя въздъхна дълбоко и пусна чашата встрани.
—
Стиснах протегнатата й ръка и я притеглих съвсем близо до себе си. Треперенето й се усили; цялото й тяло се разтърсваше, когато ръцете ми я обгърнаха здраво; после притиснах главата й към рамото си.
— Защо? — пошепнах. — Защо моето име…
Тя вдигна глава.
— Не съм правила никакви списъци — изрече с мъка. — Дори да бях го сторила, твоето име никога нямаше да бъде в тях — понечи да се измъкне от ръцете ми, но аз я притиснах още по-силно, без да мога да произнеса и дума повече.
Тя въздъхна още веднъж-дваж, изкашля се, сякаш искаше да очисти гърлото си, след което тялото й се отпусна отведнъж. Освободих я внимателно от прегръдката си. Бях доволен, че очите й са затворени; бялото й лице, станало вече владение на смъртта, изглеждаше по-младолико. Положих я грижливо върху възглавниците, изправих се и изритах чашата към стената. После отворих вратата. Ай и чедата на Кап, наредени в полукръг, ме гледаха напрегнато в лицето.
— Отиде си — обявих. Затворих вратата след себе си с ритник и добавих: — Всичко свърши!
Историческа бележка
Възвеличават те войските ти една след друга, Теб, Повелителю, за да живееш вечно.
Знаем достатъчно много за Маху благодарение на незаетата му гробница в Тел ел Амарна (Града на Атон), оформена надълбоко в местния скален масив като предпазна мярка срещу осквернителите и грабителите на гробове. Живописните изображения в нея са изпълнени набързо, но са сериозно свидетелство за голямото дело на Маху — осуетяването на много опасен заговор срещу Ехнатон. Археолозите намират не само дома му, но и работното му място и дори установяват наличието на неголям оръжеен арсенал, който Маху е държал в непосредствена близост. Личността, разкошът и залезът на Аменофис III, както и голямата му любов към царица Тийи са документирани добре и са описани точно от историчката Джоана Флечър във великолепната й книга „Слънчевият цар на Египет: Аменофис III“. Рязкото издигане и успехите на прослойката от Ахмин са анализирали в ясна картина редица историци, включително Боб Брайъс и Николас Рийвс, както и аз в книгата ми „Тутанкамон“, Лондон, 2002. А голямото влияние на царица Тийи в Египет, преди всичко върху външните работи на страната, е видно от познатото днес като „Писания от Амарна“.
Самоубийството на големия приятел на фараона (Амон) Хотеп, внезапното изчезване на принц Тутмос (Маху твърди, че причината е отравяне, а не някакво ненадейно заболяване), както и също толкова рязкото издигане на по-малкия му брат Ехнатон до върха не се оспорват като исторически факти. Указите на Ехнатон за построяването на съвсем нов град, изоставянето на Тива и настойчивото подчертаване на факта, че се е случило нещо неочаквано и страховито, са все още запазени и валидността им може да се потвърди от наличния материал във всички общоприети учебници и помагала, които са свързани с неговото царуване. Същите източници описват точно полагането на основите на новия град на Големия еретик, а също така случилото се там, като се набляга постоянно върху личностите на Ехнатон и Нефертити, както и върху култа към Атон. В книгата „Нефертити“ на Ивлин Уелс се споменава и за по-мрачни дела, включително за намирането на останки от човешко тяло, погребано в стените на къща в същия град!
Крахът на Ехнатоновото царуване, разгледан встрани от избухването на много жестока чумна епидемия, остава обаче забулен в мистерия. В Берлинския музей се пази прочутата статуя на Нефертити, от която е видна смайващата й красота, макар че там се намира и друга статуя, показваща я като по-възрастна, когато хубостта й е започнала да повяхва. Повечето историци настояват, че между Ехнатон и Нефертити се стига до сериозен разрив, възможната причина за който поне според Маху е раждането на Тутанкатон — единствения син на Ехнатон, роден от митанийската принцеса Хийа. Николас Рийвс цитира в книгата си „Ехнатон: Фалшивият пророк на Египет“ други източници и създава своя теория, според която Нефертити се връща във властта, управлявайки като регент със съпруга си, и дори „създава отново“ себе си като тайнствената Сменхкаре, но само за да се срути от върха внезапно и необяснимо.
Това нейно сгромолясване не повлича Ай, Хюйи, Майа, Хоремхеб и Маху: техните гробници са превъзходна илюстрация за успешна кариера дълго време след Нефертити. А Маху може наистина да се окаже прав: той и останалите оцеляват единствено защото стават причина за нейния окончателен провал. Тези ключови участници в голямата игра в империята остават, както го доказва по-нататъшната изповед на Маху, за да се включват отново и отново в порочния смъртоносен политически въртоп, който е отличителен белег на края на величавата Осемнайсета династия на Древен Египет.
Информация за текста
© 2003 Пол Дохърти
© 2008 Александър Бояджиев, превод от английски
Paul C. Doherty
An Evil Spirit Out of the West, 2003
Сканиране: Galimundi, 2010 г.
Разпознаване и редакция: Dave, 2010 г.
Издание:
Пол Дохърти. Възходът на Атон
Английска, първо издание
Редактор: Милена Трандева
Художник: Виктор Паунов
ИК „Труд“, 2008 г.
ISBN: 954-528-526-5
