сме му давали нищо, нито да яде, нито да пие, нищичко! — Сезотен махна с ръка: — Твоите обвинения срещу нас са сериозни, а доказателствата, с които разполагаш, са незначителни! Една кесия, един посетител в храма, фактът, че сме се погрижили за своята собственост, че сме посетили светилище извън Рим и сме се приготвили да заминем към светилището-майка в Египет… Култът към господарката Хатор има много последователи — той хвърли бърз поглед към презвитер Силвестър, — както и християнската църква.
Клавдия реши да не отговаря, но погледна към императрицата. Седналият до нея Константин сякаш дремеше; беше се отпуснал на трона с полупритворени очи. Елена бе вперила поглед в стената отсреща, сякаш изцяло бе погълната от картината, изобразяваща бягството на Еней от горящата Троя.
— Споменаваш нашата църква — обади се Силвестър, сякаш се пробуждаше. — Ти си свещенослужител като мен — продължи словоохотливо той. — Следователно, трябва да имаш
Въпросът на Силвестър бе неочакван и породи страх. Сезотен примигна няколко пъти и бързо погледна жреците от двете си страни.
— Можем да пресметнем — бавно отвърна главният жрец, — но това ще отнеме време. — Той се запъна: — Трябва да се видим с някои от вярващите от храма ни.
Клавдия усети, че Сезотен няма търпение да отмине този въпрос.
— Клавдия — обърна се той към нея, — ти каза, че Муран е бил нападнат преди четири дни. Той е всеизвестен като гладиатор победител, истински боец. Според онова, което знаем, мнозина от нападателите му са били или убити, или ранени, но виж… — той посочи себе си и другите до него, — по нас няма нито рана, нито белег, нито дори драскотина.
— Това не е доказателство за невинност! — възрази Клавдия. — Ти си пращал други да ти вършат работата, негодници, които си набирал из копторите на Рим; поискал си да ги убият, да ги накараш да млъкнат завинаги, затова и си ги пратил да нападнат Муран. Ще се върна към въпроса на презвитер Силвестър — бързо добави тя. — Ако те попитам къде си бил и какво си правил по време на похищенията, ще можеш ли да ми отговориш?
Тя насила се усмихна, за да прикрие собственото си безпокойство. Ако не внимаваше, това дело щеше да се сведе до обикновена разпра, до размяна на обвинения и контраобвинения.
— Обвинява ме — извика Сезотен, — мен и другите жреци тук, бивши войници, граждани на Рим, нас ни обвинява една…
— И аз те обвинявам! — обади се Муран. — Аз също съм римски гражданин, ваши величества! — Муран се обърна към императора. — Можем да продължаваме да си седим тук и да се караме като малки деца. Но на доказателствата срещу Сезотен трябва да се отговори. Той се е готвил да избяга от Рим, не е бил в града, когато бях нападнат и убиха Александър. Поради някаква странна причина тъкмо него посети Теодор, човекът, който по-късно загадъчно беше убит. Сезотен трябва да каже къде е бил и къде са били неговите съучастници при другите случаи, когато са били похищавани млади мъже и жени. Използваната от сенатора Карин кесия за плащането на откуп беше намерена в подземието на неговия храм. Сезотен притежава големи кучета. Господарката Антония говореше за кучета, а императорският агент Херея е бил разкъсан, преди да изгорят тялото му.
Клавдия учудено изгледа Муран. Не можеше да си спомни дали му е разказвала тези подробности, но той говореше, сякаш е добре запознат с всичко, което се беше случило. Нещо не беше наред. Делото сякаш щеше да получи внезапен обрат. Целият напрегнат, Силвестър се наведе напред. Константин беше нащрек. Елена се усмихваше на себе си.
