53
Истинското име на Волтер — Франсоа Мари Аруе — бел.ред.
54
Жан-Жак Русо — бел.прев.
55
Скандалният роман на Дидро е бил публикуван през 1775 г. — бел.фр.изд.
56
„Лорме“ — улицата, на която е роден Дюма (днес улица „Александър Дюма“) — бел.фр.изд.
57
Расин, „Федра“, пето действие, шеста поява: „Обронил бе глава, от мисъл уморена/ а чудните коне, които всеки път/ съм виждал като гръм в полята да летят,/ с наведени глави пристъпваха полека…“ — бел.фр.изд. (Тук и до края цитатите от Федра са по изданието на „Народна култура“ от 1974 г. в превод от френски на Пенчо Симов — бел.ред.)
58
Теокрит (III в.прХр.) — древногръцки поет от елинистичната епоха. Известен с буколическите си стихотворения („Идилии“) — бел.прев.
59
Вергилий, „Георгики“, втора книга, стихове 458-459: „О fortunatos nimium sua si bona norint, agricola.“ (Благословени селяци, да знаеха свойте богатства!) — бел.фр.изд. (Цитатът е по изданието на „Народна култура“ от 1980 г. в превод от латински на Георги Батаклиев — бел.ред.)
60
Першерон (по името на френската област Перш) — порода едри тежкотоварни коне — бел.прев.
61
Плеоназъм — стилистичен обрат, при който се използват еднозначни думи — бел.прев.
62
Буколики — поетично произведение, изобразяващо пастирския живот и селския бит в идилични образи. Буколическата поезия се обособява като жанр през III в.пр.Хр.; „Буколики“ (Еклоги) — пасторални песни на Вергилий — бел.прев.
63
Франсоаз Маргьорит дьо Гринян (съпруга на граф Дьо Гринян) е дъщеря на авторката на епистоларна литература маркиза Дьо Севине (1626 — 1696), чиито „Писма“ (публикувани след смъртта й в 1726 г.) представляват ценен документален източник за живота на благородническото съсловие във Франция през XVII век — бел.ред.
64
Сидър — ябълково вино — бел.прев.
65
Алюзия за десетия подвиг на Херакъл — докарването в Микена, по заръка на Евристей, на кравите на великана Герион — бел.ред.
66
„Буколики“, еклога I, стих 6 — бел.фр.изд.
67
„Буколики“, еклога I, стих 78 — бел.фр.изд.
68
Вергилиеви пастири. Виж „Буколики“, еклога V, стих 4, и еклога II, стих 15 — бел.фр.изд.
69
Сиринга — свирката, която бог Пан направил от тръстиката, в която речният бог превърнал любимата му, нимфата Сиринга; оттам и името на този инструмент — бел.ред.
70
Жан-Антоан Вато (1684 — 1721) — френски живописец и график, автор на галантни битови сцени — бел.прев.
71
Кантон — административна единица във Франция, по-малка от околия — бел.прев.
72
На фр. букв. „с десет лакътя“ (лакът — стара мярка за дължина, равна на 50 см) — бел.ред.
73
Австрийката — така са наричали кралица Мария-Антоанета — бел.ред.
74
