абатството са убити? Някои от твоите момичета трябва да са измежду жертвите.

Падликот сви рамене и се обви по-плътно в дрехата си.

— Знаеш какъв е светът. Ти си Ранулф, нали?

Посетителят му кимна.

— Мъжете умират по жесток начин, също и жените, и децата, защо не и проститутките — Падликот протегна крака. — Господарят ти ще спази ли думата си за моя брат?

— Да — отвърна Ранулф. — Ако ми кажеш още нещо, ще ти дам дума два пъти годишно да ходя до „Сейнт Антъни“ за да се уверя, че всичко е наред.

Падликот се изправи на крака и застана пред Ранулф.

— Не те е пратил Корбет. Сам си дошъл. Казах му каквото знам и макар да съм наясно, че всички представители на властта са копелета, ти не си тук, за да злорадстваш. Какво искаш? Убиеца на проститутките ли?

— Не — отвърна отбранително Ранулф. — Вече приключихме със случая.

— Какво тогава?

— Сведения.

— За Корбет?

— За мен.

Падликот се разсмя гръмогласно и седна обратно на леглото.

— Значи играеш сам, мастър Ранулф? Слугата съперничи на господаря си, така ли е? Защо си мислиш, че знам още нещо?

Ранулф се надвеси напред.

— Приемам — започна той, — че дьо Краон е дошъл в Англия, за да измъкне и отнесе хазната вкъщи. Разбирам и защо се е криел, но не и защо ти, мастър Падликот, който си копаел в основите на подземието, е трябвало да оставиш тази така важна задача и да се върнеш обратно във Франция.

Ранулф погледна затворника.

— Това е единственото слабо място във веригата. Защо не си остана в Лондон, Падликот, защо е трябвало да пътуваш обратно до Париж? Не отричай, че си пътувал. Съучастниците ти потвърдиха, че си изчезвал за цели седмици. Какви си ги вършил още?

Падликот размаха пръст насреща му.

— Много си проницателен, мастър Ранулф. Корбет не ме попита.

— Може да е решил, че си ходил за нови нареждания.

Падликот сви рамене.

— Е, и?

— Е — отвърна Ранулф, — ще ми кажеш ли истинската причина?

Падликот отново легна на леглото си и скръсти ръце зад главата си.

— Нямаш какво да губиш.

— Нямам и какво да спечеля — озъби се Падликот.

— Имаш брат и както ти е известно, Падликот, палачът знае някои начини да облекчи болката. Сигурен съм, че добрият ни приятел — тъмничарят, ще може да донесе голяма чаша вино с подправки преди за последно да се повозиш на каруцата с осъдените на смърт.

Падликот лежеше и подсвиркваше тихичко през зъби.

— Съгласен съм — каза остро той и се залюля на леглото. — Аз съм на прага на смъртта, Ранулф. Знаеш, че клетвата, която ми дадеш, ще е свещена.

— Ще я спазя.

Падликот потропа с крака по пода.

— Искаш ли да видиш лицето на Христос? — попита го внезапно той.

— Какво?

— Искаш ли да видиш лицето на Христос?

— Разбира се. Какво имаш предвид?

— Знаеш ли за ордена на тамплиерите?

— Разбира се! — озъби се Ранулф.

— Добре — въздъхна Падликот. — Не знам цялата история, но понякога, когато обърне няколко чашки, дьо Краон става бъбрив. Неговият господар, Филип Френски, отчаяно се нуждае от пари. Улиците в Северна Франция са претъпкани с въоръжени мъже, защото Филип събира войските си за нападение срещу Фландрия.

Падликот вдигна ръка.

— Знам, че ти е известно. Както и да е, Филип е дочул за безценна реликва, покровът на Христос, който се пази от тамплиерите.

— И сега го иска, за да може да го продаде в чужбина?

Падликот се намръщи.

— А, има и още. Разбираш ли, имах три задачи: да проникна в подземието беше първата, другите две бяха да събера сведения за тамплиерите в Англия, както и всичко около тяхната прочута реликва.

— Защо точно за тамплиерите?

— А — Падликот се изправи и зашушна в ухото на Ранулф. После се отдръпна, наслаждавайки се на смаяното изражение, изписано на лицето на Ранулф.

— Истината ли казваш? — попита той.

Падликот кимна.

— Проникването в подземието е нищо в сравнение с плановете на Филип за бъдещето. Сега само четирима други знаят каквото и ти — Падликот вдигна пръсти. — Филип Френски, мастър Ногаре, дьо Краон и аз.

Падликот присви рамене.

— Скоро ще съм мъртъв. Да си го кажем направо, копелето дьо Краон и пръста си не мръдна да ме спаси.

Ранулф се дръпна от масата и потропа на вратата на килията.

— Ще удържиш ли думата си? — умоляващо го попита Падликот.

Ранулф го погледна през рамо.

— Разбира се, стига казаното то теб да е истина.

В жилището на пазача на портата, Ранулф бръкна под наметката си и извади кесията си. Отброи няколко сребърни монети и ги пусна в дланта на тъмничаря.

— Ще направиш ли каквото ти казах? — попита Ранулф.

— Разбира се, мастър — отвърна мъжът. — Сутринта на изпълнението на присъдата ще се погрижа Падликот да пие много и тогава ще се отправи нагоре по стълбата на палача.

Ранулф го увери, че ще провери дали не е прахосал среброто си на вятъра и въздъхвайки дълбоко излезе от тъмницата. Обкованата с гвоздеи врата се затвори плътно след него. Постоя, поемайки дълбоко хладния нощен въздух, вперил поглед в звездите.

— Ранулф-ат-Нюгейт — прошепна на себе си. — Търсачът на тайни.

Припомни си пошушнатото от Падликот. О, той щеше да каже на господаря „Кисела физиономия“, но сам щеше да реши кога и къде. Разкриването на ужасната тайна на Падликот щеше да е ключът към щастието на Ранулф.

Бележка на автора

Описаните в книгата събития са действителни. Ричард Падликот е бил образован писар, майстор на превъплъщението и добре известен злосторник с международна слава. Бил е търговец във Фландрия и Холандия и заради икономическите мерки, предприети от Едуард I, е преживял финансови трудности. Падликот се върнал в Англия и заедно с Адам Уорфийлд и Уилям от двореца са замислили грабежа в абатството. Положението в Уестминстър е било каквото е описано в книгата: не имало истинска власт в запуснатите сгради на двореца и бенедиктинските монаси, разпуснали се по отношение на монашеските си обети, са били лесни жертви за човек като Ричард Падликот. Среднощните гуляи са ставали в запуснатите

Вы читаете Гибелен грях
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату