156
Става дума за брата на Луи XIV, Филип Д’Орлеан, носещ титлата мосьо — бел.ред.
157
Бъдещият крал Луи Филип — бел.ред.
158
Мадам Кампан. „Спомени“, книга първа, глава XIII — бел.фр.изд. (Жан Луиз Анриет Жьоне, мадам Кампан, 1752 — 1822 — френска педагожка, приближена на Мария-Антоанета — бел.ред.)
159
Трите портрета, рисувани от мадам Виже-Льобрьон, са във Версай: „Портрет на кралицата“, 1779 г. (223 х 158); „Мария-Антоанета и нейните деца“, 1787 г. (275 х 215); „Портрет на кралицата“, 1788 г. (271 х 195). „На първия (в бял атлаз) е все още кокетна, мила; усеща, че е обичана. На втория (в червено кадифе и кожи) е обградена от децата си — дъщеря й се е опряла нежно на нея; всичко е напразно, студенината е неизлечима, погледът е втренчен, помръкнал, празен. На третия (в синьо кадифе) е сама, с книга в ръка, истинска кралица, ала натежала от печал“, Мишле, цит. съч., книга I, глава II — бел.фр.изд.
160
Мишле, цит. съч., книга I, глава II — бел.фр.изд.
161
На фр. името е Guillotin, с едно „е“ става guillotine (гилотина) — бел.прев.
162
Мишле, цит. съч., книга I, глава III — бел.фр.изд.
163
Veto (лат.) — забранявам. Право на върховната власт да забрани или да спре приложението на даден закон или друг акт, приет от законодателните органи — бел.прев.
164
Анри Еврар, маркиз Дьо Дрьо-Брезе (1762 — 1829) — първи церемониалмайстор при Луи XVI. По време на заседанието на 23 юни 1789 г. той е натоварен да изгони третото съсловие, което отговаря с думите на Мирабо — бел.ред.
165
Оноре Габриел Рикети, граф Дьо Мирабо (1749 — 1791) — водач на партията на конституционалистите по време на Френската революция. Като представител на третото съсловие в Генералните щати се обявява против абсолютизма. Привърженик на конституционната монархия — бел.ред.
166
Пиер Камброн, виконт (1770 — 1842) — френски генерал, командващ старата гвардия в битката при Ватерло, комуто се приписва груба ругатня в отговор на призива на противниците към френските гвардейци да се предадат — бел.ред.
167
Мишле, цит. съч., книга I, глава IV. Думите на Мирабо препращат към декларацията на краля от 23 юни 1789 г. — бел.фр.изд.
168
Дюма се връща отново към хронологията на романа — пристигнал на 13-и вечерта, Бийо при все това участва в събитията от 12-и — бел.фр.изд.
169
Това описание на Бастилията препраща към глава XVII на „Луи XVI и Революцията“ и е вдъхновено от Мишле, цит. съч., Въведение, част втора, глава IX (Бастилията) — бел.фр.изд.
170
За повечето от тези бастилии. Дюма е писал в своите романи, в частност за Венсен (Двайсет години по-късно), островите Света Маргарита (Виконт Дьо Бражелон) и замъка Иф (Граф Монте Кристо) — бел.фр.изд.
171
Фамилията Фелипо, граф Дьо Сен Флорантен, маркиз Дьо Шатоньоф и Дьо ла Врилиер са били командори на кралските ордени и в това си качество са надзиравали държавните затвори — бел.фр.изд.
172
Дюма разказва за затворничеството на Латюд в „Луи XVI и Революцията“, глави XI и XII: Латюд влиза в затвора на 1 май 1749 г. и излиза чак на 22 март 1784 г. — бел.фр.изд.
173
Антоан дьо Сартин, граф Д’Алби (1729 — 1801) — началник на полицията (1759 — 1774) — бел.ред.
174
През XVII-XVIII в. приют за старци и душевно болни — бел.ред.
