на Целз и бе научила във вилата, но в момента не можеше да го осмисли. Първо трябваше да посети храма на Хатор. Групата навлизаше все по-навътре в копторите и се насочи към тясната уличка, в края на която се намираше храмът. Обитателите на копторите се предупреждаваха един друг за приближаването на непознатите в нощта. Клавдия чуваше виковете им зловещо да отекват наоколо.
— Идва жена! Идва жена! С нея има войници! С нея има войници!
Съобщението се предаваше от тези безтелесни гласове. Клавдия имаше чувството, че върви по някаква пътека в Хадес, предшествана от тъмнокрил вестоносец.
Когато стигнаха до открития площад пред храма на Хатор, сградата изглеждаше изоставена. Вратата бе заключена, резетата и мандалата здраво наместени. Един просяк клечеше на горното стъпало. Съпроводена от Бур, Клавдия бързо се отправи към него.
— Тук ли са жреците? — подвикна тя. — Затворили са храма, но дали са в къщата си отзад?
Просякът, с бели като мляко очи и покрита със струпеи кожа, примигна и облиза устните си.
— Гладен съм! — отговори той. — И чух виковете! Идва жена! Ти си пухкаво, сладко малко парче! Ако тези не бяха с теб…
Бур понечи да извади меча си. Гласът на мъжа стана ласкателен.
— Аз съм само един просяк! — проскимтя той. — Имам нужда да хапна и да пийна нещо. Ще кажа на хубавата господарка всичко, което иска да знае!
Клавдия пъхна една монета в дланта му; кожата беше груба и нарязана, средният пръст липсваше.
— Бях войник! — продължи да хленчи мъжът, който проследи погледа й. — Загубих го в една битка на север, когато се сражавах с бойци като тези.
— Жреците! — повтори Клавдия. — Сезотен и следовниците му! В къщата отзад ли са?
— Ами върви там и ги потърси — отвърна старикът, — но няма да намериш никого, няма ги, всички си заминаха!
Клавдия се взря в изрязаните от двете страни на вратата образи на Хатор, египетската богиня на веселието; те не изглеждаха особено доволни и примамващи, по-скоро бяха гротескни и зловещи в оскъдната светлина. Сподирена от Бур, девойката отиде встрани на храма и огледа прозорците, заковани с дъски и със спуснати капаци. Стигнаха до стената на градината, вратата й също беше заключена и Бур я отвори с ритник. Всички влязоха сред буйната, тъмна растителност и Клавдия скоро откри пътека, водеща към центъра. Тя спря пред друга статуя на някакъв египетски бог, когото не можа да разпознае, и се огледа. В единия край се издигаше къщата, потънала в тъмнина, чиито прозорци също бяха заковани с дъски. Някъде наблизо се разнесе смразяващ кръвта кучешки вой. Тя отиде до задната част на храма; там имаше малка вратичка, заключена с катинар и подсилена с железни гвоздеи, които дори Бур не можа да изкърти. От двете страни на вратата бяха прозорците. Клавдия успя да намери няколко празни кафеза, скупчи ги и се покатери. Дръпна капаците на прозорците, но те не помръднаха и тя слезе долу. Бур се качи и с дръжката на меча успя да й проправи път.
С негова помощ Клавдия се покатери по стената на храма, хвана се за перваза, прехвърли се и скочи в тъмнината под нея, като удари краката и издраска ръцете си. След дрезгав разговор с хората си, Бур успя да промъкне една факла вътре. Клавдия я хвана и я обърна надолу така, че пламъкът да се разгори, после я вдигна. От двете страни на храма имаше редица колони, а близо до мястото, където бе застанала, се виждаше олтар с водещи нагоре стъпала; на олтара стоеше празен шкаф, светилището, дарохранителницата, с отворени вратички. Клавдия мина от единия до другия край на храма. Миришеше на мухъл. Тя пак чу кучешки лай и въпреки че той идваше отвън, по-скоро откъм къщата, отколкото от самия храм, се запита дали отдолу няма някакво подземно помещение. Тръгна покрай стената и светлината от факлата караше издълбаните в стената сцени да оживяват. Внезапно спря и се задъха. Стените на храма бяха покрити с груби картини, изобразяващи различни случки от живота на египетските богове. Повечето разказваха за Хатор, богинята на щастието и повелителка на веселието, господарката на мрака, дарителката на ликуването. Докато Клавдия ги разглеждаше, устата й пресъхна. Бяха минали години, откакто за последен път беше посещавала някакъв храм или бе наблюдавала обетно жертвоприношение, било то езическо или християнско. Сега обаче си припомни, че египетските жреци, независимо на кой бог служеха, винаги носеха маски. Дали Теодор бе дошъл тук затова? Актьорът не беше разпознал нечие лице, но бе познал маските от храма на Хатор.
