В нея пише, че в Северна Индия съществувало някога голямото царство Балхара, разположено на юг от днешния град Мултан в Афганистан. „В Канудж — пише той — северната армия воюва срещу Мултан, а южната — срещу Балхара.“
Канудж е държавата на раджпутите между Ганг и Джамна. На север от нея се простира южната част на днешен Афганистан — Мултан. А на югозапад от държавата на раджпутите се намирало друго самостоятелно владение с център Делхи, чиито царе са наричали себе си с титлата Балхара. И доколкото владетелите на Делхи са били считани през X век за най-високи по ранг от индийските царе, Бируни съвсем правилно посочил, че „царете на Индия се наричат Балхара.“ Тези подробности идват да потвърдят сведенията на индийските източници за преселенията на древния цар Кардама откъм Балх, чрез които било създадено царството на така наречените Кардамити. За това, че Кардама е дошъл откъм Балх — столицата на Балхара, говорят не само преките сведения, но и самото му име, което според индийските специалисти по санскрит не е от древноиндийски произход, а се среща в езиците на север от Индия, където се е намирало първото и най-старо царство с име Балхара. В санскрит подобно име на цар не би могло да се образува, защото в този език думата „кагйата“ има силно отрицателен смисъл и означава „мръсотия, нечистота“. За разлика от това в езиците край Памир и Хиндукуш думата КАРДАМА значи „добродетелен човек“, човек с чиста карма, което показва, че името Кардама е от памирски тип. За това, че някога от древното царство Балхара е имало голямо преселение към Северна Индия, говорят и имената на сина и внука на Кардама — Саса-Бинду и Ила. Неотдавна тези две имена бяха открити в пергаментовите документи от Древна Бактрия, разчетени от проф. Н. Симс-Уйлямс.
Особено характерно за Бактрия /Балхара/ е било името Бинду, което многократно се открива в древните документи, изследвани от Симс-Уйлямс. Явно е, че преселникът Саса-Бинду е бил син на царя на Балх — Кардама и с това окончателно се изяснява достоверността на описаното в индийските източници преселение.
В китайските хроники Балхара се нарича обикновено с името Бо-ло и там е вписано директно, че наред със старата държава Бо-ло има и друга държава със същото име, която създали преселилите се в Северна Индия жители на Бо-ло. По-късно те съобщават, че в Боло /Балхара/ се заселили прогонените от изток ЮЕЧЖИ /кушаните/, чийто владетел бил нападнат от хуните и забягнал в Индия, където основал ново царство с име ЮЕЧЖИ, което те наричат Малките Юечжи.
Това показва, че от Балхара към Индия е имало някога най-малко две големи преселения, първото, от които е довело до образуването на втора държава с име Балхара /наричана по китайски Малкото Боло/, а второто е довело до образуване на второ царство на кушаните, известно като Малките Юечжи. Първото преселение е станало несъмнено преди появата на кушаните /юечжи/, т.е. преди I в. пр.Хр., а второто — към края на господството на кушаните — през III–IV в. сл.Хр.
Освен сведенията за тези преселения има и още един блок от данни, които позволяват да се разкрият някои интересни подробности от историята на древна Балхара. Това са текстовете на най-древния индийски епос „Махабхарата“, създаден в устен вид между X и VIII в. пр.Хр. — в една твърде ранна историческа епоха, когато древна Балхара все още не е била завладяна от персите и по-късните завоеватели. Навсякъде в епоса се среща името на древното царство Балх и на неговата столица, която също се нарича Балх. За царете на Балх се говори като за могъщи и независими господари, които силно подпомагали един от двата противоборстващи си индийски царски родове — родът Куру /Каурави/. Тази особеност показва, че в индийския епос е отразен древен исторически период, когато Балхара не е била зависима от Персия и царете й са били едни от най-прочутите владетели на север от Индия. Такава епоха е било времето преди VI в. пр.Хр. и точно този свободен и най-важен период от живота на Балхара се оказва отразен в „Махабхарата“.
Няма друг източник, чрез който да научим за деянията на най-древните царе на това велико някога царство, затова нека погледнем какво пише за тях в този огромен епос.
