коня и да отида при краля в Уудсток. Щях да го накарам да затвори това проклето място и да тикне преподавателите в Тауър, за да ги разпитат.
— „Спароу Хол“ не ти харесва, нали? — попита Корбет.
— Не, сър Хю. Не обичах Браос. Не обичам, когато хората се издигат за сметка на болката и унижението на други хора. Не обичам и проклетата му сестра, която непрестанно ме кара да моля краля да окаже нови почести на паметта на брат й. Браос не беше светец, а боец, който се отдаде на религията и учението в залеза на живота си.
Корбет наблюдаваше с интерес гневния изблик на дебелия дребен човечец.
— Не харесвам и преподавателите! — отсече той. — Нито тук, нито където и да е из града. Мразя така наречените им студенти, които се мотаят и вършат повече престъпления от банда разбойници.
— И аз някога бях студент.
Бълок се успокои и се усмихна.
— Сър Хю, просто съм ядосан. Мнозина преподаватели и студенти са добри хора, посветили живота си на учението и молитвите.
— Не харесваш само Браос, нали? — попита Корбет.
Бълок вдигна глава — в очите му имаше сълзи.
— Когато бях млад — каза той, — още момче, бях оръженосец на баща си в армията на дьо Монфор. Срещал ли си Великия граф?
Корбет поклати отрицателно глава.
— Веднъж си поговори с мен — каза Бълок. — Слезе от коня си и ме потупа по рамото. Караше хората да се чувстват ценени. Не държеше на церемониите и когато говореше, сякаш слушах музика — сърцето ми подскачаше и кръвта заиграваше във вените ми.
— И все пак сега си верен служител на краля? — попита Корбет.
— Част от мечтата умря — отвърна Бълок, — но идеята за добруването на английския народ е все още жива. Разбира се, що се отнася до нашия крал Едуард, жалко. На млади години кралят беше като дьо Монфор. Но аз май се разбъбрих като дърта клюкарка — да вървим!
Корбет и Ранулф последваха Бълок вън от общежитието. Улиците бяха препълнени, но шерифът вървеше целеустремено и тълпата се разделяше пред него като вълна пред кораб. Той не поглеждаше нито вляво, нито вдясно. Корбет с удивление забеляза колко бързо студентите, просяците и дори влиятелните търговци се отдръпваха от пътя на Бълок. Спряха на ъгъла на Бокардо Лейн, където приставите оковаваха проститутките в пранги. Корбет дръпна Ранулф за ръкава.
— Спокойно ли умря Малтоут?
— Направих нужното, господарю. — Прислужникът го погледна под око. — Ако и с мен стане нещо такова, разчитам, че ще постъпиш по същия начин.
Излязоха от града, минаха по подвижния мост и влязоха в замъка. Сър Уолтър ги въведе в една зала и ги покани да седнат на масата върху подиума. После донесе от един шкаф в ъгъла чаши с бяло вино.
— Съжалявам, че е разхвърляно — извини се той, докато им поднасяше виното и почистваше пилешките кости от масата. — Доведи затворниците! — извика на войника, който пазеше пред вратата. — И им кажи, че няма да търпя нахалството им! — Бълок седна между Корбет и Ранулф, взе една кърпа и избърса пръстите си. Видя, че писарят го гледа и обясни: — От мазнината е.
— Не, не, сър Уолтър, ти… — Корбет поклати глава. — Просто ми напомни за нещо.
Той вдигна поглед, когато вратите се разтвориха и войниците на Бълок избутаха вътре редицата нещастни студенти.
— Освободих проститутките — прошепна Бълок. — Плеснах ги отзад и ги пуснах. Създаваха разногласия между хората ми.
Студентите се подредиха. Лицата им бяха мръсни, по страните и около устата на някои от тях имаше рани.
— Е, вече изтрезняхте, нали? Дейвид-ап-Томас, крачка напред!
Уелсецът, още облечен в сивата роба и със завързани отпред ръце, пристъпи една крачка. Арогантността му беше изчезнала, едното му око беше полузатворено и започнало да посинява, на бузата си имаше драскотина. Въпреки това той се опита да протестира.
— Аз съм студент в „Спароу Хол“ — заяви младежът. — Освен това съм писар. Мога да цитирам Писанието и принадлежа към духовенството. Светски съд не може да ме съди.
— Млъкни! — изрева Бълок. — Ние няма да те съдим. — Той вдигна пръст. — Когато свърша с теб, ще те предам на съда на прокторите. Те ще те върнат в Уелс, момче.
Гневът на Ап Томас се стопи. Корбет щракна с пръсти и му направи знак да се приближи.
— Мастър Ап Томас — каза той тихо. — Снощи един от моите хора беше убит от Звънаря. Това е измяна, а ти знаеш каква е присъдата за предателите.
Ап Томас облиза устни.
— Не знам нищо за Звънаря — промърмори той. — Мога да го потвърдя под клетва.
— След като те наблюдавах снощи, не бих повярвал на клетвите ти — отсече Бълок.
— Ще се закълна — повтори Ап Томас. — Нищо не знам.
— Но ти си преследвал нещастния Пасърел и си причинил смъртта му.
— Защото мислехме, че е убил Ашъм.
— И защо — избухна Ранулф — го е било грижа Дейвид-ап-Томас за този стар библиотекар?
— Ашъм ни обичаше — отвърна Ап Томас.
— Да, да — прекъсна го Корбет. — Разказвал ви е за древната ви религия.
— И ни даваше пари — добави Ап Томас. — С неговото сребро пирувахме.
— И защо го е правил? — попита Корбет. — Ашъм не беше богат човек.
Ап Томас сви рамене.
— Не ни е давал много. След като умря, получих кесия сребърни монети с кратка бележка, че Ашъм ми ги е завещал.
— Къде е тази бележка?
— Унищожих я. Беше надраскана набързо.
— И кой ти я даде?
— Всъщност, лично Пасърел.
— Разбирам — каза Корбет. — И писмото беше запечатано?
— Да, така е. Пасърел ми го даде заедно с малка кесия сребро и каза, че я намерил между вещите на Ашъм.
— Сигурно разбираш, че парите са били от Звънаря и ти си налапал въдицата? Любимият ти Ашъм, източник на знания за езическите ви ритуали, е брутално убит, но дори след смъртта си проявява щедрост с този подарък. Звънарят е знаел точно как ще реагирате — че ще се напиете, ще скърбите и ще си намерите жертва. Пасърел не е по-виновен за смъртта на Ашъм от мен — продължи безмилостно Корбет.
— Вие ли оставихте отровата за Пасърел? — попита Ранулф.
— Не, разбира се. През нощта, когато той умря, бяхме… — Гласът на Ап Томас заглъхна.
— В гората ли? — попита Ранулф.
— Съжалявам — промърмори Ап Томас.
— Ще съжаляваш още повече — мило му каза Бълок. — Знаеш ли нещо за убийствата на нещастните просяци?
Ап Томас вдигна вързаните си ръце.
— Нищо — възрази той. — Брейкспиър и Сенекс понякога се мяркаха около „Спароу Хол“, но не знам нищо за убийствата им.
— Оковете ги в прангите! — извика Бълок на началника на стражата.
— Сър Уолтър — намеси се Корбет, — мастър Ап Томас ни помогна. Престъпленията му се дължат повече на глупост, отколкото на измяна или злоумишленост. Предайте го заедно с приятелите му на университетските проктори.
Бълок отпи от чашата си.
— Съгласен съм. Отведете негодниците! — изрева той. — Омръзна ми от тях.
Стражата избута Ап Томас и приятелите му през вратата. Шерифът се изправи и пресуши чашата.
