— Ами ако тежестта не беше паднала? Ако се беше случило нещо?
— Тогава курат Робърт щеше да се събуди с тежко главоболие и с обичайното чувство на вина. Ти щеше да си се повеселил на празненството на общината и да чакаш друга възможност. Вярно е, че понеже си бил в стаята на курата, е било възможно той да забележи, че някои ръкописи липсват и да се разтревожи. Но отново би обвинил себе си. Дали е щял да си спомня ясно какво е правил? Или пък е щял да обвини отец Гримстоун, който, като се напие, се вре, където не трябва?
— И защо ми е да убивам курат Робърт?
— Защото си убиец, мастър Бъргес. Обичаш да убиваш. Най-много обичаш да гледаш ужаса, изписан по лицето на някое момиче, което насилваш, а после душиш с въже.
Бъргес преглътна с мъка.
— Няма да слушам тези лъжи.
— И къде ще отидеш? Хората ми са отвън пред църквата — излъга Корбет. — Ще те арестуват, щом излезеш. Искаш ли да ти кажа защо си убил курат Робърт?
— Имаш само предположения — присмя му се Бъргес. — Защо ми е да убивам човек, с когото съжителствам от толкова много години? Беше ми приятел.
— Преди всичко е бил курат в тази църква — рязко му отвърна Корбет, — а ти си ставал все по- загрижен. Отец Гримстоун е пиел много, започнал е да губи паметта си. А онова, което наистина е тревожело курата — и признавам, че не мога да го докажа — е, че някой, не знам кой, му е съобщил, че изповядани грехове са ставали достояние на другите. Бог знае как е разбрал.
— Значи нямаш доказателства?
— Напротив. Курат Робърт е бил озадачен от това и сериозно разтревожен. Сигурно го е обсъдил с отец Гримстоун, който, естествено ти е казал? Или пък си наминал през стаята му и си го заварил да пише до своя епископ? Белън е ставал опасен, затова си го убил! В същото време напълно е било възможно убийствата на младите момичета да се припишат на него. В действителност куратът не е знаел почти нищо за убийствата. Но всеки свещеник с капчица съвест би се разтревожил, ако е погазена тайната на изповедта. До последния си ден ще се чудя, а и ти също — додаде Корбет — кой е бил този човек. Гръмогласният Молкин? Дъщеря му? Или Девърел, нашият страхлив дърводелец? Или пък Блайдскот?
— И за смъртта на Молкин и на Девърел ли ще ме обвиниш?
— Разбира се, че не — отвърна Корбет. — Тях ги е убил сър Луис Тресилиън, който си е дал сметка, че заради лъжливите им показания е бил обесен невинен човек.
Бъргес подскочи, видимо развълнуван.
— Да, сър Роджър е бил невинен! Ти си убивал, Бъргес, и заради теб останалите са лъгали, давали са лъжливи показания и накрая са били убити, за да защитят греха ти.
Корбет стана и тръгна към стъпалата, увеличавайки разстоянието между себе си и убиеца.
— От край време си убиец, Бъргес! Станал си войник, за да убиваш. Изпитвал си наслада от топлата, шуртяща кръв, от мириса на смъртта, и то още от времето, когато си бил младеж в едно стопанство близо до Мелфорд. Преди колко време е било това? Преди четиридесет години? Още при управлението на бащата на нашия крал ли? Прегледах внимателно регистъра на покойниците. Правят впечатление убийствата на две-три момичета отпреди десетилетия, както и кратките записки за телата на „неизвестните“. Кои са били тия „неизвестни“? Клети странници? Проститутки? Уличници? Бегълки, имали нещастието да дойдат в Мелфорд? Дебнел си жертвите си из пътищата на това поле, както невестулката дебне зайци. Никой никога не е бил заловен за убийствата, може и никого да не го е била грижа. Бил си в безопасност. На вид си бил почтения, грубоват Бъргес, полубрат на младия Гримстоун, който е бил предопределен за църквата. Питам се, дали си отварял някога тази книга и дали си поглеждал имената на жертвите си в нея? Чувствал ли си някога вина?
Бъргес успя да устои на погледа му.
— Учил си за зидар, но накрая изкушението на войната, като възможност да се отдадеш на жаждата си за кръв, те е отвело от тук. Бог знае за колко убийства си отговорен из всички краища на кралството. По време на походите в Шотландия и Уелс, където цели села и градове са минавали под меча, кой се интересува от труповете?
