предпазители крак и рамо, но без метални покрития на ръцете и без наколенници. Какво ли е намислил, запита се Клавдия. Дали нарочно се е оставил незащитен, изложен на ударите на противниците си? Нещо повече, носеше старомоден меч и овален щит със сребърна издутина по средата. Това беше ли достатъчно, за да го предпази? Главата и лицето на Муран бяха покрити с обточен по краищата шлем с наличник; на върха на шлема имате нападаща пантера под синьочерна конска грива. Той също спря пред императорската ложа и вдигна очи нагоре. Клавдия беше сигурна, че я е съзрял; тя остана на мястото си, вцепенена от страх.
Императорът вдигна ръка, тръбите отново гръмнаха. Мъжете вдигнаха мечовете си и с вик го поздравиха, а тръбите пак прозвучаха, съпроводени от ударите на цимбалите. Константин вдигна бяла кърпа и я пусна на пясъка. Тълпата разпалено закрещя, когато бойците се разделиха. Клавдия огледа ложата. Всички бяха погълнати от зрелището. Урбана, Касия, Леарт, робите, потящите се под животинските кожи знаменосци, гостите и семействата им бяха впили погледи долу, в очакване на зловещия танц, който щеше да започне на арената.
Клавдия ненавиждаше тези зрелища. Спомни си стиховете на поета Ювенал: „Управниците днес ни дават представления и печелят одобрение, като обръщат пръст надолу срещу онези, които тълпата им заповядва да убият.“ Муран, любимият й, беше там долу, животът му зависеше от прищявката на тълпата, да не говорим за жестокостта и уменията на противниците му. Тя наблюдаваше как съперниците бавно се отдалечават един от друг, Муран наричаше това „ритуал на опознаването“. Сезотен и другарите му образуваха полудъга, която се затваряше около Муран, застанал почти в позата на победен, със свален щит и полувдигнат меч. Изглеждаше неуверен, оплетен в ремъците на щита си. Египтяните приближаваха. Муран се обърна към тях и бързо отстъпи. Тълпата започна да свирка. Муран продължи да отстъпва. Египтяните се приближиха още повече. Муран побягна към другия край на арената. Тълпата скочи на крака, като крещеше и свиркаше. Египтяните свалиха щитовете си, поколебаха се, сетне двама от тях се хвърлиха яростно да го преследват, тичайки един до друг като вълци. Присмехулните викове на тълпата се превърнаха в зловещ вой.
Муран внезапно спря и се обърна. Освободи се от ремъците на щита си и го хвърли право на пясъка пред двамата си преследвачи. Те се спънаха в него и единият падна. Прочут с бързината си, и както беше по-леко въоръжен, Муран бързо приближи, скочи между тях и свирепо удари по лицето и врата египтянина от лявата си страна. Другият, който вече се канеше да се изправи, разбра, че щитът му се е закачил за щита на гладиатора. Той се колеба твърде дълго. Муран се завъртя зад него, нанесе бърз удар по врата му и мъжът се строполи на земята.
Тишината в амфитеатъра сякаш можеше да се докосне с ръка. Бързината и внезапната засада на Муран удивиха зрителите; всичко се бе разиграло мълниеносно — неговото бягство, внезапното спиране, хвърленият щит, това, че той използва привързаността на противниците си срещу самите тях. Другите трима египтяни бяха объркани от тази яростна съпротива. Те спряха, един се отдръпна доста назад. Клавдия не можеше да разпознае кой сред тях е Сезотен, тя виждаше само Муран.
Тълпата дойде на себе си от слисването и избухна както винаги в гръмогласни възторжени викове и ръкопляскания, но Муран отново се движеше по арената. Той бързо хвана единия от падналите египтяни, който още шаваше, примъкна тялото му по-близо до щита и другия труп, после взе един от щитовете на противниците си, направи няколко бързи стъпки в ляво и дясно, използвайки телата и разпръснатото по пясъка оръжие като защитна линия. Клавдия се олюля. Гърлото й беше толкова сухо, че не можеше да промълви и дума; единственото, което виждаше, беше онази увенчана с черна конска грива фигура, която сякаш танцуваше вляво и вдясно, докато другите трима противници приближаваха. Те бяха нерешителни и объркани. Ако се разпръснеха и опитаха да заобиколят импровизираната защитна линия, щяха да останат изложени на ударите на врага си. Ако се опитаха да напреднат в редица, щяха да се окажат в несигурно положение, при което всяко подхлъзване можеше да се окаже фатално. Тримата спряха и се скупчиха един до друг. Клавдия усети, че Сезотен трябва да е онзи в средата, той завъртя глава, сякаш шепнеше нещо на своите другари.
