XI
ПОЛИТИКАТА НА ГОСПОДИН МАЗАРИНИ
Вместо нерешителността, с която преди четвърт час младият крал беше дошъл при кардинала, сега в очите му се четеше такава воля, срещу която можеше да се воюва, която можеше дори да се сломи чрез собственото й безсилие; но кралят би запазил спомена за това поражение като дълбока рана в дъното на сърцето си.
— Господин кардинал — каза Луи, — тоя път се отнася за нещо, което може да се намери по-лесно, отколкото един милион.
— Така ли мислите, всемилостиви господарю? — попита кардиналът, като гледаше краля с хитър поглед, който можеше да чете до дъното на сърцата.
— Да, така мисля, и когато узнаете какво възнамерявам да искам…
— И вие мислите, че не зная това, всемилостиви господарю?
— Как, вие знаете за какво искам да ви моля?
— Слушайте, всемилостиви господарю, ето собствените думи на краля Чарлз…
— О, да видим!
— Слушайте: „И ако тоя скъперник, тоя мръсен италианец…“
— Господин кардинал!…
— Това е смисълът, ако не са точно думите му. Е, боже мой, аз не му се сърдя за това, всемилостиви господарю! Всеки от нас гледа другите през призмата на своите страсти. И така, кралят Чарлз ви е казал: „И ако тоя мръсен италианец ви откаже милиона, който му искаме, всемилостиви господарю; ако бъдем принудени по липса на пари да се откажем от дипломацията, е, ние ще му поискаме петстотин благородници…“
Кралят потрепера, защото кардиналът се беше излъгал само в цифрата.
— Нали това ви поиска, всемилостиви господарю? — извика министърът с тържествуващ вид. — След това е прибавил голи обещания, казал е: „Аз имам приятели от другата страна на пролива; на тия приятели им липсва само началник и знаме. Когато ме видят, когато видят френското знаме, те ще се присъединят към мене, защото ще разберат, че имам вашата поддръжка. Френският мундир във войската ми ще замести милиона, който господин Мазарини ни отказа (той знае много добре, че няма да му дам тоя милион). Аз ще победя с тия петстотин благородници, всемилостиви господарю, и цялата чест на победата ще принадлежи на вас.“ Ето какво ви е казал или почти това, нали? При това е украсявал речта си с блестящи метафори, величествени картини, защото всички са бъбриви в това семейство. Бащата е говорил дори на ешафода.
Пот от срам течеше по челото на Луи. Той чувствуваше, че се накърнява достойнството му, като слушаше да оскърбяват така брат му, но още не знаеше как да покаже волята си, особено в присъствието на тоя човек, на когото всички се подчиняваха, дори майка му.
Най-после той направи усилие и каза:
— Но, господин кардинал, не става дума за петстотин души, а само за двеста.
— Вие виждате, че аз отгатнах какво иска той.
— Никога не съм се съмнявал във вашата проницателност, господине, и затова мислех, че никога няма да откажете на брат ми Чарлз толкова просто и толкова лесно изпълнимо нещо като това, което искам от негово име, господин кардинал, или по-скоро от мое.
— Всемилостиви господарю — отговори Мазарини, — ето вече тридесет години се занимавам с политика. Отначало се занимавах заедно с господин кардинал дьо Ришельо, а после съвсем сам. Тая политика, трябва да си призная, не винаги е била много честна; но тя никога не е била глупава. Но тая, която се предлага сега на ваше величество, е безчестна и глупава едновременно.
— Безчестна, господине!
— Всемилостиви господарю, вие сключихте договор с господин Кромуел.
— Да, и в тоя договор господин Кромуел се подписа Дори над мене.
— Защо се подписахте толкова ниско, всемилостиви господарю? Господин Кромуел е намерил хубаво място и го е заел; такъв си му е навикът. И така аз се връщам на господин Кромуел. Вие сключихте договор с него, тоест с Англия, защото когато подписахте тоя договор, господин Кромуел беше цяла Англия.
— Господин Кромуел умря.
— Така ли мислите, всемилостиви господарю?
