протягаха ръце. Урбана пляскаше с ръце от радост. Касия я прегръщаше. Хората се блъскаха, крещяха и радостно викаха. Прикована на мястото си, Клавдия чу един вик, една повтаряща се дума, и внезапно дойде на себе си. Бе открила ключа към загадките.
— Казах ти да нямаш грижа!
С лавров венец на главата, Муран се олюля на импровизирания си трон в градината на кръчмата „Магариците“.
— Ти си пиян! — подразни го Клавдия.
— Не, само съм щастлив. Бих се и спечелих!
— О, богове! — промърмори Клавдия. Тя огледа гостите на Полибий. Всички бяха пияни като свине. Някои дремеха. Сводника Петроний бе обявил Стоика Симон за своя отдавна изгубен брат и двамата бяха заспали прегърнати. Спретнатия Нарцис сега не беше толкова спретнат, а галеше шише с балсамираща течност, сякаш беше истинската му любов. Полибий и Попея се гледаха с натежали за сън очи. Океан се опитваше да намаже отрязаното си ухо с мед.
— Нека всички богове, Муране…
Гръмогласно хъркане посрещна думите й. Гладиаторът бе заспал с усмивка на уста, венецът му беше паднал. Клавдия се запита дали на сутринта той още щеше да си спомня обещанието си незабавно да се ожени за нея.
Загледа се в тъмнината. Победата на Муран на арената сякаш се бе случила преди цяла вечност. Беше се опитала да слезе долу и да го види, но тълпите така се бяха струпали край него, че беше невъзможно. Нещо повече, Бур й каза, че Издирвача Салуст я чака под задните стълби на императорската ложа и тя побърза да слезе, за да се срещне с него. Онова, което Издирвача й каза, за нея не беше изненада; той просто потвърди всичките й подозрения. Клавдия се върна в кръчмата късно следобед и прегледа записките си дума по дума. Беше толкова сигурна в заключенията си, че изпрати кухненския прислужник Извинявай при презвитер Силвестър и го помоли да я посети; досега той още не бе отговорил. Клавдия скръцна със зъби. Радваше се, че всичко свърши. Елена си беше отмъстила, но Клавдия искаше веднъж завинаги да затвори тази страница. Тя поклати глава при вида на заспалия Муран.
— С теб ще се оправям утре! — закани се тя.
Отпи още няколко глътки от виното си и се унесе в дрямка, но беше събудена от Извинявай, който я гледаше с широко отворени очи.
— Господарке! — умолително се обърна той към нея. — Нещо важно!
И посочи към кръчмата.
Беше Силвестър, обвит в наметало и с качулка на главата, придружаван от двама от германците на Елена.
— Извинявай за късния час!
Клавдия подмина думите му и го отведе в другия край на градината. Попита го дали иска да хапне и да пийне нещо. Той се усмихна и каза, че е постил, част от обета му към Господа Христа, за да измоли победа за Муран.
— И той му я даде! — добави Силвестър с радост в очите. — Голяма победа! Чу ли новините?
Клавдия поклати отрицателно глава.
— Намериха още една къща, собственост на египтянина, с много нови доказателства, дрехи, вземани от заложниците им — сви рамене: — Имаха късмет, че не ги разпънаха на кръст.
— Муран имаше късмет, че не го убиха!
— Но не го убиха, нали? — прошепна Силвестър. — Победата на Муран му донесе богатство и милостта на императрицата. Тя никога няма да го забрави! Освен това, така той снема от себе си всякаква вина, каквато може би чувства заради смъртта на младия Александър.
— А силата на твоя Христос бе възвеличена!
— Неговата сила не се нуждае от възвеличаване! — отвърна Силвестър. — Но както и да е, победата не вреди никому!
Клавдия се опита да подразни презвитера с цитати за използването на меч от Писанията, в които вярваше. Преди време той самият ги бе изричал пред нея. Силвестър отметна качулката и се загледа как Извинявай слага резетата на главната порта. Изчака момчето да се отдалечи.
— Добре, а сега ми кажи, какво има, Клавдия?
