злонамерените слухове. — Корбет замълча. — На всичкото отгоре Фъръл е видял триптиха, започнал е да се чуди дали истината не е така ясна като картината. И така, къде отива човек, измъчван от съмнения? — Корбет посочи надолу. — Дошъл е тук, в църквата. Дали е говорил с отец Гримстоун, или е дошъл направо при теб? Може би те е обвинил открито? Както и да е станало, от църквата не е излязъл жив.
— Глупости! Фъръл беше пияница. Избягал е от онази негова жена и е заминал нанякъде.
— Пак ти казвам, тъкмо Фъръл ще те окачи на въжето. Теб, Бъргес, човекът, който се вре навсякъде около църквата, човекът, който изгаря икони, който чисти, бие камбаните и копае гробове.
Бъргес, вече видимо притеснен, беше хванал дръжката на камата си.
— Къде слагаш труповете на някои от жертвите, например на Фъръл? — продължи Корбет. — Когато си имаш работа с жена като Соръл, която познава полето като дланта си? Слагаш ги при другите мъртви! Изчетох отново регистъра на покойниците, и мисля, че те хванах, гробокопачо Бъргес. Вечер разкопаваш гроба, за да е готов за погребението на следващата сутрин. Само дето понякога изкопаваш гроба с една стъпка по-дълбок и заравяш някоя от жертвите си, като Фъръл. Или скитащите из пътищата жени. Ще докарам половината град тук с кирки и лопати и ще копаем по данните от регистъра. Ще изровим ковчезите — и ще копаем по-надолу. Мъртвите ще те обвинят. Призраците ще те издадат, Бъргес. Ще представят доказателства, които не можеш да оспориш. Все пак само ти си копаел гробовете. Ще разпитаме и отец Гримстоун, ще претърсим къщата ти, особено онзи малък обор зад нея. Ще се огледаме за чувалчета, натъпкани със слама, за да заглушават шума от копитата на коня ти. И, разбира се — Корбет потупа въжето на камбаната, — ще се върнем на курат Робърт.
Корбет се изправи.
— Тук, в църквата, ще бъдеш съден. Нося кралския печат. Ще призова мъртвите, за да те изобличат. Как само ще се препълни църквата! Ти си убиец, Бъргес, и заслужаваш смърт.
Бъргес беше облегнал глава на вратата и наблюдаваше Корбет с присвити очи.
— Соръл те нарече невестулка, Бъргес. Чудно ми е какъв е истинският брой на жертвите ти. Колко тайни гробове има около Мелфорд? Фъръл и жена му са открили някои. Благодарение на тях убитите ще получат възмездие.
— Предполагам, че Фъръл е донесъл онзи триптих от Ипсуич по заръка на сър Роджър, и след като бедният рицар е бил обесен, си го е припомнил. Фъръл несъмнено те е подозирал. Измислил е песен за дявола и ангела, като е имал предвид триптиха на Чапълс.
— Той беше пияница и глупак!
— Бил е прозорлив глупак. Мастър Бъргес, в Светото писание се казва, че глупостта често е проявление на Божията мъдрост. Решил си, че Соръл е вятърничава, но с моето пристигане тук си променил мнението си. Дал си си сметка, колко много може да й е известно и затова си отишъл в Бийчъм Плейс да я убиеш. Беше се приготвил да убиеш и мен, с онази връв, опъната през моста. Стар бракониерски похват или, в твоя случай, Бъргес, стар войнишки номер! Виждал съм кралските стрелци да го използват, за да съборят конниците от седлата им. О, да — Корбет не сваляше очи от Бъргес, — измъкнал си се от Мелфорд и ако не бях отишъл в Бийчъм Плейс, Соръл щеше да изчезне. Къде щеше да я заровиш? Примамвал си някои от жертвите си в горите зад дома си и, както е станало и с Фъръл, си ги заравял в гробището — Корбет пристъпи напред. — Да влезем в църквата, Бъргес. Там трябва да е пълно с призраци, които молят Бог за справедливост. Те настояват за възмездие, те искат да бъдеш наказан, в този и в другия живот.
Бъргес измъкна камата от ножницата си.
— Какво ще направиш — присмя се Корбет, — ще убиеш кралския писар? — извади собствената си кама. — Аз не се казвам Елизабет. Не съм нежно, изплашено момиче.
