Търкот се изправи, не без усилие помогна на Яков да се изкатери по стената и след това се вкопчи в протегнатата ръка на руснака. Накрая двамата издърпаха Кениън.
Останаха да лежат върху плоската част на стената, докато се оглеждаха и си поемаха дъх. Централният корпус беше само на десетина метра от тях. В него бяха разположени административните помещения и две крила с килии.
Търкот забеляза още един часовой, на отсамната страна на сградата, върху стената. Войникът държеше в ръцете си готов за стрелба автомат.
Търкот запълзя по стената, следван от Яков и Кениън. Шумът от вертолетните перки от юг отново се усили и привлече вниманието на часовоя.
Бръмченето на вертолета не само привлече вниманието на охраната, но прикри напълно десанта на група „Орел“, чиито членове се приземиха безшумно върху покрива на сградата. Микел беше последният човек в десантната формация. Хората му се спускаха един по един право върху целта. Когато дойде неговият ред, той сгъна леко колене и удари с подметки асфалтираната платформа, а куполът се разстла зад гърба му. Двама от първите парашутисти вече поставяха взривни заряди на вратата, която водеше надолу.
Микел вдигна глава, когато малкият ОХ-58 прелетя над тях и продължи в южна посока, след това направи рязък завой, заслепявайки с прожектора си часовоите и изненадващо се спусна върху вертолетната площадка. Един от парашутистите вдигна палец, сочейки, че зарядите са готови, но Микел му даде знак да изчака.
Плъзгачите на машината опряха в бетонната площадка. Двама от часовоите тичаха към кабината, опитвайки се да идентифицират екипажа. Корсън внезапно изтегли ръчката и подаде допълнително газ. Перките се завъртяха с оглушителен грохот и войниците отвън неволно наведоха глави.
В този момент Джонс и Шартран отвориха своите врати и повалиха противника с точни изстрели на снабдените със заглушители оръжия.
— „Тигър“, двама премахнати — докладва по радиото Джилис и изскочи навън. Джонс и Шартран вече тичаха към главната врата на сградата. Корсън остана в кабината, с ръце върху ръчките за управление и зареден автомат в скута…
Микел даде сигнал да взривят вратата. Последва кратък блясък и приглушен взрив. Бравата отскочи встрани, парашутистът изрита вратата и един по един хората на Микел се промушиха вътре. Спуснаха се надолу по стълбите и се разделиха на етажната площадка. Четирима поеха към лявото крило, останалите шест се заеха да проверяват дясното. Едва приключиха с първите няколко килии, когато зловещ рев откъм източното крило им подсказа, че защитниците на сградата са се пробудили. Някой използваше тежка картечница.
Търкот се промъкна през входа за приземния етаж, който се оказа неохраняван, и зае позиция отстрани, изчаквайки Яков и Кениън да се залепят зад него.
— Търкот, източното крило — произнесе той в микрофона и двамата с Яков пристъпиха едновременно във вестибюла. Нечия фигура се изпречи на пътя им и Яков я повали с кратък откос. В този миг картечница забълва равномерно и оглушително вляво от тях.
Джилис натисна няколко пъти последователно спусъка на своя едрокалибрен автомат.
— „Тигър“, един свален, фоайето на първия етаж, централния корпус.
Той завъртя дулото малко вляво, към отворената врата, зад която се подаваше полуоблечен войник с пистолет в ръка. Докато натискаше спусъка, Джилис различи очертанията на втора фигура зад първата. Решил да приключи наведнъж с всички проблеми, той задържа натиснат спусъка и премести бавно дулото първо върху вратата, а сетне и към стената зад нея.
Специално подсилените 5,56-милиметрови куршуми със стоманени връхчета раздробяваха като сирене тухлената стена и проникваха право в спалното помещение. Джилис продължи в същия дух, докато изстреля всичките сто патрона на диска, след това презареди с нов магазин и се огледа.
— „Тигър“, приключих със спалното помещение на първия етаж.
