135

Кът за развлечения в двореца Версай — бел.ред.

136

Отпратка към „Емил, или За възпитанието“ от Жан-Жак Русо — бел.прев.

137

Пиер Огюстен Карон дьо Бомарше (1732 — 1799) — френски драматург. Отразява конфликтите във френското общество в навечерието на революцията — бел.ред.

138

Граф Дьо Прованс, бъдещият Луи XVIII, брат на Луи XVI — бел.ред.

139

Граф Д’Артоа, бъдещият Шарл X, брат на Луи XVI — бел.ред.

140

Шарл Александр дьо Калон (1734 — 1802) — френски политик, генерален контрольор на финансите (1783 — 1787), изпаднал в немилост поради стремежа за въвеждане на либерални реформи — бел.ред.

141

Мишле, цит. съч., глава VIII; за Коани. Вж. „Спомени на барон Дьо Безенвал за френския двор“ — бел.фр.изд.

142

Еманюел Арман дьо Винеро дю Плеси дьо Ришельо, херцог Д’Егийон (1720 — 1788) — министър на външните работи и на войната при Луи XV — бел.ред.

143

Жан-Батист дьо Машо д’Арнувил (1701 — 1794) — генерален контрольор на финансите и пазител на кралския печат при Луи XV, направил неуспешен опит да въведе данък върху доходите на всички съсловия — бел.ред.

144

Жан Фредерик Фелипо, граф Дьо Морепа (1701 — 1781) — държавен секретар при Луи XV, той изпада в немилост заради епиграма срещу мадам Дьо Помпадур. Назначен за държавен министър от Луи XVI, противник на проектите за реформи — бел.ред.

145

От англ. Steeplechase — конно състезание, надбягване по места с естествени или изкуствени препятствия — бел.прев.

146

На френски Loque (дрипа), Chiffe (парцал) и Graille (врана) — бел.ред.

147

Вж. Мадам Кампан, „Спомени“, книга първа, глава IV; „Спомени на граф Дьо Морепа“, 1791, том 3 (съставени от Сале, издадени от Сулави); Дюма разгръща тази сцена в „Луи XVI и Революцията“, глава I — бел.фр.изд.

148

Пиер Льо Пезан, сеньор Дьо Боагилбер (1646 — 1714) — френски икономист, братовчед на Корней. Изследва причините за бедността — бел.ред.

149

Непреводима игра на думи — на френски estat означава сметка, както и щат — бел.прев.

150

Съсловно представително събрание (духовенство, дворянство и имотни граждани, наречени по-късно трето съсловие) в средновековна Франция до революцията от 1789 г., съвещателен орган при краля — бел.ред.

151

„Що е третото съсловие?“ Тази брошура направила Сийес известен и той бил избран в Генералните щати от третото съсловие в Париж — бел.фр.изд. (Еманюел Жозеф Сийес, 1748 — 1836 — френски политик по време на Революцията, привърженик на конституционната монархия; гласува за смъртната присъда на краля през 1792 г. Член на Френската академия, 1803 г. — бел.ред.)

152

Във Франция до революцията от 1789 г. висше съдилище, Върховен съд — бел.прев.

153

Мишле, цит. съч., книга I, глава I — бел.фр.изд.

154

Енорийската църква на двореца във Версай — бел.фр.изд.

155

Veni, creator (лат.) — „Ела, създателю“ (начални слова на старинен католически химн) — бел.прев.

Вы читаете Анж Питу
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату