— Кураж! — каза баронът. — Може би все още не е късно. Да продължим да я търсим.
— Да продължим — промълви Юлиус.
В този момент се появи Гретхен.
— Кристиане! — каза той. — Виждала ли си Кристиане? Знаеш ли какво е станало с нея?
— И аз я търся — отговори Гретхен. — Не е ли тук?
— Търсиш ли я? Защо? Виждала ли си я? Идвала ли е в колибата ти?
— Не — отвърна Гретхен след кратко мълчание. — Но всички я търсят.
— О, и аз така мисля — отчаян извика Юлиус. — Гретхен, тя е решила да умре.
— Юлиус, съвземи се! — каза баронът. — Къде и как може да се е самоубила? Тя няма нито отрова, нито оръжие.
Една дума, едно ужасно име, което Кристиане често бе споменавала при бълнуванията си, проблесна в съзнанието на Гретхен.
— Адската бездна! — извика тя.
— О, да отидем там — каза Юлиус.
Тримата забързаха нататък, последвани от прислужниците. Беше ужасно. Като наближиха към пропастта, Юлиус поиска да извика жена си, но вълнението го бе сграбчило за гърлото и единственият звук, който излизаше от устата му, бе някакъв неразбираем шепот.
— Извикайте я — каза той изнемощял на баща си и на Гретхен. — Извикайте я вие, защото аз не мога!
Стигнаха до Адската бездна.
Наведоха се над пропастта.
Нищо не се виждаше.
С риск да падне, Юлиус се хвана за един корен и се наведе с цялото си тяло, за да види по-добре.
— О, татко — каза той, — виждам нещо.
На около петдесет разтега от земята се виждаше едно дърво, което изникваше от склоновете на пропастта. На един от клоните му се вееха останки от роклята, с която сутринта бе облечена Кристиане, и едно шарено копринено шалче, което бе купила в Гърция.
— Сбогом, татко — извика Юлиус и пусна корена.
Междувременно обаче баронът бе успял да го задържи за ръката.
Той го изтегли горе, като правеше знак на прислужниците да стоят близо до него, в случай че отново се изтръгнеше.
— Синко, бъди мъж, бъди християнин! — шепнеше му той.
— О, татко — извика Юлиус, задавен от ридания, — какво искате да сторя? Пристигам и намирам жена си и детето си мъртви. А хората ще кажат, че се връщам милионер.
Тогава баронът се приближи до Гретхен.
— Гретхен — полугласно каза той, — вие знаете нещо. Това е работа на Самуел, нали? Гретхен, моля ви, отговорете ми!
Гретхен го погледна в очите и каза твърдо и студено:
— Не зная. Нищо не мога да ви кажа.
Изглеждаше искрена и непоколебима.
Г-н Хермелинфелд поклати глава и се върна при сина си. После къде със сила, къде с думи го поведе към замъка.
Прислужниците тръгнаха след тях.
Гретхен остана сама при Адската бездна.
— Аз също ще удържа на думата си — промълви тя — и ще остана потайна и бездънна като теб, ужасна пропаст. Все пак вие сбъркахте, Кристиане, като сама отидохте пред божия съд. Аз ще го изчакам тук.
Информация за текста
© Александър Дюма
© 1992 Добриана Добрева, превод от френски
Alexandre Dumas
Сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2008–2009
Издание:
Издателска къща „АБАГАР-МК’90“, София
Издателство „АБАГАР“, Велико Търново, 1992
Редактор Красимир Петров
Художник: Димитър Стоянов
Техн. редактор Елена Тонкова
Коректор Ива Данева
ISBN 954-8004-24-0
ISBN 954-427-033-7
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10291]
Последна редакция: 2009-01-31 00:21:07
1
Имена на различни степени от студентската йерархия. Тук, както при всички други подробности от живота на студентите в Германия, които може би ще се сторят малко странни, трябва да се знае, че ние само разказваме, а не измисляме. Бел. авт.
2
Какъвто бащата, такъв и синът. — Бел. прев.
