Клавдия забеляза как специалните роби отпиваха от всяка чаша вино и опитваха всяко от поднесените блюда. Икономи проверяваха качеството на ястията, като с малък нож отрязваха късче от храната, вкусваха го, после предаваха блюдото нататък. Когато й заповядаха, Клавдия напълни чашата на императора с вино. Майка му го смушка и той направи знак на слугата да добави вода.
— Божественият Август знае, че трябва да се държи на висота! — прошепна един иконом.
Клавдия потърси сред гостите Силвестър, който мълчаливо се хранеше. Той само веднъж бе отвърнал на погледа й и леко бе помръднал устни в знак, че я е познал. Елена също й беше смигнала, докато вървеше зад сина си, но останалите не й обръщаха внимание.
Вечерята беше благопристойна, не като пиянските войнишки сборища на императора. Домацила седеше до Анастасий и кокетният й смях отекваше в помещението. Лицето й бе порозовяло, влажно от пот, от нетърпението да доставя удоволствие. Видимо беше извънредно поласкана заради това височайше внимание. Повечето от разговорите се въртяха около игрите или около плановете на императора за настъпващото лято.
Клавдия внимателно наблюдаваше гостите. Не беше доловила нищо подозрително и си каза, че само някой луд би направил опит за убийство тук. Духът на пиршеството беше приятелски, но войниците стояха в сенките, а наоколо обикаляха и други дворцови служители. Нищо не бе оставено на случайността. Готвачите на Домацила бяха надминали себе си: блюда с диви прасета, калкан, тлъсти пилета, свински вимета, последвани от ябълки и други плодове, раци, стриди и охлюви. Вечерята напредваше. Смеховете и разговорите ставаха все по-оживени. Появиха се сирийски момичета и заизвиваха телата си в сладострастен танц. Константин скочи на крака и въодушевено започна да им ръкопляска. После видя, че Силвестър го наблюдава, закашля се и веднага седна сред сподавения смях на останалите гости.
Появиха се жонгльори и гълтачи на огън. Смениха виното, този път с бяло, изстудено, току-що извадено от избите на Домацила. Откриха сцената и в залата нахлуха Парис и актьорите му с пъстрите си одежди и маски. Парис носеше маската на Херкулес, той направи дълбок поклон и представлението започна. Не беше обикновена пиеса, а по-скоро поредица различни митологични сцени: Тиест изяжда децата си, Едип убива баща си, Херкулес убива някакъв митологичен звяр; свадата между Ромул и Рем. На представлението липсваше театрално майсторство, но, водени от Парис, актьорите възпяваха болките и яростта си в звучни, емоционални речитативи. Сцените бързо следваха една след друга, а сетне представлението премина в шумен фарс с палячовци и популярни герои от пантомимата.
Клавдия разпозна някои от образите, които беше играла, докато бродеше из Италия с театралната трупа. Там беше Пат, нелеп стар дърдорко, всеки момент готов да погне момичетата; там беше и Мак, нищожно човече, което винаги лесно можеш да направиш на глупак. След като тези герои се оттеглиха, представлението продължи с разкази за отвлечени от пирати новородени деца, за момичета, съблазнени от роботърговци, за сводници и банкери, войници и паразити63, скъперници и прахосници. Кривенето на актьорите караше Константин да се смее високо и си личеше, че този вид театър му доставя огромно удоволствие. От време навреме дори трябваше да го възпират да ръкопляска. А понякога той издърпваше кесията си от иконома и объркваше представлението, като хвърляше на сцената сребърни монети.
Парис надмина себе си, особено със сатиричното подражание на едно конте, което се разхожда из Форума. Към етюда се присъединиха и палячовци. После, напълно в разрез с възцарилото се настроение, трупата представи последните дни на Максенций в Рим: тревогите на стария император, брожението сред неговите съветници. Константин непрекъснато ръкопляскаше и викаше актьорите да доближават все повече, за да не пропусне и дума. Дворцовият управител започна видимо да се безпокои. В един момент, когато Парис лежеше на сцената с огромна маска, покриваща лицето му, актьорите се смесиха с гостите. Те отмъкваха от храната им и пиеха от чашите им според осветената от времето традиция, която им разрешаваше да подиграват публиката, да я правят за посмешище и никой да не ги укорява за това. На лежанката на Константин седнаха момичета, едно дори обгърна врата му с ръце и страстно го целуваше в устата. Двама млади мъже с маски и плащове се настаниха до Домацила. Актьорите непрекъснато се движеха. Гостите също станаха и се смесиха с тях, докато Парис не скочи върху един стол и не плесна с ръце. Цялата трупа се събра край него и се поклони на императора в знак, че представлението е свършило.
