— Е, добре, ето каква е работата — каза кралят, сърцето на когото биеше също тъй силно, както сърцето на министъра, — при мене пристигна брат ми, английският крал…
Мазарини скочи в леглото си, сякаш се беше допрял до лайденска стъкленица или до волтова дъга. В същото време от изненада или по-скоро от разочарование лицето на кардинала се покри с такава червенина от гняв, че Луи XIV, колкото и да беше слаб дипломат, видя ясно, че министърът се надяваше да чуе съвсем друго нещо.
— Чарлз II! — извика Мазарини с дрезгав глас и презрително движение на устните. — Как! Вие сте приели Чарлз II!
— Да, приех крал Чарлз II — отговори Луи XIV, като наблегна на титлата крал, която Мазарини забрави да даде на внука на Анри IV. — Да, господин кардинал, тоя нещастен крал трогна сърцето ми, като ми разказа злополуките си. Той е в отчаяно положение, господин кардинал. На мене също ми оспорваха трона, аз също бях принуден в дните на вълненията да бягам от столицата си, аз също познавам нещастието; и затова ми се стори, че е срамота да оставя без подкрепа един брат, лишен от всичко и при това беглец.
— Ах, защо при него няма един Джулио Мазарини, както при вас, всемилостиви господарю? — каза кардиналът с досада. — Неговата корона щеше да се запази непокътната.
— Аз зная всичко, което моят дом дължи на ваше високопреосвещенство — гордо отвърна кралят, — и повярвайте, господине, че от своя страна няма да забравя никога това. Именно затова, че брат ми, английският крал, няма край себе си могъщия гений, който ме спаси, именно затова, казвам, бих искал да му осигуря помощта на същия тоя гений и да помоля ръката ви да се протегне над главата му, уверен, че ръката ви, господин кардинал, само като се допре до него, ще му върне короната, паднала от баща му в подножието на ешафода.
— Всемилостиви господарю — възрази Мазарини, — благодаря ви за доброто мнение, което имате за мене, но ние няма какво да правим там: те са побеснели хора, които отричат бога и отсичат главите на кралете си. Те са опасни, знаете ли, всемилостиви господарю, и гадни, откак се оваляха в кралската кръв и презвитерианската кал. Такава политика никога не съм обичал и бягам от нея.
— Но вие можете да ни помогнете, като я замените с друга.
— Каква?
— Например реставрацията на Чарлз II.
— Боже мой! — извика Мазарини. — Нима нещастният крал се залъгва още с тая химера?
— Да, разбира се — възрази младият монарх, уплашен от трудностите, които набитото око на министъра му виждаше в тоя замисъл. — Дори той иска за това само един милион.
— Нищо повече. Едно милионче, моля ви се? — иронично рече кардиналът, като засили италианския си изговор. — Едно милионче, моля ви се, братко мой! Ех, просяшко семейство!
— Кардинале — каза Луи XIV, като вдигна глава, — това просяшко семейство е клон от нашия род.
— Достатъчно богат ли сте, за да раздавате милиони, всемилостиви господарю? Де са вашите милиони?
— Да — отговори младият крал с неизразима скръб, която обаче благодарение на волята успя да скрие, — да, господин кардинал, зная, че съм беден, но все пак френската корона струва един милион; а за да направя едно добро дело, аз съм готов, ако трябва, да заложа короната си. Ще намеря евреи, които ще ми дадат назаем един милион.
— Значи така, всемилостиви господарю, вие казвате, че имате нужда от един милион? — попита Мазарини.
— Да, господине, казах го.
— Много се лъжете, всемилостиви господарю, вие имате нужда от много повече. Бернуен!… Ей сега ще видите, всемилостиви господарю, от колко имате нужда в действителност… Бернуен!
— Как, кардинале! — извика кралят. — Вие искате да питате един лакей за моите работи?
— Бернуен! — повтори кардиналът, като се престори, че не забелязва възмущението на младия монарх. — Ела тука, приятелю, и ми кажи каква сума исках да имам преди малко.
— Кардинале, кардинале! — каза Луи, побледнял от негодувание. — Не ме ли чухте?
— Не се сърдете, всемилостиви господарю; аз водя открито работите на ваше величество. Всички във Франция знаят това, моите книжа са открити за всички. Бернуен, какво те накарах да правиш преди малко?
— Ваше високопреосвещенство ме накара да събера цифри.
— И ти направи това, нали?
— Да, монсеньор.
— За да установя сумата, от която негово величество имаше нужда в тая минута? Не ти ли казах това? Бъди откровен, приятелю.
— Да, ваше високопреосвещенство ми каза това.
— Добре. А каква сума желаех?
— Четиридесет и пет милиона, струва ми се.
— А каква сума намерихме, като събрахме всичките ни средства без изключение?
— Тридесет и девет милиона двеста и шестдесет хиляди франка.
— Добре, Бернуен, това е всичко, което исках да зная. Сега ни остави — прибави кардиналът, като впери блестящия си поглед в младия крал, който не можа дума да продума от смайване и едва прошепна:
— Но… обаче…
— А, вие се съмнявате още, всемилостиви господарю — рече кардиналът. — Тогава ето ви доказателството за това, което ви казах.
Мазарини извади изпод възглавницата си листа, изписан с цифри, и го подаде на краля.
Кралят обърна глава — толкова беше огорчен.
— Вие желаете да имате още един милион, всемилостиви господарю, а тъй като тоя милион не влиза в сметката, значи ваше величество има нужда от четиридесет и шест милиона. Е, добре, на тоя свят няма евреи, които да дават назаем такава сума дори срещу френската корона.
Кралят сви юмруци под маншетите и отблъсна креслото.
— Добре — каза той, — значи брат ми, английският крал, ще умре от глад.
— Всемилостиви господарю — отговори Мазарини със същия тон, — не забравяйте тая пословица, която е израз на най-здрава политика: „Радвай се, че си беден, когато съседът ти е също беден“.
Луи помисли няколко минути, като поглеждаше с любопитство листа, единият край на който се подаваше под възглавницата.
— В такъв случай — каза той — по никой начин не може да се изпълни молбата ми за пари, господин кардинал, нали?
— Абсолютно невъзможно е, всемилостиви господарю.
— Помислете си: по-късно той ще бъде мои неприятел, ако се възкачи на трона си без моя помощ.
— Ако ваше величество се страхува само от това, може да бъде спокоен! — рече кардиналът живо.
— Добре, не настоявам повече — каза Луи XIV.
— Поне убедих ли ви, всемилостиви господарю? — попита Мазарини, като сложи ръка върху ръката на краля.
— Напълно.
— Искайте каквото и да е друго, всемилостиви господарю, и аз ще сметна за щастие да се съглася, след като ви отказах това.
— Каквото и да е друго, господине?
— Всичко, всичко! Не съм ли предан телом и духом на ваше величество? Хей, Бернуен! Факли и охрана за негово величество. Негово величество се връща в покоите си.
— Още не, господине, и понеже вие предоставяте вашата добра воля на мое разположение, ще се възползувам от това.
— За вас ли, всемилостиви господарю? — попита кардиналът, като се надяваше, че най-после той ще заговори за племенницата му.
— Не, господине, не за мене — отговори Луи, — а пак за брат ми Чарлз.
Лицето на Мазарини помръкна отново. Той промърмори няколко думи, които кралят не можа да чуе.
