УКВ-честотите. Често го върша, така засичам разговорите на пилотите от военновъздушната база Нелис по време на полети. По този начин бе записан и разговорът, който ще чуете.
Доколкото мога да определя, той се води между пилота на самолет Ф-15 (позивни «Виктор две-три»), контролната кула в Нелис, която използва позивната «Дриймленд», и командира на полета («Виктор шест»).
Записът е по време на бойно учение «Червен флаг». При изпълнение на задачи от този характер пилотите участват в симулирани въздушни боеве. В резервата Нелис, край Езерото на конярите, съществува военен комплекс, където разполагат с цяла ескадрила съветски бойни самолети, които използват за тренировка.
Но ще ви оставя сам да си правите заключения от записа.
Ако искате да го обсъдим обаче, ще трябва да дойдете в Лас Вегас. Ще ме откриете при «пощенската кутия». Сигурно не знаете какво е, но попитате ли там, ще ви упътят.
Кели прелисти следващата страница.
„А сега изслушай записа.“
Тя взе дистанционното и включи касетофона. Гласовете бяха изненадващо ясни, изглежда при подслушването е била използвана доста съвършена техника. В никакъв случай не бяха правени с микрофон, не се долавяха странични звуци, само пращене от ефира в края на всяко предаване на трите отчетливо различаващи се гласове, за които се споменаваше в писмото.
— „Виктор две-три“, говори контролна кула „Дриймленд“. Нарушихте зоната, забранена за полети. Незабавно сменете посоката на едно-осем-нула.
— „Виктор две-три“, говори контролна кула „Дриймленд“. Повтарям, нарушихте зоната, забранена за полети. Обърнете незабавно и поемете в посока едно-осем-нула. Край.
Намеси се нов глас, малко приглушен от тътена на двигателите.
— „Виктор две-три“, тук е „Виктор шест“. Слушай заповедта на „Дриймленд“. Край.
— „Шести“, тук е „Две-три“. Ей сегичка изчезвам. Край.
— „Две-три“, тук е кулата. Никакво забавяне. Край.
Отново командирът на полета:
— Спипаха те, хитрецо. Изпълнявай. Знаеш, че ни е забранено да нарушаваме зоната. Край.
— Говори „Две-три“. Поемам… това пък какво е? Трябва да… Божичко, не зная как да го нарека! „Фантом“ се изкачва. Никога не съм…
Намеси се тихият, спокоен глас от кулата:
— „Две-три“, незабавно прекратете радиоемисията. Променете курса на едно-осем-нула и се спуснете над Езерото на конярите. Това е заповед. Край.
Но пилотът на Ф-15 ставаше все по-възбуден.
— Това нещо няма криле! И, човече, то се движи. Приближава се към мен! Най-сетне ги пипнах! Аз съм…
Гласът бе прекъснат от статичен шум.
— …съвсем близо да него! — Пращене. — Почти отгоре… — Пращене. — Майчице, то се обръща! — Пращене. — Божичко! Това е…
Гласът отново замря.
— „Две-три“! Говори „Шести“. Докладвай за ситуацията! Край.
Тишина.
— „Дриймленд“, говори „Виктор шест“. Засичате ли „Две-три“? Край.
— „Виктор шест“, говори кулата „Дриймленд“. Незабавно се прибирайте в базата. Упражнението приключи. Всички самолети да се приготвят за кацане. Ще изчакате в кабините, докато получите разрешение от охраната. Край.
— Искам да знам какво става с „Две-три“. Край.
— Изгубихме го от екраните. Започваме операция по издирване. Изпълнявайте заповедта. И прекратете радиовръзката. Край.
Тук записът приключваше. Кели поседя неподвижно, замислена върху чутото. Името „Дриймленд“ й беше добре познато. Отново се върна към писмото на Симънс.
„Кели, зная точно какво си мислиш. Може да е капан, като онзи, който ти устроиха тогава. Но ще ти кажа, че разговарях с един приятел от тукашната военновъздушна база. Каза ми, че небето над базата Нелис е най-забраненото въздушно пространство в цялата страна, дори повече от това над Белия дом. Каза ми също, че по време на подобни учения пилотите нерядко използвали краткия път през забранената зона, за да получат тактическо преимущество. Ако този пилот се е озовал над Езерото на конярите (Зона 51) или е пресичал в непосредствена близост, може да е зърнал нещо, което не е трябвало да вижда. Всъщност, изглежда е станало точно това.
Кели, познаваш ме добре. Смятам да отскоча до там и да се поогледам. Дори и да не надуша нищо, все ще събера достатъчно материал за някоя статия, посветена на базата край Езерото на конярите. Може би от «Текникъл» ще се съгласят да я вземат.
Ще бъда там в нощта на девети. Което означава, че на десети вече трябва да съм се върнал. Не смятам да се мотая повече от необходимото. Значи каквото и да се случи, до вечерта на десети ще гледам да ти позвъня. Дори и да не успея да се прибера, ще оставя съобщение на телефонния си секретар.
Зная, че всичко това звучи мелодраматично, но когато загазих в Салвадор — място, от което в наши дни никой не се интересува — единственото, което ме спаси, бе фактът, че другаде очакваха обаждането ми. Инак онези копелдаци да ме бяха смазали от бой заради всичко, което надуших. Така че, ако не чуеш гласа ми до девет сутринта на десети, значи са ме спипали. Предполагам, че знаеш как да постъпиш. Дължиш ми го, приятелче!
Пожелай ми късмет. Между другото, ако нещо се случи с мен — трам-трам-тарарам — разполагаш с копие от записа, писмото и ключ от апартамента, който също е в плика.