— Но, разбира се, защото син му Ричърд го наследи и дори се отказа от властта.
— Е, добре, точно това е! Ричърд получи наследство след смъртта на Кромуел, а Англия получи наследство след отричането на Ричърд. Договорът е част от наследството, където и да се намира: в ръцете на господин Ричърд или в ръцете на Англия. Значи договорът все още има пълна сила, пълно действие. Защо ще го нарушите, всемилостиви господарю? Какво се е променило? Днес Чарлз II иска това, което ние не искахме преди десет години; но тоя случай беше предвиден. Вие сте съюзник на Англия, всемилостиви господарю, а не на Чарлз II. Без съмнение — ако се гледа от семейна гледна точка — безчестно е да се подписва договор с човек, който е обезглавил зетя на краля, вашия баща, и да се влиза в съюз с парламент, който е наричан там „парламентче“; безчестно е, съгласен съм, но не беше глупаво от политическа гледна точка, защото благодарение на тоя договор аз избавих ваше величество, когато беше още малолетен, от неприятностите на една външна война, които фрондата… спомняте ли си фрондата, всемилостиви господарю? (младият крал наведе глава)… които фрондата щеше да усложни неизбежно. Ето защо доказвам на ваше величество, че да се измени сега посоката, без да се предупредят нашите съюзници, би било безчестно и глупаво едновременно. Ние ще водим война така, че сами ще бъдем виновни; ние ще я водим, когато заслужаваме да я започнат с нас, и ще се преструваме, че се страхуваме от нея, макар че сами сме я предизвикали: все едно дали ще изпратим там петстотин души, двеста, петдесет или десет, позволението си остава позволение. Един французин е също народ; една униформа е войска. Представете си например, всемилостиви господарю, че трябва да започнете война с Холандия, което сигурно ще се случи рано или късно, или с Испания, което ще се случи може би, ако вашата сватба не се състои (Мазарини погледна втренчено краля), а хиляда причини могат да попречат на вашата сватба. Е, добре, както ще кажете тогава, ако Англия изпрати на Холандия или на инфантата полк, рота или дори взвод от английски благородници? Ще помислите ли, че тя изпълнява честно условията на съюзническия си договор?
Луи слушаше. Струваше му се чудно, че Мазарини се позовава на честността, той, авторът на толкова политически измами, които дори бяха наречени мазаринади.
— Но най-после — възрази кралят, — без да дам явно позволение, аз не мога да попреча на благородниците в моята държава да отидат в Англия, ако е такова желанието им.
— Вие трябва да ги принудите да се върнат, всемилостиви господарю, или най-малко да протестирате срещу тяхното присъствие като неприятели в една съюзническа страна.
— Но, господин кардинал, вие сте неизмерим гений; хайде да потърсим средство да помогнем на тоя нещастен крал, без да се изложим.
— Точно това не искам, скъпи всемилостиви господарю — отговори Мазарини. — Ако Англия действуваше според желанията ми, не би могла да действува по-добре; ако аз управлявах от тука политиката на Англия, не бих я повел по друг път. При такова управление като сегашното Англия е за Европа вечно гнездо на раздори. Холандия покровителствува Чарлз II: нека покровителствува; те ще се скарат, ще се сбият; те са двете единствени морски сили; нека разрушат флотите си една на друга; ние ще построим наша флота от останките на техните кораби, когато имаме пари да си купим гвоздеи.
— Ах, колко е жалко и дребнаво всичко това, което казвате, господин кардинал!
— Да, но колко е вярно, всемилостиви господарю, признайте го! Чуйте по-нататък: допускам, че може да се измени на дадената дума и да се наруши договорът; често сме виждали да се изменя на думата и да се нарушават договори, но това се прави, когато може да се придобие голяма облага или когато договорът е много стеснителен. Е, добре, да предположим, че вие разрешите на благородниците си да отидат в Англия; Франция, тоест знамето й — а това е едно и също, — ще мине пролива, ще воюва… и ще бъде победена.
— Защо?
— Бога ми, знаем колко опитен генерал е негово величество Чарлз II! Нима забравихте битката при