— Цезарят има право да поиска сам да отсъди по което и да е дело — продължи с висок, режещ глас Муран. — Всички римски граждани имат право да се обърнат към Цезаря и никой не може да се жалва от решението на Цезаря, освен пред Бога. — Той скочи на крака. — Аз призовавам моя Бог, Господа Иисуса Христа. Обръщам се също към обичаите на древния Рим и
Ужасена, Клавдия замръзна. Залата се завъртя пред очите й и ушите й забучаха, сякаш в тях отекваше ревът на тълпата. Сезотен и сподвижниците му разгорещено спореха помежду си. Египтянинът скочи на крака с уверен израз. Приемаше предизвикателството. Разбираше, че няма друг изход. Ако откажеше, това би могло да потвърди обвиненията срещу него, докато петима мъже срещу един на арената означаваше, че везните силно натежават в тяхна полза. Презвитер Силвестър гледаше в пода. Константин сияеше. Обзет от възбуда, Бур приближи откъм вратата. Елена седеше на трона си с изписан в погледа й триумф. Клавдия само наведе глава и промърмори думата „кучка“.
— Толкова ли си глупав, Муране, толкова преизпълнен със собственото си…
— Млъкни! — Муран отхапа от парчето пиле, преди да отчупи къшей ечемичен хляб и да го натопи в соса от гъби и лук. — Млъкни! — повтори той.
С пламнало лице и гневни очи Клавдия отблъсна паницата си встрани.
— Защо го каза! — изкрещя тя, без да обръща внимание на погледите на другите посетители в кръчмата „Магариците“.
— Трябва да изслушаш онова, което имам да ти казвам! — продължи Муран и влоши нещата още повече, като й смигна.
Клавдия не можа да се овладее. Тя скочи, помете купата и чашата си от масата и се втурна в градината. Стигна до самия й край при рушащата се стена и се промъкна зад буйния храсталак, мястото, където винаги отиваше, когато искаше да се скрие. Седна на земята, облегна се на стената и се отдаде на внезапната си ярост, като започна да удря с юмруци по коленете си, тропаше с крака по земята и бълваше порой ругатни срещу Константин, майка му, презвитер Силвестър и всички, които според нея бяха виновни за това развитие на нещата.
Останала без дъх, накрая тя затвори очи и си пое дълбоко въздух. Елена беше хитра! Бе постигнала резултата, който искаше. Имената на заподозрените, виновни или невинни, бяха оповестени в цял Рим. Елена бе удържала обещанието си, което даде пред всички: правосъдието сякаш бе въздадено, а тя превърна своята защита на императорската власт в публична изява на правдата на Господа Христа, който въздава справедливостта си срещу египетските богове. Клавдия отвори очи. Не смееше и да мисли за най- лошото. Тя гневно се взираше в сплетения гъсталак и съзря отблясъци светлина откъм „Магариците“. Единственото, което Муран й обеща, беше, че ще стои мирен поне тази вечер, и ще обяви решението си пред обществото едва на другата сутрин. Клавдия знаеше, че когато това стане, „Магариците“ ще започнат да се пълнят с посетители, които Полибий ще посреща с отворени обятия.
Клавдия се опита да се срещне с императрицата, но самият Бур й отказа и я съпроводи извън пределите на двореца. Опита се да се върне обратно и да посети Муран, но отново не я допуснаха в двореца. Изпълнена с ярост, тя се върна у дома, заключи се в стаичката си и излезе от там едва когато Муран се върна за вечеря. Полибий и останалите подозираха нещо, но трябваше да изчакат. Клавдия скръцна със зъби. Ако размислеше, съвсем не беше толкова чудно, че държаха Муран далеч от нея или че Елена й отказа среща. Трябва да бяха окуражавали Муран да се обърне към древното правосъдие на меча! Клавдия направи гримаса. А и не е било нужно да го увещават дълго! Муран беше дълбоко опечален, че младият Александър бе убит, когато той лично беше поел грижата за неговата безопасност; беше и победен, и унижен. Хитроумно замислен капан, размишляваше Клавдия, за Сезотен и неговото сборище от вещери! Тя не се съмняваше, че те бяха виновни, онази кесия беше ужасна грешка. Ако императорските обвинители бяха претърсили основно храма, ако бяха направили списък с датите и точното време, срещу жреците щяха да се натрупат достатъчно доказателства. Но имаше и още нещо, Клавдия бе сигурна в това. Тя все още се чувстваше оплетена в мрежа от лъжи и коварства. Елена можеше да се преструва и да превърне правораздаването в публично зрелище, но истината…
— Клавдия! Клавдия! — отекна гласът на Муран в тъмнината. — Клавдия, знам, че си там, излез, моля те!