Клавдия побягна назад и повика Бур. Сред порой ругатни и ропот германците успяха да хвърлят вътре няколко факли и също се стовариха в храма. Две от факлите изгаснаха и трябваше пак да ги запалят, наемниците охкаха заради натъртените си ръце и крака. Клавдия ги укроти и ги прати да претърсят най- внимателно целия храм. Откриха врата, която водеше към малка ниша; Бур я отвори с ритник и всички пристъпиха надолу в миризливия, студен мрак. Клавдия вървеше първа, тя внимателно напредваше с факла пред себе си. Когато стигна последното от ронещите се стъпала, тя се огледа. Не се виждаше нищо освен празно подземие, влажна земя и каменни стени, в една ниша имаше маслени лампи, в друга — свещ. Тя се наведе, вторачена в тъмнината, а Бур и другарите му се разпръснаха покрай стената, главите им почти докосваха тавана.
— Нищо! — съобщи Бур, като се върна. — Нищо, освен това.
Той хвърли в краката на Клавдия нещо, което приличаше на къс кожа.
Клавдия го вдигна и го обърна. Беше кожена кесия, от едната й страна тя позна гравираните със сребро инициали на сенатора Карин. Изправи се, стомахът й се свиваше, сърцето й се разтуптя.
— Какво е това, малката?
— Бързо! — подкани го Клавдия. — Хвани просяка!
Бур и другарите му изтичаха по стъпалата нагоре към храма. Клавдия ги чу как вдигат една греда, как резетата падат и вратата се отваря. Тя облекчено въздъхна, когато отвън се разнесе скимтене — просякът не бе мръднал от мястото си и Бур го довлече вътре. Когато Клавдия се качи горе, старецът бе коленичил в петното светлина, което хвърляше една факла, и изплашен гледаше огромните чорлави зверове край себе си. Бур извади меча си и постави плоската страна на острието върху рамото му. Просякът започна да хленчи със сведена към пода глава.
— Моля ви! — проплака той. — Не знам нищо.
— Помисли си пак! — Клавдия се наведе и го тупна по темето. Отвори кесията си и извади оттам сребърна монета. Мъжът алчно се вторачи в нея. — Слушай! — подкани го Клавдия. — Не искам да ти сторя нищо лошо. Кажи ни каквото знаеш. Къде са Сезотен и другите?
— Няма ги! — отвърна просякът. — Онези кучета, които чуваш да лаят, са техни. Оставиха ги тук да пазят, но самите те заминаха нанякъде.
— Къде? — повтори Клавдия.
— Върнаха се в Египет, това чух, да се поклонят на богинята и да занесат статуите й в храма на един град, наречен…
— Мемфис! — помогна му Клавдия. — От кое пристанище ще отплават?
— От единственото! — ухили се просякът и показа черните си зъби. — От Остия! Тръгнаха натам с песни, щастливи и доволни!
Клавдия пъхна монетата в ръката на просяка и се изправи на крака.
— Бур! Кое от милите ти момчета е най-добрият ездач? Трябва да отнесе спешно съобщение на императора. Друг трябва да тръгне за Остия и да каже на управителя на пристанището да използва властта си. Не бива да оставят Сезотен и жреците му да отплават. Трябва да ги арестуват и да ги докарат в Рим!
Късно на другата вечер Клавдия се чувстваше доволна, че е взела правилното решение. Бур изпрати хората си, и Сезотен и четирима от спътниците му били арестувани в пристанището на Остия точно когато отивали да се качат на кораб за Египет. Поставили ги под стража и сега били на път за Рим. В същото време Елена изпрати от вилата на военачалника Аврелиан войници, които претърсили храма на Хатор и къщата зад него. Намерили кучетата да бродят вътре, диви, жестоки зверове — не им останало друго, освен да ги избият. Докладвали, че всичко в къщата или е било изгорено, или отнесено. Не открили нищо в подкрепа на подозренията на Клавдия, но кесията беше достатъчно доказателство. Сезотен и другите жреци от храма на Хатор бяха организирали похищенията, беше сигурна в това. Спомни си Херея, как Бур й каза, че е бил разкъсан от кучета, преди да го убият и да изгорят трупа му. Сезотен бе използвал тези кучета. Беше наблюдавал богатите и заможните, които принасяли дарове в храма му, за да разбере кой къде отива и да
