Блажена е утробата, която те е носила, и гърдите, от които си сукал; гърдите особено! — Героят опошлява евангелския текст (Лука, 11; 27—28: „А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и му рече: блажена е утробата, която те е носила, и гърдите, от които си сукал! А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.“) — Бел. С.Б.
Учителю! (…) Какво да направя, за да наследя вечен живот? — Вж. Лука 10; 25, Марко 10; 17, Матей 19; 16 и др. — думи, отправени в евангелските текстове (неточен цитат) към Христос. — Бел. С.Б.
Воистине, лъжа съм и баща на лъжата! Впрочем май не беше баща на лъжата, все бъркам текстовете, но дори син на лъжата да е, и това стига. — Ср. Йоан 8; 44: „Ваш баща е дяволът (…). Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата.“ — Бел. С.Б.
… това, дето се разказвало някъде в Чети-Минеите за някакъв светия-чудотворец, измъчван за вярата, и когато най-накрая му отрязали главата, той станал, вдигнал главата си и „любезно я целувал“… — Чети-Минеи (Четьи-Минеи) — църковно-религиозни сборници с животописи на светците, сказания и поучения. Светецът, за когото говори Фьодор Павлович, не е православен, а католически — Дионисий Парижки; за него Волтер в своите „Обяснения“ към „Орлеанската дева“, където Дионисий (Денис) е действуващ персонаж, пише: „Кардинал Полиняк, преразказвайки тази история на маркиза дю ???, добавил, че за Денис било трудно да носи главата си само в началото, на което въпросната дама му отвърнала: «Разбира се, в подобни случаи само първата крачка е трудна.»“ (Вольтер, Орлеанская девственница. Магомет. Философские повести. „Б-ка всемирной литературы“, М., 1971, стр. 244). — Бел. С.Б.
Част от свещеническите одежди, която при служба се надява на шията (гр.)
… още само три месеца и щеше да направи три годинки. — Според А. Г. Достоевска — отражение на състоянието на Достоевски след смъртта на сина им Альоша, ненавършил 3 години, през 1878 г. Същата годна е започнат романът. — Бел. С.Б.
„Рахил плаче за децата си и не може да се утеши за тях, защото ги няма.“ (…) И още дълго време ще ти е този велик майчин плач, но накрая ще ти се обърне в тиха радост и твоите горчиви сълзи ще бъдат само сълзи на тихо умиление и сърдечно очищение, дето от грехове спасява. — Ср. в Книга на пророк Йеремия: „… глас се чува в Рама, писък и горко ридание: Рахил плаче за децата си и не иска да се утеши за тях, защото ги няма“ (31; 15). „… И ще обърна скръбта им в радост, ще ги утеша и зарадвам след тяхната скръб.“ (31; 13). Също Матей 2; 18 и Йоан 16; 20. — Бел. С.Б.
На Алексей човека божи кръстено? — Житиен герой, който напуска близките си с цел подвижничество и спасение, а когато се връща в дома си, го чака тежко изпитание — в мирския живот да остане верен на Бога. „Популярен“ светец сред народа, простолюдието. Идеята за „примиряването“ и с мирския живот, и с Бога, темата за невинно страдащите деца като едно от изпитанията, потресли Алексей Карамазов в мирския живот, за „неизбирателната“, „неизключителната“ любов към всички като към ближни, за връщането при хората свързват главния (според замисъла) герой на романа, „ангелическия“ Альоша, със светеца Алексей човека божи. — Бел. С.Б.
А за един разкаян е по-голяма радост в небето, отколкото за десетина праведни — отдавна е казано. — Ср. Лука 15; 7: „Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещи се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.“ — Бел. С.Б.
… и само „червеи ще ме ядат“, както прочетох у един писател. — Имат се пред вид думите на Базаров в „Бащи и деца“: „И аз намерих този последен мужик (…), зарад когото трябва да се трепя и който няма да ми каже дори «благодаря»… пък и за какво ли ми е неговото благодаря? Той ще живее в бяла къща, а аз ще храня червеите (…)“ — И. С. Тургенев, Събр. съч. в 12 тома, т.3, С, 1958, стр.272, превод Г. Константинов. — Бел. С.Б.
По въпроса за църковно-обществения съд (…) отговаря със статия на едно духовно лице… — Първообраз на „лицето“ е професор М. И. Горчаков от Петербургския университет, автор на статията „Научная постановка церковно-судного права“ в книгата „Сборник государственных знаний“, т.II, 1875. Горчаков се опитва да помири „държавниците“ и „църковниците“, като неволно се озовава в лагера на първите въпреки симпатията си към вторите. В по-нататъшния разговор на Иван и отец Йосиф почти дословно се цитират някои от положенията в статията на Горчаков. — Бел. С.Б.
Най-чистопробно ултрамонтанство! (…) Е, че ние нямаме и планини! — Игра на думи: от лат. ultra-montanus — букв. „презпланинство“, т.е. „през планините насочено към Рим“ — течение в католическата църква, възникнало през 15 в., чиито поддръжници, крайни привърженици на папството и папската светска власт, се обявяват за пълно подчиняване църквата на папата; особено разпространено през 19 в. като реакционно противопоставяне на революционното движение. — Бел. С.Б.
В Светото Евангелие думите „не от тоя свят“ не са употребени в този смисъл. — Имат се пред вид думите, отправени към Пилат: „Исус отговори: Моето царство не е от този свят: ако беше царството ми от този свят, моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на иудеите; но сега царството ми не е оттук.“ (Йоан 18; 36) — Бел. С.Б.