Той завъртя оръжието вляво, където откъм източното крило тичаха две фигури.
— Свой, свой, тук „Вълк“ — извика Търкот и размаха ръце. Той огледа фоайето. В единия край се виждаше масивна двукрила врата. — Ето там! — Спомни си плановете, които му бе показала Дънкан — зад тази врата се намираха единичните килии и карцерът.
Търкот пръв доближи вратата, следван от Яков, Кениън и Джилис, а отзад идваха и останалите. Джилис залепи пластични експлозиви на всяко от крилата, сетне всички се отдръпнаха и той ги взриви.
— Живи ни трябват! — извика Търкот, забелязал, че Джилис се готви да си проправи път с картечна стрелба. Той го избута встрани и се заспуска по извитата стълба. Долу пътят му бе преграден от тежка желязна врата, върху която бяха изписани предупреждения на няколко езика. Всичките съобщаваха за опасност от биологично заразяване.
Зад него се струпа цяла група войници, начело с полковник Микел.
— Майк! — извика той, забелязал Търкот. — Прочистихме крилата. Хората ми проверяват за противници отвън, но мисля, че държим нещата в свои ръце.
— Сър, трябва да влезем вътре — посочи Търкот.
Микел се извърна и извика да доведат сапьора.
Този път вместо експлозиви, специалистът извади метална тръба и я монтира върху триножник така, че да сочи към центъра на стоманената врата. Търкот знаеше, че вътре в тръбата е поставен кумулативен снаряд, способен да развива висока температура при сблъсък с метална преграда.
— Всички под прикритие! — извика сапьорът, веднага щом приключи с подготовката и Търкот не чака второ подканване. Той дръпна Кениън зад близкия ъгъл. Последва мощна експлозия. Когато отново надникна зад ъгъла, Търкот установи, че в средата на металната преграда зее отвор с диаметър около метър и двадесет.
— Почакайте да изстине — предупреди ги сапьорът, докато приближаваха вратата.
Търкот метна една дъска върху долния край на отвора и от дървото се заизвиваха струйки дим. Той откачи от колана си заслепяваща граната и я метна вътре. Последва я, щом чу експлозията, като се хвърли с главата напред, пързаляйки се по дъската.
Веднага щом се озова от другата страна, той се претърколи и приклекна, с насочен напред автомат. Гледката на проснатите по пода тела, облечени в бели лабораторни костюми, го накара да замръзне. През следващите тридесет секунди не се случи нищо. Търкот бавно се изправи и огледа обстановката.
Подземието бе реконструирано изцяло така, че да отговаря на представите за свръхмодерна биологична лаборатория. Но какво бе причинило смъртта на сътрудниците на „Мисията“? Дали вирусът на Черната смърт? Или някакъв непредвиден инцидент? В такъв случай защо часовоите отвън не бяха пострадали?
— Какво е станало с тях? — попита Микел, докато се промушваше предпазливо през отвора във вратата.
Търкот коленичи до най-близкия труп и го огледа. Беше виждал тези признаци и преди. В голямата галерия под миньорското селище на „Тера Лел“ в Етиопия.
— Премахнали са ги онези, на които са служили — обясни той. — „Мисията“ прикрива дирите си. — Търкот преброи мъртвите. Бяха шестима на брой, всичките с бели дрехи. Лицата им бяха сгърчени от страшната агония. Хемщад — нацистът от Дълси — не беше сред тях.
Върху лабораторните плотове бяха подредени различни прибори, както и няколко мощни компютъра. Междувременно Яков се беше заклещил в отвора и пръхтеше, опитвайки се да преодолее съпротивлението. Дори не забеляза, че в рамото му се бе забило извито и нагорещено желязо от ръба. Кениън го избута вътре и го последва.
— Да не закъсняхме? — попита руснакът.
— Не зная — призна Търкот.
— Товарът, ето какво ни трябва! — каза Яков и изтича при двойната врата в другия край на
