— О, ти си нагло момиченце! — изгука Парис. — Разбира се! Станахме големи приятели. Тя идваше в театъра, а сетне вечеряхме в някоя кръчма. — Направи гримаса: — Беше малко загадъчна.
— После?
— После един ден престана да идва.
— Беше ли казала нещо? — Клавдия замълча. — Нещо особено?
Парис поклати глава:
— Клюки за другата прислуга. Колко искала да бъде далеч от всичко това.
— Говореше ли за брак? Имаше ли някой друг?
— Да, имаше. Един гладиатор от онези, фризийците. Нали ги знаеш, едри, здрави като бикове, които обичат да носят разкошни шлемове, тесни набедрени препаски и изпълняват танца на смъртта в амфитеатъра. О, да, Муран се казваше!
Клавдия прикри изненадата си. Не беше ли Муран изгора на Януария? Макар че гладиаторите бяха всеизвестни с любовните си похождения.
— Влюбена ли беше в него?
— Скъпа, не знам в кого е била влюбена! С мен беше много мила, но и аз бях мил с нея. Казах й, че ще я спомена пред Зосина. Не, не! — вдигна ръка той. — Нищо не съм й обещавал заради ласките! Само й споменах, че ще й намеря хубава работа или място в хора. Имаше и още нещо… — той млъкна и се вторачи в сцената. — Никога не подготвят сцената както трябва! Знаеш ли, казах на тези тъпаци да не правят нищо усложнено, но… — небрежно махна с ръка той, — … със същия успех можеш да говориш с дърветата!
— Фортуната… ти каза, че била загадъчна?
Ръката му се отпусна до нея.
— Ще дойдеш ли да хапнем заедно, Клавдия? Толкова съм уморен от тези театрални образи!
Тя се усмихна:
— И аз самата нямам слабост към тях. Да, ще дойда! — бързо добави тя. — Ако ме поканиш!
— Точно край Форума има едно приятно местенце. — Парис целуна върха на пръстите си: — Миди в най-очарователен сос. Човек може да си ангажира отделна маса над общата зала и оттам да гледа как се размотават простосмъртните. — Той въздъхна: — Богове, Фортуната! Струваше ми се сладко създанийце. Освен уменията в леглото, имаше и хубав глас. Но един ден закъсня, а никой, разбира се, не закъснява на Парис! Тогава се ядосах и тропнах с крак. Нямаше да й простя, ако не ми беше казала къде е била. — Той изразително завъртя очи: — А като разбрах, щях да припадна! Малката глупачка каза, че била в кръчмата „Троянският кон“ край Тибър!
— „Троянският кон“ ли?
— Знаеш с какво име се ползва. Аз бих отишъл там само с група гладиатори. Тогава тя спомена за Муран, каза, че й правел компания. Трябва да призная, че след това отношенията ни поохладняха. Искам да кажа, че познавам гостилниците и кръчмите в Рим: „Троянският кон“ е място, което човек трябва да заобикаля отдалеч!
— Потайна ли беше?
— Да, можеше да чурулика като врабче, но винаги усещах, че мислите й са другаде. Понякога дори в леглото ми се струваше, че не мисли за мен. — Парис шумно си пое дъх и въздъхна драматично: — Ти сама знаеш какво е да играеш, Клавдия, винаги си съсредоточен върху работата си. Но провесена на кука за месо? Ако бях на твое място, скъпа, щях да поговоря с Муран. Гладиаторите правят такива неща.
— А къде да го намеря?
Парис стисна раменете й:
— Не бързай толкова, пиленце! Дай ми целувчица!
Той протегна устни и затвори очи. Клавдия леко го целуна.
— Нямаш ли достатъчно приятелки тук? — присмя се тя.
Смехът на Парис беше по-остър:
— Погледни ме, Клавдия. И не бъди такава кучка! Имам хубав глас и онова, което Зосина нарича присъствие. — Той разтвори уста: — Собствените ми зъби. Знаеш ли какво става с актьорите, които…
Той не завърши изречението, но Клавдия много добре знаеше за какво намеква. Актьорите бяха всеизвестни с отношението си към жените. Дори в малката трупа на Валериан беше нещо обичайно да причакат някой актьор, който е орал в чужда нива, както се изразяваше Валериан. Актьор със счупени пръсти, осакатен крайник или разбита уста трудно можеше да играе на сцената, а когато леко се подхлъзнеше, вече можеше да го смяташ за паднал.
— Аз не съм по-различен от мъжете, с които си работила, Клавдия, и ти го знаеш. Много е приятно някоя знатна дама да те взема с носилка, но рано или късно човек си плаща сметката.
— Значи, остават момичетата като мен и Фортуната.
— Да, момичетата като теб и Фортуната. И така, къде работиш? В двореца ли?
Клавдия се усмихна:
— Винаги можеш да ме намериш там.
Той докосна с пръст върха на носа й:
— Тогава ще те намеря там.
Стана и се приготви да си тръгне. Клавдия забеляза, че глезените му са безупречни и че върви, без да накуцва, но в себе си призна, че действително човек трудно би могъл да си представи как Парис я гони по дългите проходи на катакомбите.
— Къде мога да намеря Муран? — подвикна тя след него.
— О, не ставай кучка, не ме карай да ревнувам! — извика в отговор той. — Къде мислиш? Върви в амфитеатъра. Като другите касапи, и той се подготвя за големите игри след няколко дни.
Клавдия го гледаше как се отдалечава. Знаеше, че й е казал истината. Фортуната е била шпионка, една от
— Ако продължаваш да стоиш тук, ще те накарам да си платиш за мястото.
Клавдия се огледа. Един от плещестите пазачи вървеше към нея.
— Тръгвам си! — усмихна му се.
Тя излезе от театъра и прекоси препълнения със сергии площад, където амбулантни търговци и продавачи се блъскаха, провикваха, крещяха или на висок глас хвалеха стоката си. Клавдия си проби път през множеството и влезе в една гостилница в края на уличката. Беше мръсно, масите бяха покрити с мазнина, но наденичките бяха горещи и вкусни, макар и корави. Тя започна да се храни бързо, обмисляйки наученото. Ако Фортуната е познавала Муран, тогава Муран би могъл да изясни нещо от загадката. Клавдия привърши, стана и тръгна по алеята.
— Господарке! Господарке!
Тя се обърна. Към нея търчеше хлапак с тояга в ръката. Клавдия позна своята, която бе оставила в катакомбите. Мърлявото момче с дупки между зъбите я набута в ръцете й.
— Каза ми да ти го дам!
Клавдия замръзна. Тя се наведе към хлапака.
— Кой ти каза?
Видя колко слабичка е китката му, бързо бръкна в кесията си и извади монета.
— И той ми даде една!
— Кой?
— Войникът.
