откри лицето си.
— Реших, че е Молкин — подигравателно каза тя. — Той имаше навика да връхлита така…
— Молкин се забавлява със сатаната! — озъби й се Корбет. — И само какво забавление ще да е, нали, Урсула? Мъжът ти е бил продажен и безчестен негодяй — и това са само малките му недостатъци.
— Какви ги говориш? — пребледня лицето на Урсула.
— Защо си изпратила Маргарет да работи при вдовицата Уолмър? За да я държиш далече от къщи, нали? Далече от Молкин?
— Защо? — смути се тя.
— Бил съм на много места, мистрес. Виждал съм какво се случва на мъжете, които са посегнали на дъщерите си! Мъже, които са извършили кръвосмешение с децата си! Грях, който е непростим, както в очите на Бога, така и на хората!
— Как смееш?
— Смея и още как! — рязко издигна глас Корбет. Огледа кухнята. — Ти си втора жена на Молкин, нали? На колко е била Маргарет, когато той се е вмъкнал за първи път в спалнята й? На дванайсет, на тринайсет?
— Откъде знаеш това? Не е истина!
— Не е ли? Молкин вероятно е убил първата си жена. Със сигурност е посягал на дъщеря си, и когато си се омъжила за него, си разбрала смразяващите му тайни. Но въпреки нахалния си поглед и отраканите си отговори, ти си добра жена, нали, Урсула? Взела си под крилото си Маргарет. Предупредила си Молкин. Освен това още някой е научил тайната на воденичаря. Когато онова мързеливо, непочтено копеле Блайдскот е избрало Молкин за един от съдебните заседатели на процеса срещу сър Роджър, е настанало време за разплата. Молкин е бил изнудван — или Чапълс да бъде признат за виновен, или цял Мелфорд ще научи тайния му грях.
Корбет седна на един стол до масата.
— И с какво друго са държали Молкин? Подозрения за смъртта на първата му жена? Или че втората му жена, каквато е хубавка и привлекателна, неведнъж се е забавлявала със сър Роджър, когато Молкин не е в града?
Урсула леко се олюля. Отиде до долапа, отвори го и си наля вино в една чаша. Изпи я на един дъх, а по брадичката й потече тънка струйка.
— Чудя се кой е разбрал — продължи Корбет. — За първи път в живота си Молкин се е почувствал в клопка. Воден от страх и желание за мъст, е заковал последните гвоздеи в ковчега на сър Роджър. Те двамата с Торкъл.
Урсула седна и сграбчи ръба на масата.
— Жалко, че Люси не е тук — Корбет стана и закрачи из кухнята. — И тя има доста за криене, нали? Молкин е научил някоя и друга тайна. Например това, че Люси много харесва сина му, Ралф. Торкъл е бил по-отстъпчив: няма мъж, на когото да му харесва прякора „рогоносец“. Молкин е искал сър Роджър да умре, и са му дали сведения за Торкъл. Представям си какво се е случило. Прави, каквото ти казвам, притискал го е Молкин, или ще ти забучат рогата, да ги разнасяш из града цял живот… Не мисля, че на Торкъл му е трябвало дълго да го убеждават. Още повече, че и той, както и останалите, изобщо не е обичал сър Роджър.
— Нямаш доказателства — опита да се защити Урсула.
— Напротив, майко, има!
Всички се обърнаха изненадани. Маргарет, по нощница и увита в наметало, с нахлузени на бос крак сандали, тихо се беше промъкнала надолу по стълбите и се беше спотайвала в тъмнината. Пристъпи напред и приклекна до огъня, протегнала ръце. Погледна Корбет през рамо, измъчена усмивка огря бледото й лице. На утринната светлина красотата й изглеждаше крехка и уязвима, русата й коса се спускаше на вълни по раменете й.
— Знаех, че ще се върнеш, още първия път, когато дойде. Кралският гарван, готов да кълве от гнилата плът на нашите съдби. О, да, така те наричат — усмихна се тя. — Кралският гарван, тъмноок и с остър клюн, нали?
Изправи се и седна на пейката между майка си и Корбет.
— Душата на отеца ни в рая пребивава — напевно рече тя. — Знаеш ли каква е представата ми за баща? — сините очи на Маргарет се напълниха със сълзи, устните й потръпваха, но тя се владееше. — Какъв беше твоят баща, сър Хю? Идваше ли да те завие добре в леглото нощем? Баща ми се вмъкваше в моето. Имаше едро, грубо тяло и тежки ръце.
— Казвала ли си това на изповед? — попита Корбет. Едва успя да прикрие връхлетялото го съжаление от болката, изписана на лицето на младата жена.
— Чувствах се омърсена. Но когато Молкин се ожени за Урсула, й казах. На кого друг да се доверя?
— Опитах се да те закрилям — рязко рече Урсула. — Винаги щом можех, пращах Маргарет нанякъде. Вдовицата Уолмър ни помагаше. Мисля, че се досещаше за истината.
— При нея ми харесваше — отнесено продължи Маргарет. — Беше много красива. Мисля, че тя и сър Роджър бяха влюбени един в друг.
— Значи мислиш, че е бил невинен?
— Така мисля.
— А каза ли го на баща си?
— Не говорех с него. Бяхме като непознати. Когато му отсякоха главата, бях доволна, че този ужасен човек е мъртъв.
— Кой според теб — Корбет направи опит да разсее напрежението — е убил вдовицата Уолмър?
— В деня на смъртта си — отвърна Маргарет — тя ми изпрати съобщение да не ходя при нея тази нощ. Подозирах причината. Знаех и за подаръка, който й беше дал сър Роджър. След убийството й си дадох сметка колко порочно място е Мелфорд, ужасен град, в който хората извършват смъртни грехове.
Корбет съсредоточено наблюдаваше момичето. Зачуди се дали ужасното насилие върху нея не е помрачило леко разсъдъка й и разбъркало мислите й.
— Молкин е мъртъв — измърмори той. — Ще отговаря пред Бог за престъпленията си. Разказа ли на някой друг?
— Едва не казах на младия свещеник, онзи, който умря миналата нощ — Маргарет поклати глава. — Кой ли щеше да ми повярва?
— Аз ти повярвах — заяви Урсула.
Корбет се подпря на масата.
— И?
— Наистина е за чудене, писарю, връзката ми с Молкин — пияница, побойник, негодяй, мъж, посегнал на дъщеря си. Понякога ми се щеше да плюя в лицето му.
— Затова ли си отказвала в съботните дни да ходиш до воденицата?
— Разбира се! Нека Молкин пие, да спи като заклана свиня. Знаеш ли, писарю, понякога ми се искаше самата аз да го убия и да подпаля всичко. Молех се, когато той залиташе навън пиян, да падне във воденичния яз.
— Каза ли на някого? Обвини ли открито Молкин?
— Не.
— Сигурно си се изповядвала, нали? — измърмори Корбет. — Целият този товар ти е идвал твърде много — животът ти с Молкин, насилието над Маргарет, Люси и Ралф, така ли е?
Тя кимна.
— Преди шест години, на Чист понеделник, седнах на пейката за изповед.
— При курат Робърт ли?
— Не, той беше твърде млад. Страхуваше се от мен — позасмя се тя. — В града беше дошъл някакъв странстващ монах, но точно тогава не беше в църквата, затова седях вътре и плачех. Дойде отец Гримстоун. Разказах му всичко.
— А мислиш ли, че той може да е разказал на другиго?
— Как би могъл? Нали е обвързан с тайната на изповедта.
— Обвинявал ли те е Молкин, че си разказала на някого?