Тя разказа всичко ясно и логично, като изпитваше предположенията си в отговор на въпросите му и ги защитаваше срещу критичните му забележки. Колкото повече говореше тя, толкова повече Силвестър се замисляше; накрая потъна в мълчание, прехапал долната си устна и поклащайки от време на време глава. Мина един час; отвън отекваше смях — гостите на Полибий започваха да се събуждат за нов гуляй. Клавдия приключи, прегракнала от доводите, които излагаше един подир друг и Силвестър се изправи.
— Както казваш, Клавдия, това е въпрос, който императрицата трябва да разгледа. Тя ще реши — той я изгледа строго: — но е много, много сериозно!
На другата сутрин Клавдия стана първа. Завари Целад дълбоко заспал в кухнята с винен мях в едната ръка и парче печено свинско в другата. Тя хапна набързо, върна се да дремне още малко и се събуди доста по-свежа. Изми се, преоблече се и слезе в кръчмата. Целад със зачервени очи вече беше в кухнята и печеше резени говеждо месо. Още не се беше окопитил от усилията, който бе положил предния ден, и от мисълта за пиршеството, което трябваше тепърва да приготви.
— Сготви, каквото трябва да сготвиш, Целаде, но бъди готов и за нещо друго! — каза му Клавдия.
— Какво искаш да кажеш?
Другите, включително и Муран, се опитваха да се преборят с натежалите си глави, тихичко стенеха и нямаха търпение да се измъкнат или в някоя стая на втория етаж, или в градината. Накрая късно следобед Полибий слезе долу, за да посрещне обичайните редовни посетители. Той съобщи, че Муран дълбоко спи, но когато започне да се смрачава, празникът щял да бъде подновен, този път в чест на Клавдия. Девойката опита да се възпротиви, но я прекъсна гръмко блъскане по вратата, после тя широко се отвори. С ръка върху дръжката на меча, Бур едва ли не влетя в залата за хранене, последван от трима от другарите си и група слуги, облечени в императорски ливреи, с ленени торби, бъчвички с вино и всякакви гърнета и кърчази.
— Къде е боецът? — прогърмя Бур.
— Горе! — извика в отговор Клавдия. — Пиян, махмурлия, уморен, но както останалите, готов за нови подвизи!
— Чудесно! — засия Бур. — Императрицата изпраща това. — На масата паднаха две издути кожени кесии. — И това! — Трета кесия ги последва. Полибий ги прибра, преди някой да успее да мигне.
— Императорът и майка му ще вечерят тук веднага, щом слънцето залезе. — Бур посочи слугите, които нахлуха вътре с товарите си. — Те пращат всичко, което възнамерява да ядат и пият, и очакват да опитат рецептите на новия ви готвач.
Застанал на прага на кухнята, Целад плесна с ръце и възкликна от удоволствие. Полибий прехапа устни, сякаш измерваше тежестта на торбите, и с крайчеца на окото си се опитваше набързо да прецени какво са донесли.
— Никой друг! — Лявата ръка на Бур се стовари върху слабото рамо на Стоика Симон. — Техни величества и гостите им ще отпразнуват победата на своя боец. — С яростни очи той огледа залата. — Голяма чест! Затова, приготвяйте се!
Германецът изчака, докато императорските слуги донесат всичките торби, подигравателно отдаде чест на Полибий, смигна на Клавдия и излезе, като тръшна вратата след себе си.
Отначало настъпи мълчание, сетне Попея започна да скимти. Полибий стоеше объркан, но Целад овладя положението. Той бързо прегледа съдържанието на торбите и се върна, препасал кожена престилка, за да оповести, че ще приготви достойно за боговете угощение.
— Задушени с месо краставички, гъби в мед — изброяваше той, — печена камбала, пържен дроб, шунка със сос от червено вино и копър!
Жребият беше хвърлен. Полибий реши да превърне любимата си част от градината в място на пиршеството: изнесоха поставки за лампи, измолиха още от съседните кръчми; донесоха още маси, лежанки и столове, които взеха от Апулей и други приятели. Полибий се чудеше колко ли ще бъдат гостите.