— Не си! — озъби се Бъргес. — Ти си умен писар. Не знаеш какво е демоните да вилнеят в главата ти. За едно си прав, че е лесно да се измъкнеш от Мелфорд…
Преди Корбет да успее да го спре, Бъргес се измъкна през вратата и се опита да завърти ключа в ключалката. Корбет чу боричкане и слезе по стъпалата. Вратата не беше заключена и се отвори с размах. Появи се Ранулф, опрял дръжката на меча си под брадичката на Бъргес.
— Къде беше? — нахвърли му се Корбет.
— Търсех те.
Очите на Ранулф не изпускаха Бъргес. Натисна по-силно с меча и го принуди да го погледне.
— Не можах да открия този човек, но си спомних приказките ти за камбанарията. Слушах известно време зад вратата, долавях отделни неща. Я, виж ти, какво сме си уловили!
— Вържи му ръцете! — нареди Корбет. — И щом свършиш, удари камбаната!
Ранулф се подчини. Появи се отец Гримстоун, залитащ и напълно объркан. Когато на вратата се показа и Риптън, кралският наместник, Корбет му нареди да отведе свещеника в къщата му и да го заключи там. За кратко време църквата се изпълни със забързани хора, надошли от пазара. Корбет нареди да се донесе регистъра на покойниците. Даде знак с ръка да стихне врявата.
— Вярно ли е? — извика Риптън. — Мастър Бъргес е арестуван? Той и сър Луис Тресилиън?
— Да — отвърна Корбет. — Но трябва да набавя нови доказателства — той повиши глас и мърморенето сред тълпата спря. — Трябва да бъдат разкопани някои гробове — замълча, за да стихнат надигналите се възклицания. — Ще открием ужасна тайна — продължи той, — моля ви да ми имате вяра.
Корбет поведе неколцина мъже към гробището. Вече беше направил справка кога Фъръл е бил видян за последен път и сравни с датите в регистъра. Разкопаха един от гробовете и отместиха прогнилия ковчег. Не откриха нищо. При втория гроб обаче стоящият вътре в трапа Риптън каза, че има нещо под краката му.
— Не е твърда земя — извика той.
След известни усилия внимателно изровиха и положиха на мократа трева едно ужасяващо на вид разложено тяло. Плътта беше изгнила, бяха останали само няколко кичура коса по черепа. Корбет сложи ръкавиците си, обърна главата и посочи пукнатината в задната част на черепната кост.
— Фъръл е, да — измърмори Риптън. — Бог да го прости! Познах колана и ботушите му.
Чу се женски писък и Соръл, с развята коса, като обезумяла притича през гробището. Погледна към трупа и, ако Корбет не беше я уловил, щеше да падне в несвяст на земята. Остави я да коленичи, хлипаща, скрила лице в ръцете си, и отиде към другите гробове.
Денят напредваше. Имаше гробове, в които нищо не намираха, но твърде често се натъкваха и изкопаваха незаписани в регистъра тела, повечето вече бяха само страшни за гледане скелети.
— Какво е всичко това? — попита Риптън.
— Бъргес ги е убивал — отвърна Корбет — и е заравял труповете нощем. Копаел е гробове или рано сутрин, или късно вечер. Жертвата му е била заравяна преди съответното погребение. Това са всички доказателства, от които се нуждая.
Събираха се все повече хора. Новината беше заляла вече целия град и Корбет се разтревожи. Опасни настроения обхващаха хората и те можеха да изригнат всеки момент. Пръчки и камъни полетяха към стената на гробището, при покритата порта на входа се трупаха групички с войнствени възгласи. Ранулф провери оръжието, затъкнато в колана му, същото направи и Чансън. Корбет се запъти към покритата порта и се изправи пред тълпата.
— Ще има ли правосъдие? — извикаха срещу него.
Корбет позна онзи гражданин, който го беше отегчавал с безкрайните си приказки миналата вечер в общината. Писарят извади кралската заповед и я показа на насъбралите се, така че всички да видят печата й.
— Аз съм кралски пратеник! — извика той. — Овластен съм да разглеждам съдебни случаи и да произнасям присъди! Това и ще направя!
— Ами съдебни заседатели? — попита гражданинът.
— Няма нужда от съдебни заседатели — рязко му отговори Корбет. — Бъргес нападна кралски служител, приносител на кралска заповед. Това е измяна! Въпреки това — снижи глас той — ще е по-добре, ако Бъргес си признае!
Доведоха затворника. Той видя тълпата и се стъписа от заплашителните й викове. Корбет нареди да го отведат под едно тисово дърво, сетне донесоха останките на Фъръл и на останалите трупове, събрани в парчета кожа. Бъргес се втренчи в тези злокобни купчинки изгнила човешка плът, после бавно отмести поглед.