— Бях добър войник — присви очи Бъргес. — Кралските военачалници нито веднъж не са отправяли обвинение срещу мен.
— Разбира се, че не са. Войските се придвижват бързо. Никой не би забелязал. Драги ми Бъргес, срещал съм войници като теб — убийци до мозъка на костите си. И добри пари си припечелил. Грабил си жертвите си, нали? Не само ония, които си убивал, но и всички, до които си успявал да се докопаш.
— Военна плячка — беше хладнокръвният отговор.
— И си донесъл обратно плячката си в Мелфорд, за да покажеш на всички колко добре си се справил. Купил си старата къща на лесничея и веднъж завинаги си се превърнал в полубрата и благоразумния приятел на отец Гримстоун.
— Той имаше нужда от помощта ми.
— Няма съмнение! Годините не са се оказали милостиви към отец Гримстоун, нали? Идеализмът, мечтите са повехнали. Самотният и вече залитнал по чашката Гримстоун е имал остра нужда от подкрепата ти!
— Ние сме полубратя, а той беше добър свещеник.
— Сигурен съм, че си дал всичко от себе си, за да прикриеш жаждата си за кръв. Може дори да си се опитвал да се бориш срещу разните демони, които са разяждали жестоката ти душа. Но старите привички трудно умират, нали, Бъргес? Ти си опитен войник. Знаеш как да приглушиш тропота от копитата на коня. Пък и Мелфорд се е разраснал, станал е още по-богат град, а полето, пълно с горички, хълмчета и лесове, тучни ливади и живи плетове, които са превърнали тесните пътища почти в окопи, е станало още по- безлюдно и набраздено от пътечки място. В Мелфорд лесно се влиза и излиза, няма градски стени, няма затворени градски порти. Затова отново си излязъл на лов, но с маска на лицето.
— С маска на лицето?
— Да, с маска на лицето. Нещо, което си донесъл от пътуванията, или си го намерил тук, в Мелфорд. Обикновено я носиш прикачена на седлото или увита в парче плат. Била е твоето прикритие, в случай, че някоя от жертвите успее да се измъкне. Отначало си бил предпазлив. Насочвал си се към уязвимите, беззащитни момичета, които обикалят пътищата, съпругите или дъщерите на пътуващите търговци, някоя случайна бродеща по пътищата изгубена душа. Нападал си, насилвал си и си убивал. Бог знае къде лежат телата им, но на това ще се върнем след малко.
— Ако нямаш трупове, нямаш доказателства! — грубо рече Бъргес. — Сър Хю, предполага се, че си писар на краля. Всичко, което чух, са само празни предположения и заплахи. Казаното от теб може да бъде казано за мнозина други в Мелфорд.
— Така е.
Корбет разпери ръце и се зачуди къде се бави Ранулф. Бъргес беше затворил дебелата дъбова врата. Корбет прикри безпокойството си. Ако Ранулф влезеше в църквата, щеше да си помисли, че няма никого и да тръгне да го търси другаде.
— Ти си ловец, Бъргес, ловец на невинна плът. Важничел си из Мелфорд, скрит зад образа на приятел и довереник на свещеника. Седял си тук в църквата и си наблюдавал молещите се с очите на лисица, която дебне пилците в кокошарник. Мелфорд се е променил, нали? Момичетата са поохранени, по-добре облечени, имат повече време за себе си. Пазарът ги привлича. Виждаш хубавите им лица, издутите им пазви. Похотта ти расте, наситил си се на дрипави скитници и на мърляви слугини. Но как да ги примамиш в клопката?
Корбет замълча. Загледа се как тежестта на въжето приплъзна още малко по нишата.
— Затова си избрал идиота Питъркин. Примамил си го да предава съобщения до една или друга жена. Питъркин го е вършил и преди. Научил си го на прости стихчета, на които малко жени могат да устоят, особено пък когато Питъркин с готовност е показвал, че са му платили да отнесе съобщението. Как да не изгори от любопитство едно младо момиче? Да, тя ще си мълчи: ами ако другите я разкрият или съобщението се окаже шега? Не й се ще да излезе глупачка. Пък и кой би обвинил клетия Питъркин? Първата ти жертва се е хванала на въдицата. Отишла е на някое пусто място, а ти си я причакал. Повечето убийства са станали привечер. Насилвал си и си убивал, прикрит под ужасяващата маска на лицето си. Скривал си тялото и тихомълком си се връщал в Мелфорд — Корбет сви рамене. — Кошмарът е започнал!