В „Махабхарата“ царете и народа на Балхара се наричат по индийски маниер с името „балхика“ и „бахлика“, тъй като в езика санскрит имената на чуждите народи приемат твърде често суфиксът „ка“ и „га“ /аварите стават аварика, хуните — хуника и хунга, племето шалва — „шалвеяка“, а общото име на чужденците е „млечха“ и „млечга“/. Но зад нагодената към индийския правопис форма „балхика“ стои винаги царят на Балх — столицата на древна Балхара, или неговата войска, наричана също „балхика“ и „бахлика“. Затова нека видим какви древни сведения се крият под тази специфична индийска езикова обвивка. Характерно е, че в епоса царят на Балх се споменава почти винаги на видно място и към него индийските воини отдават почти същата почит, както към своите собствени царе. Това личи от следната сцена, където великият герой Накула се прощава, тръгвайки на поход:
„Сбогом аз казвам. На великия род Бхарата и на моя стар дядо — царя на Индия, а също на Сомадата и на великия цар на Балх /на индийски Балхика — Бел. авт./. Сбогом на Дронга, Кри-па и останалите принцове…“
В моменти на триумф към царя на Балх се отправят понякога по-големи похвали, отколкото дори съм индийските царе, което личи от следния кратък текст: „Хвалете царя балхика-дарада — първият от всички земни царе, който получи царството си на земята при своето раждане /курсив авт./. Хвалете Карна, който стреля с голям лък, подобно на хилядоок бог — царя на Анга и Ванга. Защо не хвалите и такива царе като Шаля и другите, ако вашето сърце е честно в похвалите?!“
По-нататък в друг пасаж се казва:
„Аз видях великия цар след неговото завръщане от Града на Слона. Бхисма, Дронга, Видура, Самджайя, царя на Балх /Бахлика/, Сомадатта и другите, които бяха почитани от най-старшите /курсив авт./, а също брахманите и останалите, които съществуват независимо“. Тук царят на Балх е посочен между почитаните от най-старшите и е споменат преди брахманите.
За самото царство Балхара в този епос се говори като за далечна северна страна отвъд Хималаите, което личи от следния пасаж: „Планинските царе отвъд Хималаите донесоха сандалово дърво и алое, а също скъпоценни камъни, злато и парфюми… Дарадите, Парадите, царете на Балх, царете на Кашмир… пахлавите,… кукурите, саките — о, Господарю на света… всички велики барони-меченосци донесоха огромни богатства…“ Тук царете на Балх се споменават в съседство с тези на Кашмир, а също на дардите от Хиндукуш и персите, наречени пахлави, т.е. точно при онези народи, които реално са били съседи на древния Балх и чиито потомци и до днес живеят в близост до голямата област Балх, която е част от Северен Афганистан.
В „Махабхарата“ на царя на Балхара се гледа като на един от царете, произхождащи от древна Ария — легендарната прародина на индоиранските народи. За това какво означава тази подробност най-видният съвременен санскритолог Томас Барроу казва: „Нахлулите в Индия северни народи наричали себе си с името АКУА. Зад тях — в Азия — останали родствени с тях народи, които заели цялото Иранско плато и обширните пространства на Централна Азия. Тези народи наричали себе си със същото име — на езика на Авестата АКУА, от което произлиза и името на съвременен Иран.“ По времето, когато е била писана „Махабхарата“, все още е бил жив споменът за общата прародина на индийците и иранците, известна като АЙРИАНА ВЕДЖИО, затова индийските царе са гледали на царете на Балхара като на свои древни сродници, произхождащи от прастарата съвкупност от народи, наричани с общото име АIКYА /АЙРИЯ/.
„Царете на Ария — пише в «Махабхарата» — верни на своята цел, сигурни в своето знание, познавачи на «Ведите», изкъпаха душите си в светлия ручей на «Упанишадите». Царете с цялото дължимо достойнство и благолепие и вървейки заедно като един, изпълниха всички високи церемонии за своето обединяване, Бхарата! Това беше царят на Балх — Бахлика /курсив авт./, който докара колесница, облечена цялата в злато и Судакшина я запрегна с бели коне от Афганистан… Господарят на Декан донесе ризница. Царят на Магадха — гирлянда и тюрбан; великият стрелец Васудана доведе огромен слон на 60 години… Царят на Кашите донесе лък. Шаля — царят на Мадра, донесе позлатен меч и мандолина със златни струни.“ Тук царят на Балх е посочен на първо място между съюзниците на индийската династия Каурави, при това той стои начело на съюзните царе при церемонията по побратимяването, съединяваща по прастар обичай в едно цяло царете на АИРИЯ, т.е. на древната индоиранска прародина. Забележителен е и подаръкът на царя на Балх — облечена в злато бойна колесница с превъзходни бели коне. Направената проверка в санскритския оксфордски речник показва обаче, че преводачът изкуствено е: осъвременил своя превод като е нарекъл конете с израза „коне от Афганистан“, а навсякъде в самия епос тези коне се наричат „коне от Балх“ /по санскритски Balhi, т.е. коне от Балх/.