Константин беше много доволен. Хвърли към тях още пари, актьорите се поклониха за последен път и изчезнаха зад паравана. Пиршеството продължи. В най-добро разположение на духа, Константин с клатушкане се изправи и вдигна наздравица за Домацила. Тлъстата сводница също се изправи и започна да благодари на императора с превзети, цветисти фрази. После внезапно млъкна. Чашата се изплъзна от ръката й и тя се сви, сякаш някой я беше ударил в корема. Клавдия гледаше ужасена. По лицето на Домацила се изписа безкрайно страдание, тя отваряше и затваряше уста. После се свлече на колене и започна да повръща. Императорът скочи на крака и се втурна към нея, но тя вече се гърчеше в агония. Краката и ръцете й се мятаха и прекатуриха една масичка.
Повикаха лекаря на императора. Клавдия си проправи път напред. Много от гостите се отдръпнаха, все още неразбирайки какво става. По устните на Домацила изби светла пяна. Лицето й замръзна, тялото се тресеше, тя се задушаваше. Лекарят пъхна пръст в гърлото й и се опита да разбере дали нещо не я е задавило. Сетне отпусна ръка. Главата на Домацила се килна на една страна. Трибунът започна да дава заповеди, войници се втурнаха да затворят вратите и портите. Положиха мокрия от пот труп на домакинята на една лежанка. Лицето й бе придобило бледозеленикав оттенък, устните изглеждаха почервени, косата беше разчорлена. Лекарят опипа врата й.
— Удар ли е? — попита Елена.
Лекарят отвори устата на Домацила.
— Забелязах го и преди — промърмори той. — Езикът е почернял. Божествена Августа, мисля, че тази жена е била отровена.
Падайки, Домацила бе преобърнала една от масите, но не своята. По заповед на дворцовия управител Бес лекарят отнесе сребърното блюдо и бокала в другия край на залата и внимателно ги огледа. Доведоха един роб, трибунът опря върха на меча си о врата му и принуди разтреперания от ужас мъж да пие от виното и да яде от храната. Клавдия забеляза, че Силвестър остана на мястото си и единственото движение, което направи, беше кръстният знак. Той се канеше да протестира срещу онова, което принуждаваха роба да направи, но Клавдия с очи го предупреди да не се бърка. В края на краищата намесата й се оказа ненужна. Лекарят отнесе блюдото и бокала.
— Какво? — Константин пак се беше отпуснал върху лежанката си.
— Ако господарката Домацила е била отровена — заяви лекарят, — не е било от нещо, което е яла или пила тук. Храната не е отровена. Във виното също няма отрова.
— И нищо чудно! — намеси се Елена. — Опитваха всичко, и храната, и питиетата.
— Да не е си е взела нещо от непроверено блюдо? — обади се Руфин.
Анастастий, който седеше от дясната страна на Домацила, поклати отрицателно глава, като направи знак с ръце към императрицата. Бес също го потвърди, а трибунът, хладнокръвен млад човек, подчерта, че е наблюдавал масите от момента, когато припадъкът на Домацила е започнал.
— Защо? — попита го някой.
— За да съм сигурен, че нищо не е преместено! — беше спокойният отговор.
— А актьорите от трупата? — сети се Бес.
— Те не са се хранили с нас! — отвърна императрицата.
— Някои отрови действат след часове — обясни лекарят. — Други след няколко секунди. Господарката Домацила може да е яла или пила нещо преди пирът да започне.
— Каква е отровата? — запита Елена.
— Августа, колко пера има в крилото на лебеда? Рим е пълен с отрови и отровители.
Елена, която беше яла и пила съвсем малко, нареди твърдо:
— Вдигнете тялото и го отнесете в стаята й!
— А актьорите?
— Какво може да се докаже? — остро реагира императрицата. — Ако ги разпитаме, само ще направим смъртта на Домацила публично достояние. — Тя седна до сина си и заповяда: — Трибуне, помещението да се изпразни! Е, приятели, както виждате, пиршеството свърши!