Тълпата ставаше все по-нетърпелива. Муран сякаш се подиграваше на противниците си. Той остави щита, заби меча в пясъка и се приведе, като че ли си почиваше, с провесени надолу ръце. Тримата египтяни пристъпиха напред. Бяха решили да се разделят и единият да нападне Муран отляво, а другите двама отдясно. Те предпазливо приближаваха. Клавдия се запита дали Муран ще прескочи труповете и ще се вклини между противниците си. Обаче той, все още приведен, се обърна, сякаш да посрещне само заплахата отдясно, скочи на крака, стиснал камата, която бе взел от единия от мъртвите си врагове и я хвърли към мъжа, който наближаваше отляво. Камата пропусна целта си, дясната страна на стомаха, но се отклони и улучи египтянина в бедрото; той се препъна и още повече притисна щита към тялото си. Муран се втурна напред като преследваща плячката си хрътка, използвайки щита си като таран, и принуди противника си да отстъпи назад. Раненият и объркан египтянин обезумя от страх и гледаше повече да задържи щита си, който непрекъснато се блъскаше в тялото му, разкри се и сам падна върху меча на Муран. Муран го задържа така набучен, после го завъртя, измъкна меча и блъсна умиращия към останалите двама. Тълпата изрева от удоволствие. Шумът от възбудените разговори в императорската ложа се извиси нагоре като бръмченето на пчели над кошер.
Клавдия не обръщаше внимание на нищо друго. Тя виждаше само фигурата, която сякаш с танцови стъпки се отдалечаваше от поразения си враг, още гърчещ се върху пясъка. Мъжът се опитваше да разхлаби ремъците на шлема си, за да може да поеме повече въздух, а Муран не бързаше да нанесе удара, който щеше да го отърве от мъките му. Това беше връхната точка на сражението. Бе действал изненадващо, жестоко и бързо; може би нямаше да може да го направи отново. Сега бе потънал в пот, членовете му натежаваха. Враговете му вече не бяха толкова уверени. Те нерешително се държаха близо един до друг и бавно се промъкваха напред.
Муран впери поглед в тях през процепа на шлема си. Разпозна Сезотен и цял се съсредоточи върху него. Не биваше да мисли за Клавдия, за тълпата, за горещината, за пясъка и болката в лявата си страна. Бе използвал уловката, която винаги успяваше. Повечето гладиатори загиваха от внезапна засада, а не от играта с меч на противника. Той отстъпи, с примигване отръска капчиците пот по клепките си и зорко загледа враговете. Имаше ли място за още хитрини? Забеляза, че другарят на Сезотен остава назад. Изплашен ли беше, или твърде предпазлив? Затова ли бе останал със Сезотен? Муран си спомни как побягна и внезапно спря. Да, гладиаторът с жълтите пера на шлема отстъпваше. Беше немощен мъж, който разчиташе на щита си, когато трябваше да използва меча. Да, той бе човекът, когото трябваше да нападне!
Муран леко тръгна напред с вдигнат щит и изваден меч и отблъсна Сезотен встрани, преди да се насочи към другаря му. Мъжът замахна, Муран се отпусна на едно коляно, премести меча в ръката, с която държеше щита си, и сграбчи шепа пясък. Жълтите пера тръгнаха напред, Муран хвърли пясъка право в процепа за очите на врага си и бързо отстъпи. Сега Сезотен приближи към него. Муран го посрещна и мечът и щитът се сблъскаха в ожесточена схватка. Той удържа позицията си. Не биваше да губи от поглед гладиатора, когото бе заслепил. Мъжът сваляше шлема си. Муран се съсредоточи върху Сезотен и го отхвърли назад с вихрено замахване на меча, използвайки цялата си сила и умение. Сезотен имаше една слабост, той протягаше глава напред и по този начин откриваше врата си. Муран изчака, сетне нанесе удар и острието засегна толкова дълбоко врата на египтянина, че от раната шурна кръв като вино от счупена кана. Муран не се поколеба и се оттегли, за да изчака онзи с жълтите пера. Не чуваше рева на тълпата, не виждаше морето от лица, размахващите се кърпи, цветята, които полетяха във въздуха. Битката бе приключила. Последният египтянин не беше истински противник, Муран го уби след кратка яростна схватка, като дълбоко заби меча си в корема на мъжа, а после го отстрани с ритник от пътя си. Цялата тълпа скочи на крака и крещеше от удоволствие. Муран се върна при Сезотен, ритна меча му встрани и като разхлаби ремъците на шлема на издъхващия мъж, се вторачи в замъглените му от смъртта очи.
— За Александър! — прошепна. — Това е жертвоприношение за Клавдия, за всички нас и за всички тях!
Тълпата вече крещеше „Убий го! Убий го! Дай му заслуженото!“
Муран опря острието на меча си върху гърлото на Сезотен и като продължаваше да го гледа в очите, натисна с всичка сила.
В императорската ложа Константин и Елена, забравили всякакъв церемониал, бяха станали на крака и
